Докато финансовият пазар се подготвя за потенциална валутна война в отговор на тарифната заплаха на Тръмп, анализатори от iBanFirst (компания за трансгранични плащания, определяна от Financial Times като един от най-бързо развиващите се бизнеси в Европа) твърдят, че най-големият риск за европейската икономика през 2025 г. е повишаването на глобалната доходност.

Световният финансов пазар се подготвя за потенциална валутна война през 2025 г. поради опасенията, че Китай може да обезцени юана в отговор на ескалиращото търговско напрежение със САЩ. Подобен ход би могъл да предизвика вълна от конкурентни обезценявания, особено в Азия, които да напомнят за валутните сътресения, преживени преди петнадесет години. Анализаторите на iBanFirst обаче твърдят, че рязко обезценяване на юана е малко вероятно. Вместо това за европейската икономика, в това число и за България, истинската заплаха през 2025 г. се крие в повишаването на глобалната доходност, което може да окаже значително въздействие върху финансовите условия и да подкопае доверието на инвеститорите.

Въпреки че напоследък юанът отслабна с 5% спрямо долара заради заплахите за мита, според анализаторите на iBanFirst по-нататъшното му поевтиняване е малко вероятно. Китай има търговски излишък от 1 трлн. долара и 12% годишен ръст на износа, докато ръстът на вноса му се забавя, което предполага слаба вътрешна икономика. Стандартните макроикономически решения като фискалните стимули са трудни поради ограничените ресурси на местното правителство и риска от спекулативни балони, смятат експерти. Обезценяването би накърнило доверието на инвеститорите и би предизвикало изтичане на капитали. Ето защо анализаторите са на мнение, че е грешно да се смята, че ще има рязко обезценяване на юана.

Истинската заплаха през 2025 г.

Това, което трябва да ни тревожи, е нарастването на доходността на облигациите от септември 2024 г. насам. Това увеличение не се дължи изцяло на политиката на Тръмп за рефлация (стимулиране на икономическия растеж чрез фискални мерки, които да увеличат брутния вътрешен продукт, да стимулират потреблението и да ограничат негативните ефекти от дефлацията), както предполагат някои.
Повишението се дължи на факта, че пазарите вече не очакват бързо намаляване на лихвените проценти от страна на Фед, тъй като пазарът на труда е показал устойчивост.

По-високата доходност оказва влияние върху глобалните финансови условия, като повишава разходите по заемите в световен мащаб.

Това ще постави страните с нестабилни фискални позиции, сред които и България, под по-голям контрол от страна на инвеститорите. Въпреки ниския държавен дълг, България е изправена пред предизвикателства, свързани с „експанзионистичната фискална политика, нарастващите разходи в публичния сектор и забавянето на усвояването на средствата от ЕС“, пишат анализаторите в своя доклад. Ограничените държавни инвестиции и липсата на краткосрочен бюджетен план допълнително влошават фискалните перспективи. Макар че в краткосрочен план се очаква приемане на еврото, България остава уязвима по отношение на нарастващите разходи по заемите и геополитическата несигурност, поради което доверието на инвеститорите зависи от подобряването на фискалната дисциплина и реформите.

„През 2025 г. икономиката на България ще се определя от нарастващата глобална доходност и от пътя към приемане на еврото. С нисък публичен дълг България има солидна основа, но ускоряването на усвояването на средствата от ЕС, увеличаването на инвестициите и осигуряването на фискална дисциплина ще бъдат от ключово значение за укрепване на доверието на инвеститорите и за поддържане на растежа, докато страната се подготвя да се присъедини към еврозоната“, споделя Веселин Бекяров, главен валутен дилър в iBanFirst България.

Въздействие върху валутния пазар

Добрата новина е, че засега валутният пазар изглежда „имунизиран срещу нарастващия политически риск и фискалните опасения“, смятат от финансовата организация. Заложената волатилност на основните двойки е средно под 1% през 2024 г.

За евро/долар притокът на капитали сега е ключов фактор, определящ валутния курс. От ноември 2024 г. насам притокът на капитали към финансовите пазари на САЩ, предимно в акции, рязко нарасна до 140 млрд. долара. В същото време около 14 млрд. долара напуснаха европейските пазари, включително България.
Инвеститорите предпочитат американския пазар на акции заради по-високата възвръщаемост и по-ниския риск, което тласка щатския долар нагоре. Анализаторите на iBanFirst са убедени, че финансовата привлекателност на САЩ ще се запази, като по този начин „структурно ще повиши курса на щатския долар“. В момента доларът е надценен с 9% спрямо основните си контрагенти и може да остане близо до това ниво през по-голямата част от 2025 г. Експертите прогнозират, че в началото на 2025 г. курсът EUR/USD ще достигне най-ниската си стойност от 1,0350, като до края на годината ще се стабилизира между 1,05 и 1,10. Обстановката на силен долар ще се запази, предричат още от iBanFirst.