40% от съществуващите знания и умения на служителите днес ще трябва да бъдат изцяло трансформирани, за да отговарят на изискванията на пазарите през 2030 г., прогнозира доклад на Световния икономически форум (WEF). Има невиждан досега ръст в търсенето на мотивирани кадри, способни да управляват талантите, да обучават и да бъдат ментори. Търсенето на специалисти по логистиката надхвърля в пъти предлагането.

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Доцент д-р Николай Драгомиров е ръководител на катедра „Логистика и вериги на доставките“ към УНСС. Професионалните му интереси са съсредоточени върху логистиката, информационните системи и технологии, складовата дейност и управлението на веригите на доставки. Изследователската му дейност обхваща теми, като големи данни, интернет на нещата (IoT), машинно обучение, изкуствен интелект, количествени методи за прогнозиране и дигитална трансформация на логистичните процеси. Особен акцент в работата му се поставя върху разработването и внедряването на интелигентни AI RAG системи, ERP решения, оптимизация на маршрути, дигитални двойници и симулации.

– Доцент Драгомиров, как стартира новата учебна година за катедра „Логистика и вериги на доставките“ в УНСС? 

– Успяхме да запълним много добре приема и в бакалавърските, и в магистърските специалности. Има силен интерес към докторските програми на катедрата. Годината започна отлично – голяма зала, изпълнена със студенти с големи очаквания и амбиции. Това действа доста зареждащо. За мен началото на всяка учебна година, независимо дали в университет, или в училище, е много важен момент.

– С какво тази година ще бъде по-различна от останалите?

– Не предвиждаме промени в обучителния процес като учебен план и дисциплини. Има много устойчив тренд на дигитализация, който рефлектира и в образованието. Работим в посока задълбочаване на уменията за адаптация към тази среда. Студентите днес са много по-различни от тези преди 20 години, те наистина са със силен информационен overload (свръхтовар).

Подходът на преподаване вече задължително включва и мултиканална комуникация със студентите. Дори по време на присъствена лекция имаме допълнителен активен информационен канал за аудиторията, по който тече двупосочно общуване.

Учим студентите как етично да използват изкуствен интелект в подготовката си. Например как да създадат презентация по етичен начин, тоест автор да бъде студентът, а не чатбот. Всичко това става с много практически примери, обяснения, разяснения.

– А каква е обратната връзка от студентите по отношение на препоръките Ви за етично използване на AI?

– Това е много интересен и хубав въпрос. Ако в зората на появата им този вид системи бяха по-скоро масово неразбрани, то в момента все повече се открояват отличните студенти, които разчитат на AI не за генериране на съдържание, а за помощ при обработването на голямо количество данни. Например чрез AI те обработват да речем 10 предварително подбрани от самите тях статии, от които е нужно да се извлекат определени анализи. Без AI тази задача е трудна за изпълнение.

– Това отваря друга тема – до каква степен се задълбочават или пък изтъняват познанията им.

– AI решава задачи много бързо. Подчертавам обаче пред студентите, че тяхната роля е много по-голяма – да могат да разберат смисъла на съответните задачи и да усетят точно къде, в кой процес AI може да им помогне. Това са специфични знания и умения.

– И все пак кой е преобладаващият тип студенти? Този, който следва Вашите съвети, или който избира лесния начин за изпълнение на задачите?

– Тенденциите са обнадеждаващи – студентите стават все по-добри и по-добри. Мотивацията в тях също се засилва. Това е видимо през последните няколко години. Според мен по-голяма част от студентите са отлично ориентирани и много добре се адаптират.

– Успявате ли да научите от тях новости по отношение на AI?

– Аз лично отделям изключително много време и внимание на изучаването и ползването на системи, които комбинират десетки изкуствени интелекти. Така че в тази област е малко трудно да ме изненадат. Все пак в дискусиите със студентите и при решаването на казуси се генерират нови и интересни за мен идеи.

– Какво е търсенето и предлагането на кадри по логистика в България?

– Търсенето е много голямо. Логистиката и управлението на веригите на доставки са решаващи за конкурентоспособността на една организация и бизнесът все повече осъзнава това. Въпросът сега е как компаниите да си „вземат“ тези млади специалисти, с какво да ги привлекат.

– Как работодателите могат да бъдат по-адекватни на изискванията на бъдещите кадри?

– Възнагражденията, които студентите очакват, категорично са важни за привличането им. Мисля, че вече всички компании се убедиха в това. Младите изискват още възможност за повече дни отпуск, по-гъвкаво работно време, хоум офис и какво ли още не. Започва обаче, забелязвам в последните две години, да се появява нещо ново. Младите специалисти искат от бъдещата си компания да им бъде осигурена релевантна среда за развитие, или с други думи – адекватен екип. Студентите очакват от колегите си също да бъдат на ниво, с висока професионална подготовка. Това невинаги е лесно за работодателите. Все повече изискванията на студентите са свързани и с т.нар. employer branding, или привлекателна корпоративна идентичност.

– Какви други трудности срещат студентите при професионалната си  реализация? Какво споделят с преподавателите?

– Познаваме добре студентите си и те много често ни възприемат като ментори, съветници. Споделят с нас за предизвикателства, свързани с трудовата адаптация, както и за неосведомеността на корпоративната среда като цяло за логистиката и нейните процеси. Студентите излизат много добре подготвени от нашата катедра, особено за търговски и производствени фирми, където е и нашият фокус. Отивайки в дадена организация, нашите студенти веднага виждат къде са пропуските на компаниите и посочват полета за подобрение.

– Тоест твърдите, че бизнесът изостава в сравнение с образованието?

– Щом студентите ни забелязват пропуски във фирмите, значи са една крачка напред. За нас са много важни колаборациите между висшите учебни заведения и бизнеса. Нашите студенти бързо се развиват във фирмената йерархия на компаниите, в които постъпват. Това е добър сигнал за нас.

– Какъв е интересът към докторантура в катедра „Логистика и вериги на доставките“ в УНСС?

– В България в областта на логистиката само нашата катедра предлага обучение по докторска програма „Икономика и управление (Логистика и вериги на доставките)“. Тази година можем да се похвалим с двама нови доктори. Напролет в катедрата постъпи нов докторант, има желаещи и за новата учебна година, като обявеният прием е за трима души. Интерес към специалността проявяват вече утвърдени специалисти. Например професионалисти с над 15 години опит в областта на логистиката, които за следващото си развитие търсят докторантура. Консултанти в областта на логистиката също са заинтересовани от програмата.

– Как поколението Z променя стратегиите за ефективно обучение и като цяло пазарите на труда? 

– Характерно за тази генерация е, че нейните представители са много осведомени за всичко. Обработват бързо огромни обеми информация, в същото време имат много добре дефинирани лични интереси и приоритети. Поколението Z иска нещата да се случват „по правилния начин“ и не е много склонно на компромиси.

Въпросът е как се развиват тези хора, какви умения за работа в организация са им нужни? Университетът им предлага много възможности – да пътуват, да участват в научноизследователски проекти, конференции.

Замислям се обаче дали не е време това поколение да започне активно да бъде обучавано в посока меки умения (soft skills) за работа с изкуствен интелект. Тенденцията е да се използват системи, които функционират, едновременно използвайки няколко изкуствени интелекта. Нужно е следващите поколения да знаят как се управлява една такава сложна система. Изкуственият интелект вече съвсем не е просто един чат. Задачата за решаване е как да разположим и синхронизираме AI с логистичните процеси. Наскоро наши студенти направиха разработка как в една малка фирма може да се осигури отдел за управление на логистични процеси само чрез AI системи. Такъв тип платформи се проектират трудно, защото ангажираните с тяхното създаване трябва да имат добри познания по логистика.

– Какъв е приносът на ръководената от Вас катедра в посока посрещане на бъдещите нужди на бизнеса?

– През своя жизнен и трудов път хората вече сменят няколко професии. Това не е нещо ново. Невъзможно е за професионалната си кариера да разчиташ само на наученото в дадена специалност. Тайната за успех е учене през целия живот. Именно този рефлекс се стремим да създадем в нашите дипломанти, че ученето не завършва с университета, то сега едва започва. Винаги съм посочвал, че най-ценното на висшите учебни заведения е работата с големи категории знание, стремежът за непрекъснато усъвършенстване.

Що се отнася за професиите, вече е ясно, че много от тях ще се аугментират, надградят чрез AI. Скорошно проучване в глобален мащаб прогнозира, че много работни места ще бъдат заместени от AI, но ще има и много повече позиции, изискващи умения за работа с изкуствен интелект. Профилът на тези професии ще бъде различен. За логистиката това означава умения за анализ на големи данни. Ще има огромна нужда от такъв тип специалисти.

– Казахте, че началото на всяка нова учебна година е вълнуващо. Можете ли да разкажете какъв бе Вашият първи ден като студент?

– Аз съм възпитаник на УНСС. Прекрачих прага на университета като студент по специалност Маркетинг. Това, което много ми хареса, беше свободата да избереш какво да правиш днес, утре, свободата да можеш да учиш без този стриктен тайминг, какъвто има в училище.

– Кога и как припламна искрата към логистиката?

– Още като студент работех по съвместни проекти с катедра „Логистика и вериги на доставките“ в УНСС. Логистиката и маркетингът всъщност имат изключително много допирни точки. И двете дисциплини са основни конкурентни оръжия, а комбинацията между тях е нещо феноменално.

Ралица РУСИНОВА