Глобализацията остава на исторически високо равнище въпреки нарастващото геополитическо напрежение, увеличаващите се американски мита и безпрецедентната несигурност около бъдещите търговски политики. Това бе един от основните изводи в DHL Global Connectedness Report 2026, публикуван наскоро от DHL и Stern School of Business към Нюйоркския университет.

Базиран на повече от 9 милиона данни, проследяващи международните потоци на търговия, капитал, информация и хора, докладът претендира предоставянето на най-цялостната налична картина на глобализацията.

Най-свързаният регион

В регионалната класация на доклада Европа отново заема първо място в света, пред Северна Америка, Близкия изток и Северна Африка. Водещата позиция на Европа се дължи на комбинацията от силни вътрешнорегионални връзки и изключително широко глобално присъствие. Тази динамика се отразява и в силното представяне на редица европейски икономики по показатели за дълбочина и обхват на международните връзки, твърди DHL Global Connectedness Report 2026.

Сред водещите европейски икономики са:

Нидерландия – нарежда се на 3-то място в света и, въпреки че е едва 19-тата по големина икономика, генерира 6-ия по обем поток от глобални връзки, което подчертава ролята ѝ на ключов международен логистичен и търговски хъб;

Обединеното кралство – на 9-то място, е световен лидер по „разнообразие на международните връзки“;

Германия – заема 14-то място, остава най-голямата икономика в Европа и силно интегриран глобален център – около 2/3 от международните ѝ потоци са в рамките на Европа, но страната поддържа и значително „глобално разнообразие“ в търговските си отношения, пише в доклада;

Франция – на 22-ро място, отличава се с т.нар. „greenfield“ инвестиции;

Италия – на 28-мо място, съчетава силна свързаност в рамките на Европа с едно от най-широките глобални присъствия.

Пазарите в Южна и Източна Европа, включително Испания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния, допълнително укрепват позицията на региона чрез силно развити европейски връзки, подчертават авторите на проучването. Турция също засилва ролята на Европа като мост към Азия и Близкия изток.

Глобализацията се задържа стабилна

Докладът измерва нивото на глобализация по скала от 0% (липса на трансгранични потоци) до 100% (границите и разстоянията нямат значение).

През 2025 г. нивото на глобализация достига 25%, което съответства на рекордното равнище, отчетено през 2022 г.

„Глобализацията запазва позициите си – и само този факт показва колко ценна е тя“, заяви Джон Пиърсън, главен изпълнителен директор на DHL Express. „Европа играе ключова роля в тази глобална мрежа“, коментира и Майк Пара, главен изпълнителен директор на DHL Express Europe.

В същото време настоящото ниво на глобализация показва и колко далеч е светът от пълна глобална интеграция. В много области международните потоци биха могли да се разширят още повече при липса на политически ограничения.

Бумът на AI и митата стимулират търговията

Световната търговия нараства по-бързо през 2025 г., отколкото през която и да е година от 2017 г. насам (с изключение на нестабилността по време на пандемията от COVID-19). Американските вносители изпреварващо са ускорили доставките си преди увеличението на митата. Впоследствие вносът на САЩ намалява, но увеличеният износ на Китай към други пазари е помогнал за поддържането на глобалните обеми.

Търговията със стоки, свързани с изкуствен интелект, също е нараснала значително, тъй като компании и държави ускориха изграждането на инфраструктура за AI. Според данни на СТО, 42% от ръста на търговията със стоки през първите три тримесечия на 2025 г. се дължи именно на такива продукти.

Прогнози

Очаква се последните увеличения на американските мита леко да забавят, но не и да обърнат тенденцията на растеж на световната търговия през 2026 г.

Прогнозите сочат, че търговията със стоки ще нараства средно с 2,6% годишно до 2029 г., което съответства на темповете от последното десетилетие.

Една от причините е, че по-голямата част от световната търговия не включва САЩ. През 2025 г. само 13% от световния внос е бил насочен към САЩ, а 9% от износа е идвал от тях. Много държави също сключват нови търговски споразумения, за да осигурят алтернативни пазари.

Напрежението между САЩ и Китай

Въпреки че икономическите връзки между САЩ и Китай отслабват, те представляват малък дял от глобалните потоци. Търговията между двете държави достига пик от 3,6% от световната търговия през 2015 г., спада до 2,7% през 2024 г., а през първите три тримесечия на 2025 г. – до 2,0%.

Делът им в глобалните бизнес инвестиции е още по-малък – под 1% през 2025 г.

Няма разделение на геополитически блокове

Въпреки спекулациите за геополитическа фрагментация, докладът не открива доказателства за разделение на света на съперничещи блокове.

Само 4-6% от световните потоци на търговия и инвестиции са се пренасочили от геополитически съперници през последното десетилетие. Повечето от тези потоци не са се насочили към съюзници, а към държави с по-гъвкави геополитически позиции, като Индия и Виетнам.

„Рисковете пред глобализацията са реални, но такава е и устойчивостта на глобалните връзки“, коментира проф. Стивън А. Алтман, директор на DHL Initiative on Globalization към NYU Stern Center for the Future of Management.

Рекордни разстояния

В противоречие с очакванията за по-силна регионализация, търгуваните стоки са изминали средно 5 010 километра през 2025 г. – най-голямото разстояние, регистрирано досега.

Проектите за greenfield преки чуждестранни инвестиции също достигат нов рекорд със средно разстояние от 6 250 километра. Повечето други международни потоци също се разпростират на по-големи разстояния, което показва, че прогнозите за ускорена регионализация засега не се потвърждават.

DHL Global Connectedness Report се публикува редовно от 2011 г. насам. Предоставя надежден анализ на глобализацията чрез изследване на 14 типа международни потоци на търговия, капитал, информация и хора. Изданието за 2026 г. обхваща 180 държави, представляващи 99,6% от световния БВП и 99% от населението на света. Докладът е възложен от DHL и изготвен от Стивън А. Алтман и Каролайн Р. Бастиан от Stern School of Business към Нюйоркския университет.