С цена на петрола над 100 щатски долара за барел, в условията на продължаващ конфликт в Близкия изток, надбавките за гориво на превозвачите растат във всички видове транспорт. Още по-значим е фактът, че се променя начинът, по който тези разходи се прехвърлят към клиентите, отбелязват The Loadstar в свой анализ на сложната обстановка.

Аналитикът на Transport Intelligence (Ti), Томас Кълен отчита, че цените на петрола са се увеличили с около 50 долара за барел през последната година, като фючърсите за ноември за брент се търгуват около 107 долара.

Заплахите за доставките надхвърлят намаляването на трафика на кораби през Ормузкия проток. Според Ti, атаки са насочени и към петролопровода Абкайк-Янбу, най-важния канал за износ на петрол от Саудитска Арабия след блокирането на Ормуз. Украинските атаки оказват допълнителен натиск върху руските доставки на петрол. Въпреки че до момента доставките на корабно гориво (bunker fuel) остават относително стабилни, Ti предупреждава, че това може да се промени през идните месеци. Ниските резерви и нарушените доставки означават, че петролният пазар се доближава до критична точка.

Продължителната волатилност е видима в механизмите, които транспортните оператори използват за възстановяване на разходите си. Горивната надбавка на DHL Aviation за товари от Хонг Конг на дълги разстояния ще се повиши до 12,30 хонгконгски долара (1,58 щатски долара) на килограм от 21 септември, след 11,30 хонгконгски долара тази седмица и 6,80 хонгконгски долари в началото на юли – това е ръст от над 80% за около 11 седмици. Последното изчисление се базира на индекса за авиационно гориво на IATA за Азия и Океания от 169 щатски долара за барел.

Същата картина се наблюдава и на сушата. Maersk информира клиентите си в Гърция през март, че поради ситуацията в Близкия изток и покачващите се цени на горивата, приема „изключителна мярка“, замествайки месечната ревизия на горивните надбавки със седмична. Шест месеца по-късно това остава в сила, като Maersk отново уведоми гръцките клиенти миналата седмица, че ще преразглежда надбавката седмично, за да възстанови увеличените си разходи. Текущата надбавка за камиони е 15%.

Нейният североевропейски спешен механизъм за вътрешен транспорт също се изчислява седмично и покачванията там показват колко бързо могат да се променят разходите. В началото на юли надбавката на Maersk беше само 1% в Дания, 2% в Швеция и 5% в Естония. От вчера тези такси са съответно 14%, 12% и 20%.

DP World също запази седмичния „Спешен ескалатор за горива“ за автомобилния и интермодален транспорт във Великобритания. След като спадна до 4,72% през юли, той се е върнал на 14,86% тази седмица.

Постоянството на тези механизми подсказва, че една от последиците от продължителната енергийна криза е съкращаване на забавянето между движенията на петролните пазари и цените, плащани от собствениците на товари. Месечните механизми за отчитане промяната на цените на горивата излагат транспортните доставчици на по-голям риск, когато енергийните цени се променят рязко между датите на корекция. Седмичните корекции им позволяват да възстановяват увеличението много по-бързо, но прехвърлят тази волатилност към клиентите.

Но не всички логистични компании имат еднаква възможност да прехвърлят тези разходи. Германската асоциация на автомобилните превозвачи (BGL) предупреди канцлера Фридрих Мерц, че цената на дизела се е повишила с около 0,60 евро на литър от последното влошаване в Близкия изток. Тя изчисли, че камион, изминаващ 10 000 км месечно, се сблъсква с допълнителни разходи от 1 800 евро на месец. За флот от 50 камиона това би възлизало на 1,08 млн. евро годишно.

Но BGL посочи, че малките и средни превозвачи често не могат, или могат само частично да прехвърлят тези увеличения към клиентите, което намалява маржовете им на печалба.

Това подчертава все по-неравномерното разпределение на риска от цените на горивата в логистиката. Големите оператори с формални механизми за индексиране могат бързо да прехвърлят голяма част от увеличението към клиентите, докато по-малките оператори, преговарящи за индивидуални транспортни договори, може да се окажат в капан между нарастващите цени на дизела и съпротивата от страна на товародателите.

Там, където разходите могат да бъдат прехвърлени, проблемът се премества по-надолу във веригата за доставки. Нишит Растоги, основател и изпълнителен директор на технологичната компания за управление на транспорта Locus, придобита миналата година от най-големия франчайз на IKEA, Ingka Group, предупреди днес, че по-високите цени на петрола и транспортните разходи ще оказват допълнителен натиск върху маржовете на търговците на дребно.

„За търговците на дребно това създава допълнителен натиск върху маржовете и може да изисква комбинация от селективни повишения на цените, корекции в източниците на снабдяване и по-внимателно планиране на попълването на запасите, каза той. – Енергийните и логистични шокове могат бързо да се разпространят във веригата за доставки и в крайна сметка да повлияят на цените, които виждат потребителите.“

По-високите разходи за изкопаеми горива също могат да променят икономиката на транспорта; например, спешната надбавка на Maersk в Северна Европа не важи за електрически камиони или влакове. Устойчивата горивна инфлация подобрява относителната ценова конкурентоспособност на транспорта, който е по-малко изложен на цените на петрола.

В корабоплаването, изследване, публикувано от Глобалния център за декарбонизация на морския транспорт и Boston Consulting Group, показва колко чувствителна е формулата за алтернативни горива към разходите. Нейното моделиране установи, че метанолът и амонякът биха могли заедно да покрият 36% от енергийните нужди на глобалния флот до 2050 г., ако цената на зеления водород спадне до 2 долара за килограм, докато ако остане на 3 долара за килограм – покритието ще е само 4%.