За 2023 г. делът на този тип доставки вече е 29% при едва 19% за 2022 г. твърди ново проучване на Geopost.
Защо електронната търговия е по-динамична на Балканите, отколкото в останалата част на Европа? На този въпрос отговори потърси Кармен Кюро, директор пазарни проучвания в Geopost. Тя представя данни от проучване за потребителските нагласи в 22 страни в Европа. Анализът ѝ се базира на отговорите на 24 233 анкетирани.
При средна стойност 77–78% на пазаруващите онлайн сред цялото население в обхванатите от проучването страни се оказва, че България бележи стойности над средните – 80% от българите са пазарували поне веднъж в интернет през 2023 г., твърди Кюро. Проучването на Geopost сочи още, че в Топ 3 на най-пазаруваните стоки са модни изделия (58%), обувки (51%) и продукти за красота и здраве (48%).
65% от всички анкетирани смятат, че пазаруването онлайн спестява пари (при 63% за 2022 г.); 72% купуват или продават артикули чрез C2C (customer-to-customer) платформи, а 44% поръчват поне веднъж месечно, като средно се правят 12,1 поръчки годишно. Най-голям е делът на C2C онлайн търговията във Франция (14%) и Полша (13,7%). В страните на Балканите също има голям потенциал за развитие на този тип продажби, като за България делът им е 9,2% от общата онлайн търговия (при 10,6% за Румъния).
Без граници
Стоки от сайтове на държави, различни от родината им, са поръчвали 74% от потребителите на Балканите. Средно за Европа този дял е 58 на сто. Най-често се пазарува от Западна Европа (69%), Китай (59% – понижение с 3 пункта на годишна база) и Източна Европа (36%), а 32% от онлайн купувачите на Балканите предпочитат да поръчват артикули от съседни страни.
Коя е най-често използваната социална мрежа в България, през която се правят за онлайн покупки? Проучването на Geopost твърди, че това е Facebook. Оказва се, че именно в нашата държава делът на покупки през Facebook е сред най-високите на Балканите. От мнението на инфлуенсъри при избора на сайт за поръчка пък се влияят 72% от анкетираните българи. Средно за Европа този дял е 55%. В България е висок и делът на хората, които публикуват обратна връзка след поръчка – 84% при средно 67% за Европа.
Ръст на доставките до автомати
Данните за Европа показват, че 76% от потребителите искат доставката да е до дома им, като за населението на Балканите този дял е 72 на сто. Все повече потребители от Балканите обаче маркират опцията „доставка до автомат за пратки“. За 2023 г. делът на този тип доставки е 29% при едва 19% за 2022 г. твърди Geopost. Тази тенденция се очертава все по-ясно и в България, където има ръст в сегмента с 4% на годишна база – 11% от доставките за 2023 г. при 7% за 2022 г. Интересен е и фактът, че за разлика от балканските страни в Западна Европа е честа практика куриерът да оставя пратката в дома на съседите (15% в Нидерландия) или на т.нар. сигурно място (safe place), т.е. извън дома, офиса или автомата за пратки, като за 21% от анкетираните германци това е предпочитан избор.
Най-важният фактор при решението за покупка според изследването е достоверната информация за действителното време за доставка (1), следван от предлагането на няколко опции за доставка (2) и функцията „промяна на датата за доставка“ (3).
Брандът на куриера
За 84% от българите е важно да знаят коя компания ще им достави пратката. Този процент за Европа е 71%, а за Балканите – 78%.
Geopost изследва и потребителското поведение на т.нар. поколение Z на Балканите. От тях 66% ще изберат уебсайт за покупки само ако им бъде предложена опция за „устойчива“, т.е. щадяща околната среда доставка, като 81% от поколението Z купува или продава артикули чрез C2C платформи.