Той е от лидерите с вроден усет как с личен пример да въздействат на околните, така че да ги приобщят към общата цел; от хората, които общуват топло, естествено и приятелски независимо от високия пост. Наблюдавах го как спокойно говори пред целия екип на DHL Express в София (над 300 души), споделяше за своите трудно научени житейски уроци, окуражи ги и им благодари за високите резултати. Постави им нови цели, а после даде интервю за сп. ЛОГИСТИКА.
Попитах го възможен ли е изобщо баланс между работа и личен живот на тези високи скорости? Как ще изглеждат експресните доставки през призмата на Индустрия 4.0? Става ли търговията по-регионална, или това е само мит? От разговора ми с него ще разберете и защо експресната логистика вече не е нишова услуга за малки пратки, а гръбнак на глобалните вериги на доставки.

– Г-н Пара, как периодите на несигурност и конфликти реално влияят върху експресната логистика? Въпреки широкия интерес към nearshoring и преместването на производството по-близо до клиентите търговията не е станала по-регионална според DHL Trade Atlas 2025. Как изглежда картината сега през 2026 година? 

– Глобалната търговия е твърде голяма, за да се срине. Търговията винаги ще намери свой път.

Едно от най-големите предимства на DHL е способността да управлява ефективно сложни процеси. Правим това повече от 50 години, от създаването на компанията през 1969-а. Винаги е имало нещо, което се случва някъде по света – промени в правителствените политики, икономически сътресения или, за съжаление, войни.

Търговията обаче прилича на спускаща се по хълма вода – тя винаги намира пътя на най-малкото съпротивление. Когато един търговски маршрут стане труден, веднага се появяват нови. Само вижте последните събития по оста Индия – Европа и обявеното ново търговско споразумение. Търговията просто намира своя път (бел.ред. – разговорът с Майк Пара се състоя в края на месец януари).

Ние оперираме в около 220 държави и територии по света. Ако възникне нестабилност в една държава, търговските потоци се адаптират и я заобикалят.

– Да, но интензивността на промените в момента изглежда много висока.

– Така е, но ако погледнете назад, натискът е силен от доста време насам. Интензивността беше висока и през 2025 година заради промените в митата, но светът продължава да търгува.

Появяват се нови търговски направления.

Например най-натоварената ни доскоро линия – от Китай и Хонконг към Съединените щати, се трансформира и сега наблюдаваме ръст на търговията от Китай и Хонконг към Европа.

Индия също се превръща в много по-значим търговски партньор за Европа. В същото време Китай и Хонконг увеличават стокообмена с Индия. Отново – търговията просто намира нови пътища.

Периодите на несигурност всъщност отварят възможности за нови бизнес партньорства. Например държави в Централна и Южна Америка вече са се насочили към създаването на търговски споразумения с Китай и други пазари от Азия.

Ще продължи ли нестабилността през 2026 година? Да, най-вероятно.

Това не означава, че Съединените щати ще престанат да бъдат основен търговски партньор. САЩ остава ключов пазар в глобален план. Но търговията все по-често намира нови маршрути и партньори.

– Рисковете за сигурността в глобалните вериги на доставки растат. Как на този фон операциите, сертифицирани по TAPA, създават стойност за клиентите?

– Сигурността е основен приоритет за нас.

DHL има повече от 500 бази, сертифицирани по TAPA (Transported Asset Protection Association) в цял свят, което е сред най-високите нива в индустрията.

Инвестирали сме над 250 милиона евро в системи за сигурност, включително технологии за контрол на достъпа и видеонаблюдение (Closed-circuit television – CCTV). Това ни позволява да проследяваме пратките от момента, в който влязат в съоръженията ни, през процеса на сортиране до момента, в който отново бъдат натоварени за транспорт.

През последните шест-седем години клиентите все по-често започнаха да питат за TAPA сертификация при процедурите за запитване и участие в търгове. Често наличието ѝ е базово условие дори само за да бъдете допуснати до участие в конкурс.

TAPA стандартите за сигурност са особено важни за индустрии, като технологии, здравеопазване и бионауки, висок клас мода, производство на полупроводници, центрове за данни, както и за компании, които транспортират все още необявени на пазара продукти. Те искат да бъдат напълно сигурни, че стоките им се обработват безопасно.

– Често говорим за Индустрия 4.0. Върху кои иновации ще се фокусира DHL Express до 2030 година? Посочете три основни приоритета.

– Когато говорим за Индустрия 4.0, по същество става въпрос за технологии, като генеративен изкуствен интелект, автоматизация и усъвършенствана обработка на данни. В действителност ние инвестираме в тези технологии повече от десетилетие, много преди терминът Индустрия 4.0 да стане популярен.

Една основна област е RPA, или автоматизация чрез софтуерни роботи. Само през миналата година в Европа внедрихме повече от 100 RPA решения.

По същество тези софтуерни роботи, трудещи се „зад кулисите“, обработват данни и автоматизират повтарящи се задачи, които иначе биха изисквали ръчни процеси. Използваме ги, за да оптимизираме процесите и да направим операциите по-ефективни.

Трите ни основни приоритета в момента са:

Първо, митническо освобождаване. Използваме автоматизация и изкуствен интелект, за да оптимизираме целия процес – от вземането на пратката до окончателното ѝ освобождаване.

Второ, обслужване на клиенти. Нашите автоматизирани решения, като системата за Интерактивен гласов отговор (Interactive Voice Response – IVR), позволяват на клиентите да въведат запитванията си и веднага да получат подробна информация, без да е необходимо да разговарят с оператор. Постоянно използваме автоматизация за обработката на клиентски запитвания и ще продължим да развиваме усъвършенствани AI решения, за да подобрим клиентското изживяване, като им предоставим предпочитания от тях канал.

Трето, човешки ресурси, по-специално подбор на персонал. Изкуственият интелект може да подпомогне началния етап на наемане.

Например, ако трябва да наемем оператор на мотокар, можем да зададем изискванията и да дадем на системата да прегледа кандидатурите. Ако например има 100 CV-та, системата може да ги сведе до десетте най-подходящи чрез анализ на квалификация, предишен опит и отговори на скрининг въпроси, като същевременно се гарантира безпристрастен процес на предварителна селекция.

– Бъдещето принадлежи на бързите, но и устойчиви доставки. Как тези логистични модели се съчетават в операциите на компаниите и пред какви трудности ги изправят?

– Бързината и устойчивостта абсолютно могат да съществуват заедно.

България всъщност е много добър пример за това. По-голямата част (между 60% и 100%) от нашия last-mile автопарк тук вече е електрифициран.

Електрификацията изобщо не ни е забавила. Напротив, нещата се получават много добре за доставките за първата и последната миля.

Голямото предизвикателство, пред което сме изправени, е, че не всяка държава има еднаква инфраструктура или ниво на ангажираност към електрификацията. В София например зарядната ни инфраструктура беше изградена от нас самите, с подкрепата на собственика на имота. Станцията се използва и от служителите на DHL Express, които могат тук да зареждат автомобилите си.

Нашата глобална цел е до 2030 година да електрифицираме 66% от превозните средства за последната миля. И перспективите за постигането ѝ са добри. Основните предизвикателства са наличността на този тип превозни средства, разходите за тях и зарядната инфраструктура.

Друга важна област са авиационните емисии. В експресната логистика самолетите са отговорни за най-големия дял от емисиите.

DHL Group се ангажира да използва 30% устойчиво авиационно гориво (SAF) до 2030 година. Още през 2025 година успяхме да достигнем 10% SAF от общото ни потребление на гориво. Това е значителен напредък, а капацитетът за производството на SAF също нараства с навлизането на нови доставчици на пазара.

Всичко това показва, че инициативите за устойчивост не са ограничили способността ни да предлагаме доставки на следващия ден в Европа или бързи междуконтинентални доставки.

– Кои индустрии демонстрират силно търсене на времево-критична логистика?

– Много добър пример е сектор здравеопазване и бионауки (Healthcare &Life Sciences, тоест фармация, биотехнологии и медицински изделия, бел. ред.)

Този отрасъл изпитва силна зависимост от времево-чувствителната логистика и от утвърдени транспортни мрежи като нашата. Пратките в здравеопазването изискват предвидимост и надеждност, каквато DHL може да осигури.

Разполагаме с фиксирана авиационна мрежа, с отпътувания шест до седем дни в седмицата. Обявените графици за излитане и кацане на самолетите се спазват. Клиентите ценят това.

В рамките на Европа обикновено доставяме на следващия ден, а извън Европа срокът за изпълнение отнема най-много два до три дни.

Медицинските изделия се опаковат така, че да останат безопасни и стабилни за период от 48 до 72 часа без необходимост от преопаковане или допълнително охлаждане. Това ги прави много подходящи за експресна логистика.

Логистиката за здравеопазване е важна зона на растеж за DHL. Подкрепяме клиентите чрез нашата фиксирана авиационна мрежа, пълна проследимост на пратките, високо качество на услугата и способност да реагираме в реално време при възникване на какъвто и да е проблем.

– Как помагате на българските малки и средни предприятия за представянето им на нови пазари?

– Над 90% от нашите активни клиенти в България са малки и средни предприятия и това е изключително важно за нас.

Самата DHL е изградена в услуга именно на такъв тип бизнеси. Когато стартира дейността си през 1969 година, DHL е по същество компания за доставка на документи между Хавай и Сан Франциско. С времето се развихме като глобален доставчик на експресна логистика.

Много малки и средни предприятия започват с малък бизнес, но искат да се разраснат извън пределите на страната си. Нашата роля е да им помогнем да се справят с всички тънкости на търгуването в глобален план – митническа документация, мита и данъци, транспортни процедури и международни регулации.

Освен това им помагаме и със съвети при продажбите. Можем да видим откъде идва трафикът към сайта им и да им кажем в кои страни ще се търсят стоките им, преди още да са стъпили на тези пазари. Това помага на МСП да открият интересни експортни възможности и да разработят ценови и логистични стратегии за новите територии за продажби.

Компаниите, които днес започват малък бизнес, е добре да знаят, че Amazon някога също е стартирал така. Първоначално Amazon работи с пощенските служби в Щатите, но когато идва времето за експанзия на глобалния пазар, те се обръщат към DHL. Причината е ясна – стремежът им да работят с компанията с най-силно международно присъствие в света. Днес DHL оперира в 219 от 220 държави и територии, предоставяйки глобалната мрежа, от която компаниите се нуждаят, когато решат да излязат извън своите местни пазари.

Между другото, често хората в България асоциират DHL Express с компания, която превозва само пратки до 30 килограма. В действителност DHL Express може да обработва товари до 3000 килограма тук в България, а през следващите месеци планираме още по-сериозна експанзия в този сегмент.

Транспортираме пратки от 70, 100, 200, 300 или дори палети от 400 килограма. Например автомобилни части, тежки компоненти или индустриално оборудване. Всичко това може да бъде обслужено чрез съществуващата ни експресна мрежа и превозено със самолети.

Дори пратките, които много хора определят като тежки, могат да бъдат обслужвани от DHL Express. Ние сме експресна компания, която може да превозва тежки товари, като същевременно поддържа същите стандарти за скорост, сигурност и проследимост.

– Каква е дългосрочната инвестиционна стратегия на DHL Express в България? 

– Екипът тук върши отлична работа.

В момента България е с един от най-високите проценти на електрифициран автопарк за доставки в Европа в рамките на мрежата на DHL.

В основата на това лидерство стои силната отдаденост на местния мениджмънт екип. Клиентите разпознават и оценяват техните усилия.

Предлагаме и услугата GoGreen Plus, която позволява на потребителите да намалят въглеродния отпечатък от транспортирането на пратките и да получат документи, доказващи използването на устойчиви логистични решения.

Това е важно за фирмите, които трябва да представят отчети за спазването на еконорми пред акционери и регулатори.

Клиентите вече идват при нас и казват: „Трябва да знам, че поне 15% от моите пратки се превозват по устойчив начин“. Ние ще им предложим решение – срещу малка допълнителна такса те ще получават сертификати (кредити) за ползването на нашата устойчива мрежа.

В България пратките могат да бъдат взети от е-камион, транспортирани със самолет, използващ SAF, и доставени отново с електрическо превозно средство – като преминават през енергийно ефективни съоръжения. Това е цялостна екосистема.

– Как си представяте експресната логистика през 2030 година? Преди години индустрията сякаш възлагаше големи надежди на дроновете, какво се случва сега?

– Не очаквам широко навлизане на дронове в логистиката в Европа в рамките на следващите четири-пет години. Все още има твърде много оперативни и регулаторни предизвикателства. Провеждахме експерименти с дронове за медицински доставки, но внедряването бе ограничено.

Вместо това виждам растеж в доставките извън дома – като автоматични шкафове за пратки и пунктове за получаване. В България вече имаме над 724 локъри и повече от 614 места за вземане и оставяне на пратки, като тази мрежа продължава да се разширява. Клиентите, особено представителите на новото поколение, ценят гъвкавостта. Те искат да вземат или да оставят пратките си тогава, когато им е най-удобно.

Технологичният напредък ще продължи. Очакваме по-широко навлизане на AI, роботика и дигитални услуги, като целта им е да бъдат в помощ на служителите вместо напълно да ги изместят.

Личното отношение запазва своята роля в логистичния сектор. Много от клиентите ни не избират просто бранда DHL, а се доверяват на куриера, когото познават от 15 години и на когото вярват.

– Последният ми въпрос е личен. Възможен ли е наистина баланс между работата и личния живот и как успявате да останете фокусиран, устойчив на срив и балансиран през годините?

– Благодаря за този въпрос.

Ако съпругата ми беше тук, вероятно щеше да каже, че съм разбрал как стоят нещата едва през последните десет години.

В началото на кариерата работата доминираше в живота ми. Постепенно осъзнах, че равновесието е жизненоважно. Положих сериозни усилия да съчетая и двете сфери. Имах късмет – щастливо женен съм от 33 години.

Когато не съм в командировка, се опитвам да излизам от офиса навреме. У дома се откъсвам от работата, макар и не на 100 процента. Хвърлям по един поглед на телефона за спешни задачи, но днес определено обръщам много повече внимание на близките си, отколкото в началото на кариерата ми.

Равновесието между професионалния и личния живот включва и грижа за психическото и физическото здраве. Лично аз спортувам – тичам или карам колело заедно със съпругата си.

Като лидер се старая да давам добър пример. Преди мислех, че трябва да съм първият в офиса и последният, който си тръгва. Но това не е правилно.

Успехът в професионален план изисква и успех в личния живот. Ако човекът до теб не е щастлив, няма как и твоят живот да бъде щастлив.

Обичам семейството си – моята съпруга, деца и внуци. Не си представям кариерата си в DHL без подкрепата на моята половинка. Затова е толкова важно да намираш баланс.

Ралица РУСИНОВА

Майк Пара е главен изпълнителен директор на DHL Express Европа от януари 2024 година. Той управлява операциите на компанията в над 60 държави и ръководи повече от 45 хиляди служители, обслужващи над 1,3 милиона клиенти. Преди да дойде в Европа, в продължение на осем години Майк Пара е главен изпълнителен директор на DHL Express за Северна и Южна Америка.

Започва кариерата си в DHL Express през 1997 г. като мениджър на сервизен център в Маями. Преди това работи над 10 години в TNT Express Worldwide като супервайзър.

Завършва бизнес администрация в Miami-Dade Community College през 1989 година, а през 2012-а преминава програма за висш мениджмънт в международни операции в Duke University – The Fuqua School of Business.

Майк Пара е гражданин на Съединените щати, роден през 1968 година. Днес живее в Мадрид със съпругата си. Имат две деца и двама внуци.