Това стана ясно по време на Десетата годишна конференция по управление на риска, организирана от Coface България. Под мотото „България между ръст и риск“ дискусиите разгледаха както възможностите, така и заплахите пред икономическата среда у нас.

Като ключов момент в програмата се открои динамичната панелната дискусия, в чиято основна тема се превърна нуждата от повече инвестиции в посока подкрепа на предприемачеството, иновации и развойна дейност, както и стратегическо планиране на дългове и залагане на ясни цели зад националните икономически политики.

Лекторите се обединиха около тезата, че ръстът на БВП на страната се дължи на увеличените покупки на гражданите, а не на сериозни инвестиции. Като опасност те посочиха вземането на дългове от правителството, които отиват основно за увеличение на заплатите в бюджетния сектор.

Преди да се фокусира върху националната проблематика обаче програмата на събитието предложи експертен преглед от страна на Бруно де Мура Фернандез, Ръководител макроикономически проучвания на Coface Group, който открои заплахите пред световната икономика и как те влияят на страната ни. Продължаваща търговска война, увеличеният износ от Китай към Европа и отслабената индустрия в Еврозоната, в частност тази на Германия — бяха само част от темите, върху които бе базирана презентацията.

На свой ред, Пламен Димитров, Управител на Coface България, открои основните заплахи пред икономиката на страната ни в своя Секторен анализ на рисковете, като потвърди, че очаква ръст на БВП през 2026, но настоя, че трябва по-внимателно да се вгледаме в причините зад този възход. „При положение, че растем от това, че харчим повече и взимаме дългове, без въобще да ни притеснява, напълно нормално е инфлацията по същия начин да расте.“ – прогнозира той.

Юбилейното издание на конференцията предложи по-широк поглед върху темата за риска – не само през икономическа, но и през социална и демографска призма. Гост-лектор по темата беше продуцентът Андрей Арнаудов, познат от родния ефир като част от дуо-то „Иван и Андрей“, поканен в качеството си на съосновател на инициативата Bulgaria Wants You. Арнаудов засегна връзката между икономическата стабилност и човешкия капитал, споделяйки защо двамата с Иван Христов се борят да мотивират младите българи да останат или да се върнат в България.

В рамките на панелната дискусия, чийто модератор беше журналистът Вероника Денизова, бяха обсъдени теми като държавния бюджет, присъединяването на България към еврозоната, инвестициите и иновациите, както и въпросите, свързани с работната ръка.

Лидия Шулева, основател на консултантската компания Бизнес Интелект, коментира, че държавният бюджет трябва да бъде изготвен с особено внимание, тъй като неговите параметри често се превръщат в източник на риск за бизнеса. По думите ѝ липсата на последователност във фискалната политика възпрепятства дългосрочното планиране и подкопава доверието на инвеститорите. „България тегли кредити не за да инвестира в инфраструктура, в развойна дейност, а за да плаща заплати на администрацията. Това е резултат от автоматичното повишаване на заплатите, което отчитам като един от най-големите рискове по линия на държавния бюджет.“, коментира Шулева.

Николай Генчев, финансист, бизнес консултант и ментор, подчерта значението на предвидимата и стратегически ориентираната икономическа политика за бизнеса. В разговора Генчев отбеляза, че добавената стойност, иновациите и високо подготвените кадри зависят изключително много от инвестициите в предприемачество, научно-изследователска и развойна дейност. „Това е една област, където държавата просто трябва да помага на бизнесите. Правилните държавни политики например могат да насочат хората от BPO сектора, който в момента изживява спад, към области, които крещящо се нуждаят от опитни и подготвени кадри.“ ,

„Талантите са движещата сила на всяка икономика“, подкрепи го доц. д-р Щерьо Ножаров, доцент по икономическа политика и макроикономика и икономически съветник в БСК. Той също идентифицира липсата на стратегическо мислене в управленческите политики като голям недостатък на България, заявявайки: „Има дълбока грешка в икономическата политика на България. Тази грешка е видима още като погледнем бюджета“. Според Ножаров последният е базиран на фискална политика, която не се ръководи от икономическите цели, а е чисто и просто реактивна.

Панелистите обсъдиха не само заплахите, но и перспективите пред българския бизнес. Според инвеститора и предприемач Елвин Гури в България не липсва предприемаческо мислене, а просто правилното акомпаниране и менторство на кадри, нужно за израстването им до по-високи позиции. Той изрази оптимизъм по линия на работната сила на страната: „България не е майка, която само децата ѝ могат да обичат. И все пак, ние, инвеститорите, виждаме засилваща се тенденция на млади хора, учили в чужбина, да се връщат. Дори такива в сферата на добавената стойност. Затова вярваме, че тепърва ще се отварят нови перспективи.“

В заключение участниците се обединиха около идеята, че разбирането и управлението на риска, заедно с устойчивите национални икономически политики, са ключ към доброто развитие на бизнеса.

„Моето послание е да взимаме дълг, нека да бъдем на дефицит, но всичко това да виждаме как се претворява в дългосрочни политики, каквито са инфраструктурата, образованието и борбата с корупцията, което да може да вкара истински инвестиции в тази държава“, призова Пламен Димитров.

Неформалният финален разговор между участници и гости беше посветен на бъдещето на българския бизнес и на новите възможности, които се откриват пред добре подготвените компании.