Престоят отдавна е сред най-скъпите, но често подценявани фактори в международния автомобилен товарен транспорт. Когато камионът не се движи, той не генерира приходи, но продължава да ангажира водач, техника и време. Забавянията влияят върху следващите курсове, спазването на графиците за управление и почивка и върху цялостната организация на транспортната верига. Затова въпросът за обезщетението при престой не е само оперативен детайл, а важен елемент от управлението на риска.

С реформата на Законодателен декрет № 286/2005 Италия въведе значително по-ясни правила. В центъра на промените е разпоредбата относно времето за изчакване при товарене и разтоварване. Новата уредба има пряко значение не само за италианските компании, но и за всички международни превозвачи, спедитори, възложители и товародатели, когато товаренето или разтоварването се извършва на територията на Италия.

90 минути

Най-съществената промяна е намаляването на периода на изчакване без право на обезщетение до 90 минути. При превишаване на този срок превозвачът по принцип има право на обезщетение в размер на 100 евро за всеки започнат час престой.

На практика това е много важна промяна – не се отчитат само пълните часове. Дори започнат час може да породи право на пълния размер на обезщетението. Така законодателят цели да ограничи случаите, в които икономическите последици от забавянията на рампата се прехвърлят върху превозвача, когато той не е причината за тях.

Особено внимание заслужава разграничението между времето за изчакване и действителното време за товарене или разтоварване. Деветдесетминутният срок се отнася за периода до началото на фактическите товаро-разтоварни дейности, а не до цялата продължителност на престоя на превозното средство на обекта. Самата продължителност на товаренето или разтоварването се определя съобразно договореното между страните. Ако договорените срокове бъдат превишени, също може да възникне задължение за обезщетение от 100 евро за всеки започнат час, без нов гратисен период.

Повече яснота в договорите

За участниците в транспортната верига новите правила означават, че оперативното планиране придобива още по-голямо правно значение. Часът на пристигане, определеният времеви прозорец, входът за обслужване, отговорността за товарене или разтоварване и начинът на документиране на чакането трябва да бъдат уредени възможно най-ясно. При международни превози, в които често участват няколко страни, неясната документация може бързо да доведе до спор кой носи отговорност за забавянето.

Съществен практически ефект има и солидарната отговорност. Съгласно новите правила възложителят и товародателят могат при определени условия да отговарят солидарно за дължимото обезщетение. Това не означава непременно, че и двете страни са причинили забавянето. Означава обаче, че превозвачът може да насочи претенцията си към всяка от тях, а вътрешното уреждане на отговорността следва да бъде изяснено между страните. Именно затова прецизните договорни клаузи и добре описаните процеси стават още по-важни.

Роля на застрахователния брокер

Практиката в транспортното застраховане показва, че при подобни случаи решаващи са не само законовите правила, но и качеството на подготовката. Претенция, която не е надлежно документирана, трудно може да бъде успешно реализирана. Отговорност, която не е ясно уредена в договора, често води до спорове. А риск, който не е правилно оценен при изграждането на застрахователното покритие, може да създаде проблеми при настъпването на събитие.

Именно тук компетентният застрахователен брокер има важна функция. Така нареченият демюрейдж (нем. Standgeld – парично обезщетение, което се плаща, когато транспортно средство, контейнер или място се задържат по-дълго от уговореното време) не е само разходна позиция. То засяга договорните отношения, въпросите на отговорността, възможностите за регрес (за обратен иск), доказването на претенции и връзката със съществуващите застрахователни програми. Особено при международни превози националните разпоредби, CMR отговорността, общите условия, рамковите споразумения и застрахователните договори трябва да се разглеждат заедно.

Специализираният брокер не се ограничава до сравняване на премии и лимити. Той помага на транспортните и логистичните компании да разпознаят кога оперативен проблем може да се превърне в правен или застрахователен риск и как тези рискове могат да бъдат управлявани предварително.

Заключение

Новата италианска уредба показва, че престоят в автомобилния транспорт все по-категорично се разглежда като самостоятелен икономически риск. За превозвачите това може да засили правната позиция. За възложителите, товародателите, спедиторите и логистичните компании означава по-високи изисквания към организацията, договорите и доказателствата.

Компаниите, които извършват или възлагат превози до и от Италия, не бива да чакат първата претенция за престой. Препоръчително е своевременно да бъдат прегледани транспортните документи, рамковите договори, процедурите за времеви прозорци и механизмите за съхраняване на доказателства, включително GPS данни и информация от интелигентни тахографи.

Посланието е ясно: обезщетението при престой вече не е второстепенен въпрос. То става част от професионалното управление на риска. Който адаптира договорите, процесите и застрахователната защита навреме, намалява риска от ненужни разходи и укрепва позицията си спрямо клиенти, товародатели и подизпълнители.

Lutz Assekuranz
Лутц Асекуранц
Ферзихерунгсфермитлунг – клон България
София, 1463
ул. „Верила“ №5, ет. 2
Email: office-bg@lutz-assekuranz.eu
www.lutz-assekuranz.bg