Един от последните анализи на Световния икономически форум (World Economic Forum) посочва няколко ключови тенденции, които да следим през 2025 г. Списание ЛОГИСТИКА ви ги представя в обобщение.

Германия, чиято икономика до скоро бе огласяна от „викове на безнадеждност“, както пише д-р Алексис Кроу, главен икономист в ПрайсуотърхаусКупърс (PwC), се намира в своя най-дълъг период на икономическа стагнация след Втората световна война. И все пак на фона на променящия се геополитически пейзаж и дълбоката несигурност на световните пазари, определени сегменти от немската икономика показват потенциал за устойчивост и дори растеж. 

Сред „скритите фактори“ за това според Кроу са иновациите, силата на немските малки и средни предприятия (т.нар. Mittelstand), трудолюбието на местните хора и динамиката на износните услуги. По думите на главния икономист на PwC обаче властите в Германия трябва да приемат подход на „цялостно управление на фондовете“ (total fund management), като се фокусират върху дългосрочните инвестиции. Така страната би могла да укрепи позициите си в т.нар. ера на ре-индустриализация (re-industrial era). Тектоничните трусове на световните пазари – от променените от митата американски фондови борси до потенциала за прекратяване на конфликта в Украйна – накараха инвеститорите да се насочат с пълна сила към европейските акции. В допълнение резултатите от изборите в Германия и плановете за драстична промяна във фискалната култура на страната (и очакванията за разгръщане на разходните пакети) привлякоха мощен инвеститорски интерес от чужбина, издигайки DAX, водещият борсов индекс на Германия, до исторически връх. 

Новото правителство на канцлера Фридрих Мерц планира да използва „защитен фискален пакет“ и да реформира начина на управление на публичните финанси, подчертава Алексис Кроу. Чрез преминаването към новия подход за мениджмънт на разходите, правителството на Германия може да отговори ефективно на променящите се модели на търсене в ерата на ре-индустриализация, смята той.

„Ясно е, че вече не сме в постиндустриална ера. По-скоро настоящият период може да се определи като „ре-индустриална ера“ и в нея Германия може да играе водеща роля“, обобщава Алексис Кроу в своя анализ за WEF.

Шок за немския модел

До скоро немският икономически модел на растеж бе основан на създаването на високотехнологични изделия и силно индустриално производство, подкрепени от предвидим достъп до природни ресурси – от въглищните мини в Рур до руския природен газ.

Въпреки че правителството на Шолц се стремеше да затвърди нови „ресурсни връзки“ със страни като САЩ, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия, рязкото покачване на разходите за енергия накара много германски компании да преместят производствата си в чужбина. Структурните промени повдигаха въпроса дали производствената мощ на Германия ще устои. Докато икономики като САЩ, Китай и Южна Корея поведоха четвъртата индустриална революция, Германия, в някои отношения, не успя да „надскочи двигателя с вътрешно горене“, смята още главният икономист на PwC. Като изключим някои компании, като цяло Германия не прегърна напълно ерата на дигитализацията. Дори и в автомобилния сектор Китай бързо я изпревари в производството и износа на електрически превозни средства. Забавянето на китайската икономика и търговското напрежение със САЩ също могат да ограничат експортната сила на Германия. 

Съчетанието от неподготвени за новите условия индустрия и работна сила, заедно с влошаващата се глобална среда, правят опасенията за бъдещето на германската икономика напълно оправдани. Въпреки това, с поглед към бъдещето, е важно да се отбележи, че Германия всъщност води Европа в създаването на патенти – и изпревари своите съседи през последните години. Нейните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са едни от най-високите в света, което показва, че страната като цяло е готова да инвестира в иновации, за да продължи напред.

Риск за глобална рецесия

Според данни на WEF 94% от водещите икономисти очакват световната търговия да става все по-фрагментирана през следващите години, а 61% от тях посочват, че политиката на САЩ ще има значително и дългосрочно въздействие върху глобалната икономика.

По предварителни оценки на ЕС растежът на БВП на Еврозоната може да спадне с до 0,3%, а общата търговия между САЩ и ЕС, възлизаща на около 2 трлн. щатски долара, ще бъде силно засегната от решенията на администрацията на Тръмп. Освен икономическите щети митата на Тръмп подкопават доверието в САЩ като дългогодишен съюзник. 

САЩ твърдят, че митата им ще защитят американските работници и ще укрепят икономиката, но мнозина експерти смятат, че това може да увеличи риска от инфлация и глобална рецесия. В дните след обявяването на новите мерки световните фондови пазари претърпяха значителен спад. САЩ наложиха базово мито от 10% върху повечето вносни стоки, но най-големите им търговски партньори скоро ще се сблъскат с много по-високи ставки. Всяка година САЩ внасят стоки на стойност над 500 млрд. долара от ЕС, като голяма част от тях вече ще подлежат на мита от 20%. Годишният износ на Китай за САЩ е оценен на 448 млрд. долара. Въпреки че много от обявените мита бяха замразени, за да се даде възможност за търговски преговори, за китайските стоки към края на април бяха в сила тарифи в размер до 145%. Пекин отвърна на удара с мита в размер до 125% за продукти с произход САЩ.

Някои от най-високите мита на Тръмп са насочени към развиващи се страни, като ставките се изчисляват въз основа на търговския дефицит на САЩ – т.е. когато стойността на вноса от дадена страна надвишава стойността на износа към нея. Колкото по-голям е дефицитът, толкова по-висока е тарифата. Страните в Югоизточна Азия и Африка са особено засегнати: износът на Камбоджа за САЩ ще подлежи на мита от 49%, Виетнам – 46%, а Бангладеш – 37%. Мадагаскар, една от най-бедните страни в света, ще бъде обект на мита от 47%.

Като отговор ЕС планира да възстанови суспендираните мита върху стоманата и алуминия и да наложи ответни мита върху американски износ, като бърбън, дънки, мотоциклети Harley-Davidson, соя и фъстъчено масло. Освен това Брюксел обмисля мерки срещу цифровите и финансовите услуги, както и използването на новия инструмент за борба с икономическата принуда, даващ възможност за по-широк набор от ответни мерки. Единството на ЕС е от ключово значение за ефективния отговор на митата на Тръмп, категорични са експертите от Световния икономически форум. Европейската комисия се опитва да балансира между по-твърди и по-предпазливи позиции на страните членки, като същевременно се стреми да запази единството на Съюза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС ще действа от позицията на сила, но предпочита да намери решение чрез преговори. 

Банки срещу финтех

Бъдещето на финансовата система се оформя извън традиционните банки – то ще бъде интегрирано в приложения и платформи, които хората вече използват. „Вграденото“ финансиране (embedded finance) става ключов двигател на финтех иновациите, като предлага безпроблемно интегриране на плащания, кредитиране и застраховане в нефинансови платформи. Това прави финансовите услуги по-достъпни и удобни, но не означава край за банките, смята Тария Бин Хенди, главен изпълнителен директор на Astra Tech. Вместо да изчезнат, те могат да се адаптират и да продължат развитието си чрез стратегически партньорства с финтех компании. Глобалният растеж на пазара на т.нар. „вградени финанси“ се очаква да достигне 7,2 трлн. щатски долара до 2030 г. – възможност, която не е за изпускане, пишат анализаторите на Световния икономически форум. 

Моделът „банки срещу финтех“ вече не е актуален – вместо това виждаме „кооперация“, комбиниране на конкуренция и сътрудничество. Финтех компаниите предлагат иновации и бързи решения, докато банките разполагат с мащаб, доверие и капитал. В крайна сметка  сътрудничеството, а не конкуренцията ще бъде решаващо за бъдещето на финансите. 

Екип ЛОГИСТИКА