Военната ескалация между САЩ, Израел и Иран оказва изключителен натиск върху енергийните пазари. Въпреки че все още не са съобщени значителни прекъсвания в доставките, рисковете, свързани с Ормузкия проток, представляват заплаха за световната икономика, ако конфликтът продължи.

Ключови цифри:

• 20 % от световното потребление на петрол преминава през Ормузкия проток
• До 147 долара за барел: историческо ниво, което суровият петрол тип Брент може да надхвърли в случай на продължително прекъсване на доставките

„Конфликт, ограничен до няколко дни или седмици, което е най-вероятният сценарий в момента, би трябвало да има ограничено въздействие, смята Рубен Низард, ръководител “Секторни анализи“ в Coface Group. – Ако обаче конфликтът продължи, неговото макроикономическо въздействие може да бъде значително и да премине отвъд въпроса за цените на енергията.“

Според Пламен Димитров, управител на Кофас за страната ни, на първо място, за България това би могло да доведе до лек скок в цените на горивата, тъй като българските рафинерии и вносители купуват по международни котировки. Така ефектът се предава почти веднага към крайните цени. Блокирането на ключовите световни търговски пътища и повишението в цените на суровия петрол тип Бренд непременно би довело до по-високи логистични и транспортни разходи за българския бизнес. Другите рискове са свързани и с по-бавни доставки за търговията и индустрията. Най-засегнатите сектори в българската икономика биха били сектори като: транспорт, строителство, химическа промишленост, търговия на дребно и вериги супермаркети.  Химическата промишленост е особено застрашена, тъй като през Ормузкия проток преминават над 20% от критично важни за нея суровини като суров петрол, азотни и фосфатни торове, пластмаси, полимери и др.

Незабавен краткосрочен ефект върху енергийните пазари

Ударите на САЩ и Израел в Иран бележат важен поврат за енергийните пазари. При отварянето на търговията в понеделник сутринта цената на сорта Брент скочи с повече от 10%, което отразява по-скоро увеличението на геополитическата рискова премия, отколкото непосредствени и конкретни прекъсвания в доставките.

Преди тази ескалация пазарите на петрол бяха в голяма степен в излишък. Изобилието на предлагането, обусловено от производителите извън ОПЕК+ и бързото възстановяване на запасите, поддържаше цените под натиск (средно 68 долара за барел през 2025 г.). Конфликтът променя ситуацията, като отново въвежда значителна несигурност относно сигурността на доставките.

Ормузкият проток, стратегически енергиен контролен пункт

Основният риск е свързан с Ормузкия проток, през който преминават около 20% от потреблението на петрол в световен мащаб и близо 30% от морските превози на суров петрол. Настоящите прекъсвания вече водят до по-високи цени.

Капацитетът за заобикаляне на този проток е ограничен и недостатъчен, за да понесе тежки сътресения. Продължителни или повтарящи се прекъсвания биха могли да изтласкат цената на сорта Брент до трицифрени стойности, с възможност да надхвърли пика от февруари 2022 г. (122 долара за барел) или дори рекорда от 2008 г. (147 долара за барел).

Петрол: рискът от унищожаване на инфраструктурата

Въпреки че Иран не е водещият производител в региона, прекъсване на доставките от него би имало незабавен ефект върху и без това нестабилните пазари. С производство от над 3 милиона барела на ден и износ от почти 1,5 милиона барела — главно за Китай — прекъсването на доставките би принудило купувачите, особено в Азия, да се обърнат към по-скъпи алтернативи, което би увеличило натиска за повишаване на цените на петрола.

Освен доставките от Иран или възможното затваряне на Ормузкия проток, Иран може да нападне и нефтената инфраструктура в други страни от Персийския залив. Въздействието ще зависи от степента на щетите и продължителността на прекъсването, в контекст, в който резервният капацитет на ОПЕК+ — около 4 до 5 милиона барела на ден — остава ограничен и концентриран.

Вълни от ефекти далеч отвъд петрола

Залогът е много по-голям от самия петролен пазар. Ормузкият проток е от ключово значение и за транспортирането на втечнен природен газ (ВПГ), торове, индустриални метали (алуминий) и нефтохимикали. Освен това, други стратегически точки, като Баб ел-Мандеб или Суецкия канал, също могат да бъдат засегнати в случай на ескалация на конфликта в региона. Това може да доведе до увеличаване на разходите за превоз и застрахователните премии за морски транспорт. Това постепенно нарушаване на веригите за доставки създава нарастващ риск от недостиг и инфлационен натиск, особено за икономиките, които са най-зависими от вноса на енергия.

Дългосрочният риск: глобално макроикономическо сътресение

Екстремен сценарий, при който цените на петрола останат над 100 щатски долара за барел, би предизвикал нов ръст в глобалната инфлация и вероятно би принудил централните банки да променят стратегията си, преминавайки от парично облекчаване към широко разпространено затягане. Продължително повишение на цените на суровия петрол тип Брент с 15 щатски долара би могло да доведе до намаляване на глобалния растеж с около 0,2 процентни пункта и до увеличаване на инфлацията с близо 0,5 процентни пункта. В такъв контекст рискът от стагфлация – комбинация от слаб растеж и висока инфлация – отново би се превърнал в реална заплаха за световната икономика, със сериозни последствия за бизнеса и международната търговия.