Темповете на икономически растеж в Централна и Източна Европа ще продължат да са над тези в развитите пазари въпреки новите предизвикателства. Една от мерките за стимулиране на икономиките в региона е да се подобри достъпът до финансиране. Прогнозите на икономическия екип на УниКредит е в повечето страни от ЦИЕ ръстът на БВП да е между 2 и 3%, за България – 2,8%.

Предизвикателствата в средата нарастват и за страните в Централна и Източна Европа, изтъкват от УниКредит Булбанк. Въпреки това регионът продължава да има голям потенциал за растеж и ще остане атрактивен за инвеститорите. Това прогнозираха водещи банкери и макроикономисти, които се включиха в панелните дискусии на The Central & Eastern Forum, който се състои във Виена.

„Един от начините да бъде стимулиран ръста на икономиките в ЦИЕ е като се подобри допълнително достъпът до финансиране. За сравнение съотношението кредити към БВП в страните от ЦИЕ продължава да е между 45-50%, докато в западните икономики той е над 75%. Когато сравняваме банковия пазар в ЦИЕ със западния, виждаме също, че индексът за кръстосани продажби все още е много по-нисък. Тепърва предстои банковият пазар в региона да достигне фазата на зрялост. Има много възможности за нови услуги, нови продукти, които банките да предложат на клиентите си в ЦИЕ“, каза Теодора Петкова, Директор на УниКредит за ЦИЕ, която се включи в панела „Ръст, промяна, възможности – факторите, които формират банковия сектор в ЦИЕ“.

Икономическите показатели на региона бяха очертани в панела, воден от анализаторите на УниКредит. Модератор беше Гьокче Челик, старши икономист за ЦИЕ, Групова инвестиционна стратегия, УниКредит, а участие в него взеха главните икономисти от различните страни, включително главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов (и лектор на Логистичната Бизнес Конференция през 2023г.).

Рецесията в европейското производство се задълбочава

„Перспективите за външното търсене се влошиха с риска от повишаване на митата в САЩ, включително върху вноса от ЕС. ЦИЕ би могла да бъде особено уязвима предвид отвореността на икономиките си, макар и не в такава степен, в каквато е Германия. Рецесията в европейското производство се задълбочава, особено за германската автомобилна индустрия, която е основен търговски партньор на икономиките от ЦИЕ. Въпреки това очакваме растеж между 2 и 3 % в повечето страни от ЦИЕ през 2025 г., което е над темповете на растеж в Западна Европа“, посочи Челик.

Прогнозата на екипа от макроикономисти от УниКредит е този растеж да се дължи главно на вътрешното потребление, което ще бъде подкрепено от все още затегнатите пазари на труда. Данните показват, че заетостта в ЦИЕ нараства, движена от секторите на услугите, въпреки че създаването на работни места в промишлеността намалява в повечето държави.

Новият закон за бюджета

„Важен приоритет  за правителството, което по всичко личи, че ще бъде сформирано, ще бъде приемането на новия закон за бюджета, който ще трябва да препотвърди ангажимента на България за продължаването на благоразумната фискална политика. По-конкретно, очаквам правителството да се стреми да изготви заслужаващ доверие бюджетен план, който предвижда бюджетен дефицит съобразен с 3% таван, установен с Пакта за стабилност и растеж. Също така смятам, че новото правителство ще се опита да отвори по-голямо пространство за публични капиталови разходи, за да може страната да се възползва от значителния размер на средствата от ЕС, които България има право да получи по ПВУ. Очаквам, че осъществяването на реформите, изисквани с ПВУ, ще бъде важен приоритет на правителството“, посочи в рамките на участието си в панела Кристофор Павлов.

Одобрение за прием в еврозоната през май 2025 г.

Според базовия сценарий на икономистите на УниКредит Булбанк, представен от Павлов, извънреден конвергентен доклад от ЕЦБ и ЕК, може да бъде поискан в рамките на няколко седмици, или дори през следващата седмица от българското правителство. „Ако докладът е положителен, Европейският съвет формално ще одобри присъединяването на България към еврозоната, вероятно през май тази година, което ще направи възможно страната да приеме еврото от 1 януари 2026 г.“, прогнозира Кристофор Павлов.