Вече близо 50 години LUTZ ASSEKURANZ изгражда своето ноу-хау на международния транспортен пазар и е символ на сериозно отношение и успешно решаване на казусите в бизнеса. В тази статия експертите на застрахователния лидер представят тема, свързана с пречките за извършване на доставка.

Задачата на всеки превозвач е да транспортира поверената му стока от точката на товарене до тази за разтоварване. Точно през този период – т.е. от приемането на стоките до предаването им – той носи отговорност в рамките на законовите разпоредби. Какво обаче е нужно да се предприеме, ако изпълнението на тази задача се възпрепятства от неблагоприятни обстоятелства? Например, ако произшествие направи по-нататъшния транспорт невъзможен. Или пък получателят отказва по каквато и да е причина да приеме товара. В тези случаи – т.е., когато има препятствие по време на транспортиране или препятствие след пристигане на местоназначението – по принцип се прилага следното:

Получаване на инструкции

Ако по някаква причина договорът за превоз не може да бъде изпълнен, първата стъпка е получаване на инструкции от упълномощеното лице (обикновено клиента).

Ако упълномощеното лице откаже да издаде указания или даде такива, които обективно не могат да бъдат изпълнени или няма достъп до упълномощеното лице, превозвачът може да разтовари незабавно за сметка на упълномощеното лице, като трябва да се погрижи разтоварването и последващото съхранение да се извършва от внимателно подбрана трета страна (обикновено местен спедитор). Ако е извършено такъв тип разтоварване, превозвачът е изпълнил ангажиментите по договора си и за него транспортът свършва.

В специални случаи (например при превоз на бързо развалящи се храни) е подходяща и предвидена от закона спешна продажба на стоките (при което трябва да се спазват формалните изисквания – в Австрия § 373 UGB).

Трябва също да се отбележи, че превозвачът има право на възстановяване на харчовете, направени при получаване и изпълнение на такива инструкции, освен ако той сам не носи отговорност за възникналите препятствия. По същия начин разходите, направени при разтоварване и съхранение (ако не са дадени разумни инструкции), обикновено не се добавят към превозвача, а към стоката.

Какво всъщност означава „доставка“?

Текстът на CMR съдържа термина „доставка“ десетки пъти. Дори в ежедневната кореспонденция всеки, който се занимава с въпроси от транспортното право, например в процеса на обработка на рекламации, постоянно се сблъсква с него. Но кога точно се извършва тази „доставка“ – кога стоката се счита за доставена?

Преди всичко трябва да се отбележи, че в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) няма точно определение за „доставка“. Според преобладаващото мнение естеството на доставката изисква двустранно волеизявление, т.е. както превозвачът трябва да има желание да се откаже от попечителството на превозваната стока, така и получателят трябва да иска да поеме попечителството върху стоката. Следователно е ясно, че простото депозиране на стоките в помещенията на получателя без неговото съгласие или без декларация за приемане реално не представлява доставка.

От друга страна, доставката може също да е извършена, когато стоките все още са в камиона на превозвача: достатъчно е получателят (който приема доставката) да бъде в състояние действително физически да се разпореди със стоката (например – отваряне на вратите, разпокриване на брезента и т.н.).

Условието за доставката е тя да се извърши до действително легитимния получател. Разтоварването при неоторизиран получател, което за съжаление често се случва (общоизвестно като грешна доставка), не представлява доставка по смисъла на закона за товарните превози. Въпреки това, доставката на трета страна е такава, ако последната трета страна е упълномощена от получателя. По същия начин – за разлика от гореспоменатия случай – стоките могат да бъдат доставени съгласно закона, просто като се оставят без присъствието на получател, ако това също е уговорено и съответства на волята на получателя (напр. нощни доставки).

Необходими са прецизни познания за точния час на доставка, за да може да се оцени срокът на отговорност на превозвача (между момента на приемане на стоките и момента на доставката им). Както е определено в член 17, параграф 1 от CMR: веднага щом стоката е доставена – т.е. получателят е в състояние и желае да се разпореди със стоката – срокът на отговорност на превозвача изтича. За да се даде възможност на експертите от LUTZ ASSEKURANZ да преценят правилно обстоятелствата в случай на рекламация, винаги е необходимо да се опише точният ход на събитията при получателя.

Екипът на LUTZ ASSEKURANZ се надява, че този кратък преглед е бил полезен за вас и ви желае весели Коледни и Новогодишни празници!

За повече информация:
Лутц Асекуранц Ферзихерунгсфермитлунг – клон България
София, 1463
ул. „Верила“ № 5, ет. 2
office-bg@lutz-assekuranz.eu
www.lutz-assekuranz.eu