Европейският съюз отпусна 2,9 милиарда евро чрез Модернизационния фонд в подкрепа на 39 енергийни проекта в 10 държави членки на ЕС. Тези инвестиции ще подпомогнат модернизацията на енергийните системи, намаляването на емисиите на парникови газове в секторите на енергетиката, промишлеността и транспорта и подобряването на енергийната ефективност.

Това е най-голямото плащане до момента чрез Модернизационния фонд, с което общите разходи възлизат на 12,65 милиарда евро от януари 2021 г. насам. Тези инвестиции помагат на държавите членки да постигнат своите цели в областта на климата и енергетиката и допринасят за дългосрочната цел на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., посочват от институцията.

Държавите членки, които се възползват от първия транш през 2024 г., са България (65,2 милиона евро за общо 4 проекта), Хърватия (52 милиона евро), Чехия (835,2 милиона евро), Естония (24,1 милиона евро), Унгария (76,8 милиона евро), Латвия (26,8 милиона евро), Литва (59 милиона евро), Полша (697,5 милиона евро), Румъния (1,095 милиарда евро) и Словакия (35 милиона евро). Подкрепяните проекти са насочени към производството на електроенергия от възобновяеми източници, използването и внедряването на възобновяеми енергийни източници, модернизирането на енергийните мрежи и енергийната ефективност.

Ето някои примери за предложения, получили финансиране:

• укрепване на електропреносната мрежа в подкрепа на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в България;
• разгръщане на фотоволтаичен капацитет и капацитет за съхранение на енергия за доставчиците на обществени водни услуги в Хърватия;
• подкрепа за домакинствата за придобиване и инсталиране на нови фотоволтаични системи в Чехия;
• подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в сградите в публичния сектор в Естония;
• модернизиране и развитие на районни отоплителни системи, основани на енергия от възобновяеми източници, в Унгария;
• използване на възобновяеми енергийни източници в многофамилни жилищни сгради, обществени сгради и енергийни общности в Латвия;
• развитие на капацитета за съхранение с цел балансиране на енергийните системи в Литва;
• модернизиране на инфраструктурата за зареждане на тежкотоварния транспорт в Полша;
• схеми за подпомагане по договори за разлика за производството на електроенергия от възобновяеми източници в Румъния;
• производство на водород от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на енергия в Словакия.

Следващите срокове, в които държавите членки трябва да представят инвестиционни предложения за потенциална подкрепа от Модернизационния фонд, са 13 август 2024 г. за т.нар. „неприоритетни предложения“ (описани в критерии на ЕС) и 10 септември 2024 г. за приоритетните предложения.

Финансиран от приходите от тръжната продажба на квоти за емисии в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, Модернизационният фонд има за цел да подкрепи тринадесет държави членки с по-ниски доходи в прехода им към неутралност по отношение на климата. Държавите членки бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, както и Гърция, Португалия и Словения, които отговарят на условията за подпомагане от Модернизационния фонд от януари 2024 г. съгласно преразгледаната схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

Модернизационният фонд подпомага инвестициите в производството и използването на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, енергосъхранението, модернизирането на енергийните мрежи, в т.ч. централното отопление, тръбопроводите и електроподаването, както и справедливия преход в регионите, зависими от изкопаеми горива.

Фондът допълва други инструменти на ЕС, като например политиката на сближаване и Фонда за справедлив преход. С него се мобилизират значителни ресурси, които могат да помогнат на допустимите държави да подкрепят инвестиции в съответствие с плана REPowerEU и пакета „Подготвени за цел 55“. Тя работи под отговорността на държавите бенефициери в тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).