Бизнесът в България търпи сериозни загуби и е притеснен от агресивното навлизане на ставащите все по-популярни китайски онлайн платформи за търговия. До този извод стигнаха представители на различни организации по време на кръгла маса „Китайските платформи за бърза мода и стоки – заплаха за здравето и бизнесa“, чийто домакин бе Българската стопанска камара (БСК).

65% от онлайн поръчките от базирани в Китай платформи са с фалшифицирана, умишлено занижена стойност, твърди анализ на Европейската комисия, цитиран по време на събитието. Проучвания в Германия пък показват, че при над 90% от пратките са регистрирани нарушения и получената стока, която не отговаря на различни изисквания, стана ясно още по време на кръглата маса.

Нарушени вериги на доставки

Изключително ниски стойности на продукти, за които е под съмнение дали отговарят на европейските норми за здраве и сигурност. Безплатна и бърза доставка по въздух, която обаче ангажира карго полетите по направление Азия – Европа за повече от година напред, което затруднява веригите на доставки. Такава картина описа Добри Митрев, председател на БСК и подчерта, че ръководената от него организация настоява за ясни и приложими правила за продуктите от трети страни. По думите му Камарата е силно обезпокоена от изключителната експанзия на големите китайски онлайн платформи.

Въпрос на национална сигурност?

От Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ) пък отчетоха 15% спад на оборотите в бранша, както и затваряне на магазини за дрехи и аксесоари. Според председателя на БАКТ Севдалин Спасов създалата се ситуация дори се превръща във въпрос на национална сигурност. Изчисления за 2023 г. показват, че в ЕС са влезли пратки от Китай със средна стойност под 150 евро в общ размер на над 1,8 млрд. евро. От асоциацията допускат, че пропорционално това означава, че само в България доставените пратки са около 20 млн. броя или по 10 пратки на месец на активен потребител у нас. „Предлагаме да има по-строг контрол по отношение на здравните изисквания, а също и премахване или смъкване прага на обмитяване от 150 евро, както и въвеждане на еко такси за ultra-fast fashion търговците, защото те предлагат дрехи за еднократна употреба, които после не могат да се рециклират“, посочи Спасов.

Първа точка – Западна Европа

Пратките от Китай стигат първо до Франция, Белгия и Германия, където стоката се освобождава, обясни Цецка Дочева, директор на Дирекция Митническо разузнаване и разследване. „В качеството си на контролен орган Агенция „Митници“ няма абсолютно никакво отношение към тези онлайн платформи. Контролът се осъществява на първата точка на въвеждане в ЕС. Оттам насетне стоката тръгва като вътрешно-общностна и отделните контролни органи нямат правомощия да осъществяват друг контрол“, допълни Дочева.

В същото време китайските онлайн търговци са „изправни пред закона“, подчерта Тотю Карапеев, директор на дирекция Оперативни дейности към НАП. „Внасят ДДС, плащат си данъка. Тук говорим за сделка между физическо лице и платформа – тези пратки пристигат в запечатани пликове, носят името на получателя. Съгласно международните конвенции докато не я приеме получателят, няма как контролните органи да се намесват“, каза Карапеев.

Справедливи цени

Бизнесът обаче страда от този натиск. Венка Крайчева от Българска ритейл асоциация поиска да се вземат конкретни мерки в посока изграждане на законодателен механизъм за прилагане на т.нар. „справедливи цени“. Тя обърна внимание, че китайските търговци често нарушават авторските права и буквално дублират продуктите на големите марки. „Бизнесът поема и имиджова щета – много клиенти си казват, че това са реалните цени, а останалите търговци са спекуланти – защо да купуват на по-високи цени, като там същото го има 5 пъти по-евтино“, обясни Крайчева.

Китайските платформи всъщност нарушават и без това крехката конкурентоспособност на българския бизнес, допълни Жанет Найденова, председател на Българска асоциация за електронна търговия.

Ръст на жалбите

В дискусията се включи и представител на Комисия за защита на потребителите – Христо Трендафилов. Той отбеляза, че има ръст на жалбите към КЗП, но когато държава е извън ЕС, пътят за реакция и санкциониране се прекъсва. „КЗП няма правомощия за санкциониране на търговци извън ЕС. Най-честите оплаквания са свързани с това, че когато някой иска да предяви претенция, той не може да върне стоката или няма връзка с търговеца“, обясни Трендафилов.

Представителите на синдикатите обърнаха внимание, че се създават много работни места за обслужване на доставките, тоест служители, които оперират с тези продукти – ще ги опаковат и доставят. Същевременно обаче се губят работни места в текстилната промишленост и магазинната мрежа.

ЕК обмисля премахване на прага за митническо облагане от 150 евро

В дискусията участие взе и Филип Долигер от Европейската организация на рециклиращата индустрия. Той декларира, че ЕК в момента обмисля премахването на прага за митническо облагане от 150 евро, но това няма да е достатъчно, за да се реши проблемът. Според Долигер трябва да се върви към цялостна промяна на концепцията за текстил и бизнес модела на текстилната индустрия в Европа, насочен към слагане на край на еднократната употреба на дрехи и подкрепа за търговците в сектора с повторна употреба.