Нужни са спешни мерки за укрепване устойчивостта на морските превози, пристанищната инфраструктура и шипинг операциите. Насърчаването на нисковъглеродното корабоплаване и борбата с нарастващите фалшиви регистрации на кораби също не търпят отлагане, алармират от UNCTAD. Каква е картината на пазара на морски превози за 2024 г.?

Веригите на доставки са изложени на висока степен на уязвимост заради натиска, оказван на ключовите артерии за морски транспорт в глобален план. Това се посочва в последния доклад на UNCTAD – органът на ООН, насърчаващ търговията и развитието. Според оценката на наблюдателите глобалната търговия е силно застрашена от смущения, най-вече касаещи  Суецкия канал, Панамския канал и Черно море.

Глобалната икономика, продоволствената сигурност и енергийните доставки са изложени на нарастващ риск. Анализ на морския транспорт през 2024 г. (доклад, озаглавен Review of Maritime Transport 2024) на UNCTAD откроява четири критични за индустрията зони – това са Панамският канал (свързващ Тихия и Атлантическия океан), Червено море и Суецкият канал (свързващ Средиземно море с Индийския океан през Арабския полуостров) и Черно море (важен център за износ на зърно). Геополитическото напрежение, измененията на климата и продължаващите конфликти разтърсиха световната търговия и застрашават функционирането на морските вериги на доставки, констатира докладът.

Морската търговия, която нарасна с 2,4% през 2023 г., достигайки 12 292 млн. тона, започна да се възстановява след свиването от 2022 г. И все пак бъдещето остава несигурно. Проучването на UNCTAD предвижда скромен ръст за сегмента от 2% за 2024 г., задвижван най-вече от търсенето на насипни стоки (като желязна руда, въглища и зърно) и контейнерни превози. Това число обаче е червена лампа за много по-дълбоки предизвикателства пред индустрията. Контейнерната търговия, която нарасна само с 0,3% през 2023 г., се очаква да се възстанови с ръст до 3,5% през 2024 г. Дългосрочният ѝ подем обаче ще зависи от това как секторът ще реагира на продължаващите смущения, като войната в Украйна и нарастващото геополитическо напрежения в Близкия изток.

Междувременно капацитетът на предлагането на контейнери е нараснал с 8,2% през 2023 г.

Прекъсванията при ключови търговски морски линии, които временно увеличиха търсенето на кораби, движещи се по удължени маршрути, помогнаха за облекчаване на проблема със свръхкапацитета. И все пак, ако морските пътища се завърнат към нормалното си функциониране, дисбалансът между търсенето и предлагането може да доведе до свръхкапацитет при контейнерите.

Тесните места

Основни шипинг маршрути се сблъскаха със значителни проблеми, водещи до закъснения, пренасочвания и по-високи цени. Трафикът през Панамския и Суецкия канал – критични артерии на световната търговия, е намалял с над 50% до средата на 2024 г. Причина за този драстичен спад са ниските нива на водата в Панамския канал (заради климатичните изменения) и избухването на конфликта в региона на Червено море, който засегна Суецкия канал. Според анализа на UNCTAD тонажът на корабите, преминаващи транзитно през Аденския залив и Суецкия канал, е спаднал съответно със 76% и 70% в сравнение с края на 2023 г. Пренасочването на товари около нос Добра надежда (Южна Африка) се е увеличило драстично, като капацитетът на пристигащите кораби е с ръст от 89%. И въпреки че това е решение за поддържането на непрекъсваемост на потока от стоки, разходите, закъсненията и отделяните въглеродни емисии значително се увеличават. Ето един пример: стандартен голям контейнеровоз, превозващ 20 000 – 24 000 TEU по маршрута Далечен изток – Европа, прави допълнителни 400 000 щ.д. разходи за емисии на пътуване съгласно Системата за търговия с емисии (ETS) на Европейския съюз, защото се отклонява около Африка вместо да използва Суецкия канал.

По-дълго и по-скъпо

По-дългите маршрути доведоха до високи нива на задръстване на пристанищата, по-голям разход за гориво, за възнаграждения на екипажите, за застрахователни премии и не на последно място – до уязвимост от пиратски набези. Глобалните тон-мили са се повишили с 4,2% през 2023 г., увеличавайки цените и емисиите. До средата на 2024 г. пренасочването на кораби, за да се избегнат Червено море и Панамският канал, увеличи търсенето на плавателни съдове в световен план с 3%, а търсенето на контейнерни превози – с 12%. Това оказа значителен натиск върху глобалната логистика и веригите на доставки. Сред най-засегнатите пристанищни хъбове са Сингапур и големите портове по Средиземноморието, тъй като се налага те да се справят с нарастващото търсене на услуги по трансбордиране именно заради пренасочването на кораби. Задръстването на тези точки добавя още един слой на напрежение за участниците в световните транспортни и търговски мрежи.

Адаптация

Международната морска организация (IMO) приема все по-амбициозни цели за намаляване емисиите от парникови газове. Необходимостта от бърза декарбонизация е критична, изтъкват авторите на доклада на UNCTAD. Напредъкът в тази насока обаче е бавен, тъй като преходът към по-екологични кораби и нисковъглеродни горива все още е в начален етап. Важно е да се отбележи фактът, че обновяването на флота е възпрепятствано и от несигурност относно това кои ще бъдат горивата и технологиите на бъдещето.

В първите месеци на 2024 г. само 50% от регистрираните поръчки за нови кораби са за съдове, способни да плават с алтернативни горива.

В същото време бракуването на по-стари кораби се забавя поради високите навла и повишеното търсене на морски превози, отново заради нарастването на изминатите разстояния.

Измами

Друг проблем, който не търпи отлагане, е увеличаването на фалшивите сертификати и регистри на кораби, които подлагат на риск безопасността и живота на моряците и повишават замърсяването на водите. Ситуацията става още по-сложна, като добавим и нарастващия флот от кораби, които работят „под радара“, заобикаляйки международните разпоредби.

Препоръки

Докладът на UNCTAD подчертава необходимостта от наблюдение на развитието на пазара на товарни превози, следене на тенденциите в цените на корабоплаването и въздействието им за уязвимите икономики. Държавите и техните морски индустрии могат да изградят по-устойчива на срив среда за морски превози, ако предприемат координирани усилия за справяне с трафика по най-важните морски артерии, инвестират в нисковъглеродно и екологично корабоплаване, повишат ефективността на пристанищните операции, улеснят търговията и чрез подобряване на свързаността във вътрешността на пазарите, обобщават анализаторите.