Транспортният сектор е сред най-засегнатите от новите регулаторни механизми в Европейския съюз, подчертават Михаил Калъпчиев – мениджър Косвени данъци, и Илина Балева – старши консултант Косвени данъци в Ърнст и Янг България. Продължаваме темата от брой 3 на списание ЛОГИСТИКА „Подготвени за CBAM“, като публикуваме позицията на двамата експерти.

Декарбонизацията на логистичния бранш е сред основните цели на европейските регулаторни политики през последното десетилетие. Европейският зелен пакт и приетият през 2021 г. пакет със законодателни предложения „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55) поставиха амбициозната цел от 55% намаляване на парниковите емисии в Европейския съюз (ЕС) до 2030 г. и пълна климатична неутралност на континента до 2050 г. Постигането на тези цели предполага кардинална промяна в стопанското развитие на страните от Стария континент и икономически растеж, който не е обвързан с интензивната употреба на изкопаеми горива или замърсяващи производствени процеси.

Някои от мерките спрямо транспортно-логистичния бранш включват нова инфраструктура за алтернативни горива, политики за устойчиви авиационни горива и такива в морския транспорт, въглеродни стандарти за нови автомобили и лекотоварни превозни средства, ограничаване използването на двигателите с вътрешно горене, нови акцизни ставки според енергийното съдържание на горивата и др.

Припомняме, че от октомври 2023 г. в Европейския съюз влезе в сила и т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), по-известен като CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism).

Пазарна конкуренция

Задълженията на производителите от Европа да спазват високи екологични стандарти и да заплащат въглеродни квоти в ЕС оскъпява европейската продукция спрямо вносните аналози от трети страни. С оглед изравняване условията на пазарната конкуренция CBAM цели „корекция“ на вносните цени на продукти с висок въглероден отпечатък, произведени в страни извън ЕС с ниски продуктови стандарти или без съществуващи въглеродни квоти.
Облагането на въглеродните емисии и въвеждането на СВАМ оказва директно отражение върху вноса в България на определени категории стоки от страни извън Европейския съюз. Въпросните стоки понастоящем включват желязо и стомана, алуминий, торове, цимент, водород и електроенергия. Очаква се в бъдеще в обхвата на механизма да попаднат и други стоки, като полимери и химикали.

CBAM и транспортният бранш

Предвид специфичния обхват на СВАМ, ефектите върху транспортния бранш могат да се разграничат на преки и непреки.
Понастоящем прякото влияние на механизма върху сектор Логистика е донякъде ограничено. То касае случаи, при които транспортни компании осъществяват внос от свое име на продукти, попадащи в механизма. Така например, ако сме вносители на CBAM продукти от трети страни, включително на стоки извън рамките на „основната“ ни бизнес дейност (метални части, компоненти, транспортно оборудване от метал, контейнери), за нас възникват допълнителна административна тежест и задължение за деклариране на внесените стоки в преходен регистър по СВАМ.
От друга страна, след въвеждането на ефективно задължение за закупуване на сертификати от 2026 г., прякото въздействие на CBAM върху българските логистични компании може да се материализира както под формата на по-високи цени на стоки по механизма (например стомана, алуминий), така и на вторични (преработени) продукти, в чийто състав влизат CBAM суровини. Сред последните могат да попаднат компоненти за превозни средства и части за автопарка на спедиторските компании. В този контекст, дори ако закупуваме части от европейски производители, можем да бъдем принудени да заплащаме по-високи цени в случаите, при които въпросните компоненти съдържат „оскъпена“ вносна стомана или алуминий.

Смущения по веригите

Проследимостта на сложни вериги на доставки е отличително изискване на CBAM, което отразява тенденциите в трансграничната търговия като цяло. Подобна проследимост носи повишена административна тежест, защото вносителите в страната са пряко отговорни за достоверността на декларираните от тях данни. В този контекст логистични компании, действащи едновременно и като митнически агенти, ще следва да подават коректна информация по отношение на внасяните стоки, тяхното тарифно класиране и произход. Важно е да се подчертае, че косвените митнически представители на практика също са задължени лица по CBAM, т.е., действайки като косвен представител, ние също можем да попаднем в обхвата на задължените лица.
Неспазването на изискванията по CBAM може да доведе до сериозни смущения по веригите доставки. Пример за подобен негативен ефект би било спирането или задържането на вносни стоки поради липсата на статус „одобрен декларатор“ на вносителя на товара или при неправилна класификация/деклариране на внасяните стоки.

Протекция и пренасочване

В глобален план CBAM представлява съществена промяна в международната търговия на държавите от Европейския съюз. В този контекст механизмът, освен като източник на допълнителни приходи за бюджета на ЕС, вероятно ще има все по-нарастваща роля и като протекционистична мярка за европейския пазар. Тази мярка може да цели пренасочване на търговските вериги от геополитически конкуренти със спорни екологични и производствени стандарти (например Китай) към съюзници със сходни политики, включително по отношение на други „чувствителни“ сфери, като интелектуална собственост, лекарства, изкуствен интелект.

Промяна на маршрути

Следователно вероятно е CBAM да намери проявление и в рамките на непреки ефекти върху логистичния сектор, включително за промяна на международни маршрути с цел редуциране на административните и фискалните тежести, които засягат логистичните операции и транспортираните стоки. Подобни тенденции могат да имат отражение при включването на глобални търговски партньори и маршрути преимуществено към близки по географски и/или геополитически признак държави (nearshoring и friendshoring).

Струва ни се важно да обърнем внимание, че подобни регулаторни механизми вече се предвиждат и в страни извън ЕС, като се очаква идентична мярка под формата на въглероден данък да бъде въведена първо в Обединеното кралство.

 

Бизнес оптимизации

Новите мерки по CBAM представляват възможност за преглед и оптимизиране на веригите на доставки от гледна точка на разходи, ефективност и риск. Предприятията, чиито бизнес модел включва международни вериги на доставки, както и тези от логистичния бранш, ще спечелят конкурентно предимство, ако действат ефективно при навременна оценка на последиците за своите дейности.
Този процес може да включва планиране на оптимални от бизнес гледна точка маршрути, подобрения на превозните средства в посока по-ниски емисии, както и пренасочване към алтернативни видове транспорт. Чрез възприемането на устойчиви практики компаниите могат не само да намалят негативните ефекти на въглеродния отпечатък, който има пряко и косвено отражение върху дейността им предвид новите инициативи в ЕС, но и да постигнат икономии на разходи чрез подобряване на оперативната си ефективност.
Смятаме, че логистичните бизнеси в страната разполагат с достатъчни ресурси, за да посрещнат тези предизвикателства и да продължат водещата си роля в родната икономика. Приемането на промените като възможност за подобрение в рамките на компанията не само ще бъде от полза за околната среда, но и ще ни позиционира по-добре с оглед постигането на дългосрочен успех в бързо развиващия се глобален пазар.

Михаил Калъпчиев
Илина Балева

Пътна карта за CBAM сертификатите

Основните характеристики на CBAM включват:

• Въвеждане на преходен период от октомври 2023 г. до декември 2025 г. По време на преходния период вносителите на стоки в обхвата на CBAM са задължени да подават тримесечен доклад, който включва подробна информация за количеството на внесените от тях продукти и въглеродните емисии, свързани с тези продукти. Първият тримесечен отчетен период беше октомври-декември 2023 г., а последният – в рамките на преходния период, ще бъде октомври-декември 2025 г.

• От януари 2026 г. вносителите ще са задължени да закупуват CBAM сертификати и да подават до 31 май всяка година декларация относно предходната календарна година. Годишната декларация ще съдържа информация за общото количество внесени през предходната година CBAM продукти и включените в тях въглеродни емисии, като закупените сертификати (съответстващи на емисиите за фактически внесените обеми стоки) ще бъдат предавани обратно от вносителите.

• Цените на сертификатите ще отразяват средноседмичните стойности на тръжните процедури по Европейската система за търговия с емисии (ETS).

• Количеството на декларираните въглеродни емисии ще се изчислява спрямо задължителните методологии на ЕС и ще следва да бъде потвърдено от независим проверяващ орган в съответната европейска страна.

• Единствено лицата със статус „одобрен декларатор“ ще могат да закупуват сертификати и да внасят стоки в обхвата на CBAM. Придобиването на такъв статус е обект на специална разрешителна процедура, която ще стартира от 2025 г.

• CBAM се прилага по начин, донякъде сходен с митническите разпоредби на ЕС, т.е. задължените лица класифицират внесените от тях стоки съгласно кодовете по Комбинираната номенклатура, като за определянето на произхода (т.е. на страната на производство извън ЕС) се прилагат митническите правила за непреференциален произход.