Страните членки на ЕС решиха да премахнат проверките по вътрешните сухопътни граници за България и Румъния от началото на следващата година. От 00:01 ч. на 1 януари 2025 г. на граничните пунктове с Гърция няма да се извършват проверки. Същевременно на северната ни граница регламентът ще позволява при „възникнала необходимост“ да се поиска частичен граничен контрол, но той ще е на база метода „анализ на риска“, а не за всяко превозно средство. Това се посочва в официално съобщение на Агенция Митници.

Ето и първите коментари за сп. Логистика от водещи фигури и организации в индустрията.

Цветин Тодоров, председател на УС на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС):

Очакваме намаляване на транспортните разходи

Приемането на България в Шенгенското пространство има положителен ефект за транспорта и логистиката. Предимствата са очевидни, но ще спомена някой от тях.
На първо място – улесняване на преминаването на транспортните средства през граничните пунктове, поради премахване на граничните проверки. Транспортът на стоки би станал по-бърз и по-ефективен. Ще се намалят разходите, поради по-малкото време за преминаване на границите. Това може да доведе до намаляване на транспортните разходи и по-ниски цени за крайния потребител.
Ефект ще бъде и увеличаване на търговията: по-добрата свързаност и улесненият достъп до други европейски пазари могат да стимулират търговията и инвестициите.
Подобряване на конкурентоспособността – българските компании в сектора на логистиката биха могли да станат по-конкурентоспособни на международно ниво.
Развитие на инфраструктурата – приемането в Шенген може да насърчи инвестиции в транспортната инфраструктура на страната.
В обобщение, членството в Шенген ще подобри значително условията за транспорт и логистика в България, което би имало положителен ефект върху икономиката.

Ще има ли общ контрол на границата с Румъния?

Въпросът, който вълнува бранша, е какъв ще бъде граничният контрол на северната ни граница – дали ще бъде български и румънски или ще бъде общ. Все още официално съобщение от властите по тази тема няма, посочи в коментар за сп. Логистика Николай Рашков от Съюза на международните превозвачи (СМП). По думите му на този етап информация може да се очаква единствено от МВР. „За нас най-добрият модел би бил да има общ контрол, тоест една точка на проверяване, а не както до момента – две страни да проверяват едно и също нещо“.

Николай Рашков, Съюз на международните превозвачи (СМП):

Индустрията е абсолютно готова

Преговорите за сухопътен Шенген се водят от 2011 г. Тогава за първи път ЕК ясно заяви, че България и Румъния отговарят на изискванията да бъдат пълноправни членове. Последваха дискусии, вето на държавите-членки, смяна на позициите. Беше крайно време да станем част от Шенгенското пространство. Индустрията е абсолютно готова за това – българските превозвачи оперират без граничен контрол в Западна Европа от години. Загубите за нашата икономика от неприемането ни в Шенген възлизат на над 1 млрд. лв.
Граничните пунктове Дунав мост 1 (при Русе) и Дунав мост 2 са най-натоварените вътрешни граници на България. Заради ремонта на съоръжението при Русе трафикът се отклонява към Видин. Изграждането на отсечката от Ботевград към Мездра се бави, което ни поставя в кошмарна ситуация. Всеки превозвач, който пътува по маршрута София-Видин, прави допълнителни 100-150 км, за да може да стигне до пункта.
Оказваме се в ситуация на прага да влезем в Шенген, но с инфраструктура, която може би не е най-подготвената.
Видин е най-натовареният пункт с почти 30 000 преминавания на месец. В момента има български и румънски контрол на тежкотоварния трафик. Средното чакане на камион там според доклад на СМП от началото на 2024 г. е 17 часа. Очакванията са този престой да се намали на половина след приема ни в Шенген, след което ще се надяваме за обработка до един час. Това е съвсем достижимо и в крайна сметка жизнено важно за нашата икономика.
По отношение на инфраструктурата – пунктовете са изграждани във времена, в които товарният трафик не е бил на нивата, които са в момента. Нужни са повече ленти за тежкотоварен контрол, за което трябва и воля от страна на държавната администрация, за да се ускори процесът.
Транспортните компании, като доставчик на услуги за превоз, ще създадат предпоставки цената на стоките за крайния потребител да се намали, но в крайна сметка това зависи от търговците“. (изказването на Рашков бе направено и в ефира на Euronews на 12.12).

100 служители от Австрия, Румъния, Унгария ще участват в граничния контрол

Атанас Илков, министър на вътрешните работи

„От 1 януари контролът по сухопътната ни граница отпада и ще се извършва на случаен принцип, по метода за анализ на риска, като автомобилите ще бъдат извеждани от потока и така движението няма да се затруднява. Надявам се  промените от януари да са в полза на дейността на транспортните фирми и постепенно да доведат до заличаване на загубите им от сухопътния контрол“, каза вътрешният министър Атанас Илков.
Той увери, че вече се работи за създаване на необходимата организация по отношение на компенсаторните мерки за граничен контрол. „Екипно, с колегите от Гърция и Румъния, съвместните ни отговорности продължават. Засилваме дейността и усилията за гарантиране на сигурността, като от 1 януари в контрола ще участва и контингент от 100 служители от Австрия, Румъния, Унгария, български гранични полицаи, колегите от Гърция също заявиха желание за участие. През идните шест месеца граничният контрол ще е в сила, като междувременно ще следим и анализираме процесите така, че да не допуснем влошаване на средата за сигурност  по границата и като цяло в Шенгенското  пространство“, допълни министър Илков.

Георги Димов, директор на Агенция Митници

Контролът няма да се занижава

„Агенция Митници е напълно готова за Шенген по суша“, заяви пред журналисти в Брюксел директорът на Агенция Митници Георги Димов. „Контролът няма да се занижава и Агенция Митници ще продължи да изпълнява стриктно своите ангажименти по външните граници на ЕС и във вътрешността на страната, за да се гарантира сигурността на гражданите, икономическите оператори и фиска на България и ЕС“, посочи още той като уточни, че в Европейския съюз „няма друга такава пресечна точка каквато е България в ЕС“ с най-големия в Европа и втори в света сухопътен граничен пункт – ГКПП Капитан Андреево, както и пет трансгранични коридора и над 4,5 млн. товарни превозни средства, преминаващи за година.
По думите на Димов България ще продължава да изпълнява ключова роля в доставките към Европа и ефективно ще противодейства на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления.

Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи на Унгария:

Това е исторически момент

„Това е исторически момент – най-накрая ще приветстваме България и Румъния като пълноправни членове на Шенген. Това бе топ приоритет за Унгарското председателство и днес ние го превърнахме в реалност. Тази стъпка ще бъде от полза не само за българските и румънските граждани, но и за ЕС като цяло“, заяви Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи на Унгария, цитиран от прес службата на Съвета на ЕС.

29 страни и 420 милиона души

Шенген е най-голямата зона за свободно пътуване в света. През 1985 г. за първи път падат граничните проверки между Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Шенген вече обхваща 29 страни (25 от 27-те страни членки, плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) и 240 милиона души.

Някои от държавите напоследък въвеждат обратно граничен контрол, но на много места той е селективен – зависи от преценката на граничните власти.

Припомняме, че контролът по вътрешните граници с Кипър все още не е отменен, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.