В коментар за сп. ЛОГИСТИКА Милена Михайлова, помощник-мениджър „Мултимодален транспорт“ в Bon Marine, анализира как конфликтът в Близкия изток може да промени карго потоците и какви стратегии предприемат логистичните компании, за да запазят устойчивостта на веригите на доставки.

– Г-жо Михайлова, как очаквате да се променят световните вериги на доставки след избухването на новата война в Близкия изток?

– Ескалацията на конфликта в Близкия изток със сигурност ще доведе до допълнителна нестабилност в глобалните вериги на доставки, които през последните години вече функционират в среда на повишен геополитически риск.

Регионът е стратегически за международната търговия, тъй като през него преминават ключови въздушни коридори между Европа и Азия, както и важни морски маршрути като Ормузкия проток и достъпа до Персийския залив. За България това важи с особена сила, тъй като страната ни има дългогодишни търговски отношения със страни в този регион.

В краткосрочен план очакваме увеличаване на оперативната сложност и по-често пренасочване на транспортни потоци извън зоните на риск. Това води неминуемо до по-дълги маршрути и съответно по-дълго време за доставка, по-ограничен транспортен капацитет и по-висока ценова волатилност.

Не може да не се отбележи и, че подобни събития ускоряват вече започнала тенденция компаниите да изграждат по-устойчиви и диверсифицирани вериги на доставки. Това включва по-често използване на алтернативни транспортни хъбове, мултимодални решения, търсене на доставчици от по-близки региони (nearshoring или regional sourcing), свръхзапасяване и поддържане на буферни складови наличности, което позволява намаляване на зависимостта от дълги и уязвими глобални маршрути.

– Как ще бъдат засегнати от войната морските и въздушните превози по търговското направление Азия – Европа? Как това ще се отрази на времената и цените на доставките по тази верига?

– Търговското направление Азия–Европа е едно от най-силно засегнатите, тъй като традиционният въздушен коридор между двата региона преминава през Близкия изток и Персийския залив. Ограниченията върху въздушното пространство и временното затваряне на ключови хъбове доведоха до масово пренасочване на полети и намаляване на наличния карго капацитет. В резултат на това се наблюдават по-дълги въздушни маршрути, увеличено потребление на гориво и ограничения в полезния товар на самолетите, което от своя страна намалява общия наличен капацитет и води до ценови флуктуации.

При морския транспорт също се наблюдават значителни ефекти. Повечето корабни линии ограничават или временно спират нови букировки към/от региона и адаптират маршрутите си по по-дълги алтернативни коридори.

В определени случаи това може да удължи транзитните времена с приблизително 10-20 дни, в зависимост от конкретния маршрут.

Очаква се също част от контейнерите, предназначени за дестинации в Близкия изток, да бъдат разтоварвани в алтернативни регионални хъбове, когато директната доставка до крайните пристанища е затруднена. Вследствие можем да очакваме повишена натовареност на тези пристанища, задръствания, нарушения в разписанията на корабните линии и допълнителни предизвикателства, свързани с наличността на свободно контейнерно оборудване.

Допълнителните надбавки за военен риск и оперативни разходи, които линиите обявиха и започват да начисляват дори върху товари вече в движение, неминуемо влияят върху цялостните транспортни разходи и, в крайна сметка, върху възможността за финализиране на търговска сделка.

В по-широк план подобни смущения могат да имат ефект на верижна реакция върху глобалните контейнерни потоци, като пренасочването на кораби, натрупването на товари в междинни хъбове и ограничената наличност на оборудване да повлияят върху разписанията и цените и по други търговски направления извън региона.

– Какви стратегически промени предприемате в операциите, за да се адаптирате към потенциален дълъг конфликт и несигурност?

– В краткосрочен и средносрочен план основният фокус е върху оперативната гъвкавост и прозрачността, за да се подсигури максимална информираност на всички участници в транспортния процес и да се минимизира риска от излишни забавяния и прекъсвания.

Сред основните мерки са:
• проактивно проследяване на пратките и комуникация с превозвачи, което позволява бързо идентифициране на потенциални забавяния;
• редовно информиране на клиентите за развитието на ситуацията, включително възможни промени в маршрути, транзитни времена или разходи;
• оценка и използване на алтернативни маршрути и транспортни хъбове, когато това е оперативно възможно;
• по-ранно планиране и потвърждаване на букирвки, поради ограничената наличност на капацитет в определени транспортни сегменти;
• използване на мултимодални решения, включително sea-air или комбинации от морски, въздушен и сухопътен транспорт, когато директните връзки са ограничени.

В по-дългосрочен план подобни ситуации стимулират компаниите да разглеждат и по-структурни промени – като диверсификация на доставчици, оптимизация на складовите пространства и адаптиране на договорните условия – с цел изграждане на по-устойчиви вериги на доставки при повишена геополитическа несигурност.