Намалени обеми на износ, по-ниско търсене на транспортни услуги и финансови загуби. Това ли очаква логистичният бизнес в резултат на „престрелките“ между САЩ, ЕС и Китай и заканите на Тръмп за „икономическа болка“? Колко засегнати са българските логистични компании и какви са техните полезни ходове? Анализ и прогнози за сп. ЛОГИСТИКА направи доц. д-р Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) и председател на Националната организация на митническите агенти (НОМА).

Започването на т.нар. „търговска война“ е не по-малко опасно от всяка конвенционална такава, подчертава доц. д-р Момчил Антов, тъй като тя може да застраши икономическото развитие на участващите страни и да окаже негативно или дори пагубно въздействие върху определени сегменти от обществото. Основното предизвикателство е, разбира се, очакваният спад при износа на ЕС към САЩ. Особено за индустрии, като автомобилостроене, фармацевтични продукти и тежка промишленост. За транспортния и спедиторския сектор това означава намалени обеми, по-ниско търсене на превозни услуги и разбира се, потенциални финансови загуби.

Допълнителни разходи

От търговска гледна точка компенсирането на американския пазар като цяло е възможно. Азия или дори Латинска Америка биха могли да поемат част от тези стоки. Проблемът обаче е, че пренасочването на доставките към подобни алтернативни пазари изисква сериозна адаптация на логистичната инфраструктура и логика, което ще доведе до допълнителни разходи за спедиторските компании и поне в началото немалки закъснения. Не бива да подценяваме и усложнената обща геополитическа обстановка, която допълнително оказва натиск върху международните вериги на доставки, и необходимостта от преначертаване на редица търговски маршрути.

Конкретно за България подобна „търговска война“ означава още по-силна зависимост на износа ни от европейския пазар. За съжаление, ние не разполагаме нито с богата палитра от стоки за експорт, нито с големи възможности за бърза експанзия на алтернативни пазари, смята доц. д-р Антов. Това може да увеличи конкуренцията сред местните транспортни и спедиторски компании и да доведе до натиск върху цените и печалбите.
Предвид засиления интерес към развитие на Транскаспийския транспортен коридор и като цяло търсенето на възможности за превоз на стоки в релацията ЕС – Близък изток – Китай българските спедитори трябва да бъдат по-активни и да изградят стабилни вериги на доставки в тази посока. С това биха могли не само да компенсират евентуални загуби от спада на обемите в търговията със САЩ, но дори да извлекат ползи в качеството ни на гранична за ЕС страна по този маршрут и да предложат конкурентни транспортни услуги на европейските износители и вносители.

Пазари на прицел

Поне към момента заявките на Тръмп са за въвеждане на мита върху стомана, алуминий и автомобили (и то не само от ЕС). Според оценката на доц. д-р Антов за добро или за лошо това на пръв поглед не касае директно България, а по-скоро индустриално развитите държави в Западна Европа. Доказателство са и данните за стойностния обем на износа към САЩ, като за България този дял е около 3%, но за страни като Франция, Германия, Италия, Австрия той е между 10–20%.

Най-силно засегнати сектори от протекционистичната мярка на американския президент са автомобилостроенето, производството на машини и съоръжения, обработката на метали. Въпреки че тези сектори не са водещи в България, спадът на промишленото производство в ЕС ще влоши икономическата среда в целия Съюз и това неминуемо ще се усети и у нас. Немалка част от българските транспортни, спедиторски и логистични компании имат сред своите клиенти представители на тези сектори и евентуалното понижение в обемите на техните пратки ще се отрази негативно и на нашите компании.

Нови правила за e-commerce

На този фон с цел предотвратяване на нелоялната конкуренция Европейската комисия планира нови правила за онлайн търговците на дребно. Те могат да затруднят работата на платформи, като Shein, Temu, Amazon, AliExpress и eMAG. Попитах доц. д-р Антов как това ще се отрази на участниците във веригите на доставки и по-конкретно на логистичните фирми. По думите му предстоящите регулации касаят преди всичко митническите формалности по отношение на е-търговията на т.нар. „ниско стойностни“ пратки (до 150 евро), като се предвижда отпадане на този стойностен минимум и засилване на митническия контрол. Тук следва да се има предвид, че не става дума само за потенциален внос на стоки на занижени цени (и респективно неплащане на мита и ДДС), но и на такива, които не покриват европейските стандарти за качество, сигурност и безопасност и така застрашават живота и здравето на европейските потребители. „Подобни нови правила със сигурност ще затруднят обработката на такива стоки, което ще доведе до забавяния и увеличени разходи за логистичните фирми, а оттам и разбира се, за крайните потребители – посочва директорът на НСБС. – Много компании от транспортния сектор, в това число и куриерски фирми, разчитат на тези пратки, инвестирали са много средства за изграждане на логистична инфраструктура.“ Евентуалното намаляване на обемите в е-търговията на дребно ще принуди много от тях да трансформират тази инфраструктура към други транспортни и логистични услуги или дори да преустановят този вид дейност.

Пренасочване

Ако се стигне до въвеждане на европейски регулации, ограничаващи по какъвто и да е начин доставката на стоки от онлайн търговци на дребно, локализирани в трети страни, то съществува голяма вероятност да се получи пренасочване на товаропотоците към съседни на ЕС страни (например Турция). Това би открило нови бизнес възможности за логистичните компании, които да се ангажират с доставките до крайните клиенти в ЕС.

Въпросът в действителност е много сериозен – подчертава Антов, – тъй като от една страна се поставят финансовите интереси на страните членки и на логистичните компании, но от другата стои рискът от внос на опасни стоки. „Не се наемам да прогнозирам кое ще надделее, но така или иначе промени са необходими и мисля, че в скоро време те ще са факт“, допълва той.

Ралица РУСИНОВА