В първия брой на сп. ЛОГИСТИКА за 2026 г. управителят и мажоритарен собственик на MW LOGISTICA Олга Василевска говори открито за уроците на лидерството, за баланса между растеж и стабилност, за ролята на екипа в ерата на AI и за следващата фаза в развитието на компанията – създаването на нов логистичен терминал.

– Г-жо Василевска, какво ново предстои пред MW LOGISTICA през 2026 г. и кои са най-важните проекти на компанията, за които бизнесът трябва да знае?

– Предстои ни вълнуваща стъпка напред със стратегическа важност – ще изградим собствен логистичен терминал. Решението бе взето наскоро, съвместно с борда на директорите на нашите партньори от EMONS Spedition GmbH. Проектът е дългосрочен и е в съвсем начална фаза на планиране, като предвиждаме първоначално изграждане на крос док капацитет от 3000 кв.м.

– Вашата основна дейност е в групажните превози. Предвиждате ли откриване на нови групажни линии?

– Основните ни релации са Германия, Франция, Италия, Румъния и Гърция. През тази година добавяме нови релации – Белгия/Нидерландия, а впоследствие и Иберия. Нашият фокус винаги е бил в транспорта на групажни пратки, а линиите ни са по-иновативни от обичайните за пазара ни. Ние правим експресна групажна доставка на икономична цена – клиентите ни оптимизират разхода за малки пратки и в допълнение получават товарите си експресно. Отзивите са много позитивни и ни дават основание да планираме сериозен ръст в обемите на групажните пратки.

– Освен чрез проекта за нов терминал как ще надграждате партньорството си с EMONS Spedition?

– EMONS Spedition GmbH са партньор на MW LOGISTICA с 35% дялово участие. Това е близо 100-годишна немска семейна фирма, с над 3750 служите ли и повече от 120 представителства в 20+ страни по света и най-важното компания, с която споделяме общи ценности. Благодарна съм, че имам стабилната им подкрепа още от самото начало – в годините, в които още се учех как работи нашият бранш. EMONS се разраства устойчиво в глобален мащаб и на базата на тяхната мрежа и структура ние също растем. Португалия и Испания са новите им пазари – релации, които предстои да развием като нов групажен продукт през 2026 година.

– Започнахте ли да използвате AI агенти или други продукти, базирани на изкуствен интелект, за да оптимизирате дейностите във фирмата?

– Това също е актуална за нас тема. Стартираме много интересен проект, свързан с разработката на собствен AI инструмент. Не мисля, че AI ще замени из цяло човешкия труд – виждам технологията като полезен помощник в оптимизацията на процесите за до брите професионалисти.

– Какви цели стоят пред екипа през 2026 г. и пред Вас като мениджър?

– Последните години стъпка по стъпка изградихме устойчив екип и ценностната основа, благодарение на които компанията е вече истински стабилна. Следващите ни цели са да увеличим драстично обемите, за да запълним капацитетите и да се заявим категорично на българския пазар. Като трето поколение спедиция, както и чрез активното ни участие в големите браншови организации – Управителния съвет на НСБС, на ГБИТК и БТТП, MW LOGISTICA отдавна e заела позиция като значим фактор в логистичната сфера. Сега предстои да увеличим мащаба на продажбите. Имаме потенциал да обработваме много повече пратки и да се разраснем с по-висок темп от досегашния.

– Какви са очакванията Ви за пазарите в България и Европа?

– Пазарната конюнктура е много сложна. За последните пет години акумулираният инфлационен ръст в страната е около 40%, а брутният вътрешен продукт расте само с около 16% за същия период. Това означава, че има gap (пропаст – бел. ред.) в ефективността с около 24% – на практика сме изключително неефективни и непродуктивни. За последната година страната ни бележи незначителните около 2% ръст на БВП, но по-голяма част от него се дължи на увеличеното потребление. Нямаме реален ръст на икономиката, но заплатите и разходите ни се увеличават главоломно. Резултатите в глобален план също не са розови. Германия от 2023 г. е в рецесия и наблюдаваме категоричен спад в обемите по износа и преструктуриране на товарните потоци.

Трябва да станем значително по-продуктивни – да променим съществено начина, по който се отнасяме към работата си. Решението е реструктуриране и оптимизиране на процесите с фокус и възнаграждения на база постигнати резултати.

Нужна е цялостна трансформация на бизнес мисленето с акцент върху по-добра продуктивност, за да преодолеем икономическа та стагнация.

– Заставате на корицата на първия брой на сп. ЛОГИСТИКА за 2026 г. рамо до рамо с екипа на MW LOGISTICA. Какво е посланието Ви към хората, с които работите, и към спедиторския бизнес като цяло?

– Хората са сърцето на нашата компания, в центъра на моето внимание. Противно на всеобщите разбирания, аз вярвам, че в нашето време на бурно развитие на технологиите, включително на AI, значението на екипа става още по-голямо. Без добре структуриран екип и стабилни човешки взаимоотношения в него до никъде не можем да стигнем. Резултатите идват чрез екипа, а вниманието към него води и до качествена промяна на услугата към клиентите, води до различни отношения с превозвачите.

Вниманието към нуждите на екипа и фокусът в тяхното развитие са моите основни приоритети днес. Влязох в този бранш много рано, внезапно, след като моят татко Минко Василевски почина. Той бе човек с много голям опит и име в бранша. От първия ден, в който поех управлението на MW LOGISTICA, следвам завещаната от него „рецепта за трикракото столче“. Тя дефинира три основни фактора за успех, валидни за всеки бизнес – спокойни и доволни клиенти (1), ангажиран и мотивиран екип (2), стабилни приходи (3). Трудните моменти в бизнеса ме научиха как на практика се постига балансът между тези принципи. Ако трябва да споделя послание към спедиторския бранш по отношение на хората, важно е като лидери да положим повече усилия да разбираме нуждите на хората в екипа си и какво ги движи напред. Грижата за екипа не означава да „дундуркаш“ хората, а да ги познаваш, да се вълнуваш лично от тяхното развитие, да бъдеш искрен и човечен в комуникацията с тях – да им поставиш ясни и конкретни цели, да ги поощряваш, когато ги постигат, и да бъдеш конструктивен и справедлив тогава, когато трябва да подобрят работата си.

– Къде грешат най-често мениджърите в своето израстване като лидери?

– При мен най-големи бяха грешките, и съответно най-ценни уроците, с хората. През 2012 г., на крехките 25 години, поех управлението на бизнеса без ден практически опит в бранша. Мислех, че хората очакват от мен да бъда силна и категорична, и аз, за да туширам своята неувереност, направих рязка външна трансформация: започнах да нося строги костюми, подстригах си косата, махнах бижутата, ходех на работа с голямата представителна кола на баща си. В поведението си обирах емоциите, дори шеги не си позволявах. Обаче, когато не си 100% себе си, не си добре разбран. На практика, без да искам, създадох бариера между мен и моя екип. Резултатът – каквото и да говорех, то не стигаше до хората, трудно можех „да чуя“ какво ми казват. Разбира се, допусках и големи грешки в подбора на хора за екипа.

Отне дълго време да разбера, че никой не очаква от мен да бъда достолепен мъж, а че е най-добре с автентичност в характера и своята чувствителност да водя смело напред. В този сложен процес на израстване най-много ми помогна стремежът първо сама себе си да опозная, а след това да разпознавам и намеренията на хората. Така научих, че успехът в бизнеса идва първо от това, доколко можеш да познаеш човека насреща. Това е и моят най-голям урок: умения, теория и майсторство се учат, но характера на човека не можеш (и не бива да очакваш) да промениш. Затова днес в подбора на хора и в избора на партньори внимавам най-вече какъв е човекът срещу мен, а фокусът ми е там, където вече съм най-силна – влагам енергията си в откриването и развитието на най-добрите хора, които да се включват в екипа ни.

– Кой бе преломният момент към Вашата трансформация?

– Моята най-значима личностна промяна настъпи с майчинството.

– С него нещата не стават ли още по-трудни?

– Не, напротив, гледката се прояснява, фокусът се избистря. Децата и Христо (съпругът ѝ арх. Христо Станкушев – бел. ред.) са ми най-важни и носят безмерна радост в живота, но моята отдаденост към фирмата не се e променила. Няма етап от живота ми, в който MW LOGISTICA да е оставала на заден план. С раждането на децата просто се наложи да стана по-способна, да оптимизирам своя график, да се науча да делегирам и да се доверявам – все хубави неща. Майчинството е най-великото нещо, сякаш поставя пред теб огледало. Аз го погледнах и си казах: „Не мога да позволявам повече да крия емоциите си, да се правя на някой друг“. С това дойдоха и по-смелите решения в бизнеса, преосмислянето на процеса на подбор на хората. Всичко някак лека-полека започна да си идва на мястото.

– Какъв съвет бихте дали на неангажираните в семеен бизнес, но които също имат високи цели?

– Дългът към рода е най-силният мотиватор, но не може да е единственият. Тогава, когато преосмислих своята лична мотивация в работата – да уча и развивам себе си чрез нея, дойдоха и значимите резултати. И при нас е така – всеки един от колегите тук в офиса работи усилено в своята област, за да стане по-добър професионалист и по-добър човек на първо място и след това, за да постига резултати за бизнеса. Чрез личното си израстване неминуемо развиваме и своята среда.

 – Не е ли трудно обаче да се състави екип, в който всички служители да са с описания профил?

– Всички колеги в MW LOGISTICA са с такъв профил. Това вече е и моето изискване – в екипа ни да има любопитни, целеустремени и съвестни хора. Доброто отношение, хубавата работна среда вдъхновяват, но устремът за развитие идва отвътре – от лично то любопитство и вълнение на всеки към професията. Благодарна съм за усърдието и отдадеността на всеки от моите колеги в екипа ни, с които заедно на този принцип покоряваме върхове.

– За утвърждаването, ако щете, за оцеляването на компаниите днес е нужна непрекъсната адаптация. Кои са уменията за приспособяване, които логистичният бизнес е нужно да развие?

– Живеем в много интересни времена. Това, което отличава настоящето от предишните еволюционни ери, е скоростта на промените. Ключовото умение, което ми помага да се усъвършенствам и да развивам своята компания, е адаптивността. Приех, че единствената константа е, че няма константа. Насочвам вниманието си върху това, как скоростно да се адаптираме към настоящето. Фокусът ми е само върху следващата стъпка, за да стоим стабилно въпреки не яснотата напред.

Вярвам, че всяка компания трябва да стане технологична – да заложи на развитието на дигиталните си инструменти като стратегически продукти.

В дейностите на всяка организация е нужно да бъдат интегрирани технологиите, адаптирани към нейните нужди. Не е достатъчно вече просто да разполагаме с даден TMS, CRM или ERP, а да развиваме своите IT системи, така както развиваме основните си дейности и процеси. Звучи много революционно да се очаква от една спедиция да е технологична компания, но ако искаме нашите фирми и бранш да просперират, трябва да на правим този преход към бъдещето. Това са идеи и изводи от участието ми в няколко икономически форума, включително и 13-ата Логистична Бизнес Конференция, и са валидни за всички браншове, не само за транспортния.

– Какви обаче са съвременните проекции на тази адаптация при изграждането на силна организационна култура и защо тя е толкова важна за ръста на една фирма?

– Като трето поколение спедиция пазим заветите на Минко за фирмата, които стоят ламинирани с неговия почерк в нашия офис. Може би най-значимият от тях за мен е: MW LOGISTICA e честна и почтена фирма. От опит знам, че име се гради и продължава да живее поколения напред. Затова в основата на организационната култура поставих искреността. В контекста на екипа, за да има искреност, е нужно взаимно доверие. Това създава среда за свободно споделяне и на трудните моменти, и на похвалите, без скрито-покрито. Искреността не допуска токсичност в работната среда и позволява развитието на много динамични и живи отношения, както в семейството. Само така можеш да пораснеш и да работиш спокойно – знаейки, че си с хора, на които имаш доверие и на които можеш да кажеш нещата такива, каквито са.

– Често заставате публично зад различни каузи, свързани с личностни трансформации и образова ние. Защо това е ценно за един предприемач?

– Още от ученичка активно участвам в доброволчески инициативи и кампании по социални теми. Днес избирам да отделям време и внимание за принос към браншовите ни организации, както и към теми като кариерното ориентиране, образованието и подобряване работната среда в България. Консолидирах своите занимания с тези каузи в една платформа Хубава работа (hubavarabota.com), която събира всички мои дигитални проекти, но и предлага систем ни решения. Влагайки своята енергия в социално значими проекти, които истински ме вълнуват, аз много се зареждам – резултатът от тях също ми носи много емоция и радост. Аз искрено вярвам, че отговорността за бъдещето е в нашите ръце, затова отделям време за активно участие в браншовите сдружения (НСБС, ГБИТК). Неправителствените организации имат своя принос към реформиране на икономическите процеси, те носят нашия глас – гласа на бизнеса, който има своето важно място в демократичните процеси. Не бива да чакаме някой все отвън да ни свърши работата. Когато се заемем сами със значимите за нас каузи, удовлетворението от постигнатите резултати е голямо.

– Казвате за себе си, че сте възпитана да мечтаете. Какво Ви кара да вярвате, че бъдещето ще бъде по-добро?

– Знам, че предстоят трудни времена. Но гледам на това спокойно и с увереност. Мисля, че това е въпрос на мироглед. Аз и моите две сестри сме възпитани в дух на оптимизъм и решителност. Майка ни още от съвсем малки ни учеше да целеполагаме, а родът на баща ни – Василевски, е със стогодишна жилка на предприемачество (прадядо ми е бил фабрикант преди комунизма, а неговият баща е бил търговец). Вероятно от личния пример и опит поколения назад идва и вярата, че силата да сбъдваме идеите си е в нашите ръце. Вярвам, че способността да намираш решения, да реализираш идеите си и да запазиш устойчивост е сред най-силните човешки качества.

– Последните месеци са белязани от еуфория и засилваща се политическа нестабилност. Кои реформи не търпят повече отлагане?

– Искам България да е страна на почтен и иновативен бизнес. Искам моделът на управление на страната да се промени. Не можем повече да си позволим да ни управляват корумпирани хора и те да са лицето на държавата. Този модел вече не е приемлив, на личностно и на ценностно ниво. България трябва да бъде съвременна европейска страна с честен, отговорен подход към обществото и ние сме готови за тази промяна. Държавата има нужда от цялостна реформа, тя трябва да дигитализира и оптимизира административните си процеси, така както го правим ние в бизнеса. Нужни са много ефективни инвестиции и в инфраструктура, и в образование. Образованието в България е на притеснително ниско ниво, PISA резултатите ни поставят на дъното на Европа. Проблемите ни са много, отговорът е в системна реформа и целеустремен подход към иновации. Привилегия е да живеем в свободна и демократична страна, да сме част от Европейския съюз и това ни дава много голям хоризонт за развитие. Наша е отговорността да отстояваме ценностите на личната свобода, законността, свободния избор и правото на развитие, и да допринасяме за това страната ни да се управлява по различен начин, за да завещаем на идното поколение повече възможности.

Ралица РУСИНОВА
Снимки: Яна ЛОЗЕВА