От монтажа на обикновени стелажи до внедряването на сложни автоматизирани и роботизирани складови решения – това е пътят, който извървя STAMH Group през годините на своето съществуване. За тенденциите в системите за складиране, за навлизането на роботизацията в практиката, за мястото на човека в новия свят на автоматизирана интралогистика и по други актуални теми разговаряме с Надежда Благоева и Любен Урумов, управители на STAMH Group.

– Г-жо Благоева, г-н Урумов, какво се случва със STAMH на прага на втората четвърт на XXI век?

Л. У.: Основна тенденция в системите за складиране е роботизацията. И ние се развиваме в тази посока – консултираме фирмите как да оптимизират работните си процеси чрез автоматизирани и роботизирани решения.

Н. Б.: Преди време, когато започнахме да внедряваме автоматизирани решения в България, беше много по-лесно, защото тогава имаше ясни критерии за оценка. Примерно за колко време ще се изплати инвестицията, какви са предимствата от внедряването на дадено решение и др. Сега факторите за оценка на проектите са много. Трудно е да докажеш, че решението, което си избрал, е най-правилното за теб. На пазара са се появили какви ли не консултанти, които дават съвети в различни области и то за сериозни суми.

Искам да подчертая, че е много опасно някой да влезе в компанията ви и да започне да разсъждава вместо вас какво може да ви е полезно. Опасно е да се делегират на външен консултант такива права, без човек сам да размисли какво иска да промени в компанията си. Външните консултанти ще измерят през някакви техни показатели какво би било полезно, но проблемът е, че това са външни критерии. Собствениците на фирми трябва да имат свои вътрешни критерии – какво искат да постигнат в следващите пет години. Много от компаниите нямат визия за развитие. А когато собственикът няма визия за развитие, консултантът не може да му помогне.

Л. У.: Компаниите се разраснаха и някои собственици сякаш загубиха идея как да развиват фирмите си. Смятат, че като делегират права на хора под тях или на външни консултанти, те ще направят това вместо тях.

Случва се отиваме при клиент, който знае, че бизнесът му буксува, но не знае какъв е неговият полезен ход. Дали да разширява производството, дали да прави нов склад, дали да роботизира, дали да оптимизира дейностите си, дали да назначава нови хора и т.н. Казват, че бъдещето е нещо, в което човек проектира мечтите си. В момента много бизнеси се чувстват заплашени поради динамиката на промените на глобално ниво. Преди много лесно можеше да се прогнозира три до пет години напред. Сега прогнозите са доста по-краткосрочни и всяка година е „сама за себе си“.

Н. Б.: Малко се отклонихме по тази тема, но това е, защото нашата компания съществува благодарение на клиентите. Ние сме фокусирани върху това, как да решим проблемите на нашите клиенти с продуктите и услугите, които предлагаме. За нас клиентите са партньори и винаги сме ги смятали за такива.

Когато разработваме даден проект, знаем, че той е първият, а не единственият за този клиент. След това чакаме втори и трети и така се обвързваме с бъдещето на всеки един партньор. Мога да сравня нашата дейност с тази на лекарите. Ние винаги сме до клиентите и се развиваме заедно с тях. Знаем проблемите на всички, с които работим от дълго време, и се стремим да предложим подходящо решение за тях във всеки един момент.

Докато го има балканският бизнес, защото ние развиваме своята дейност на целия Балкански полуостров, STAMH ще я има със същата тежест, с която винаги е заставала до клиентите си и с пълната отговорност за това, което прави за тях.

– Какви са основните ползи от роботизацията и автоматизираните системи?

Л. У.: Всеки иска да внедрява роботизация, но реално не всеки има нужда от нея – това е много важно да се подчертае. Необходимо е да се направи правилната оценка на нуждите на потенциалния партньор, да се прецени дали действително роботизацията е най-доброто решение.

Н. Б.: Близо 80% от клиентите ни имат нужда от оптимизация на процесите и роботизацията би могла да даде решение при някои от тях. Нуждите определят нивото на роботизация.

Ако говорим за автоматизация, където технологиите са много по-скъпи и много по-ограничаващи, бих казала, че потребност от такава имат 30% от клиентите ни. В същото време нужда от роботизация имат около 80% от тях.

За голямо съжаление, бизнесът се съсредоточава основно върху стойността на роботизацията. Колебае се дали да направи тази инвестиция. Ако вие сте закъснели да оптимизирате процесите си и още продължавате да умувате дали да ги трансформирате, това само ще увеличи изоставането ви. Пазарите извън Балканите не спират да инвестират в автоматизация и роботизация. Да не говорим за Далечния изток, където всяко предприятие вече е роботизирано. А тук продължаваме да се чудим какво да предприемем, което е поредната грешка.

Л. У.: С вдигането на минималния осигурителен праг всички заплати, изплащани от работодателя, се вдигат с десетина процента. Ако предприемачите бяха вложили средства в роботизация, сега те щяха да избегнат тези разходи. Така че роботизацията става все по-евтина на фона на всичко, което поскъпва.

От 2008 г. STAMH работи в сферата на автоматизацията, а сега вече и в роботизацията. Имаме наш софтуер за контрол на автоматизирани и роботизирани решения, който гарантира управлението и правилната „сработка“ на технологиите.

За в бъдеще най-важното и най-трудното в тази насока ще бъде сервизът. За отлични резултати при роботизацията и автоматизацията е нужен навременен сервиз. Това изисква да сме винаги близо до клиентите и тази е нашата цел.

– Какво е мястото на човека в новия свят на автоматизирана интралогистика?

Н. Б: Преди години четох една статия, в която се казваше, че след внедряване на автоматизирани и роботизирани решения пак ще работят същият брой хора както преди, само че с друг образователен ценз.

Проблемът е, че у нас не се инвестира достатъчно в образование. За да можеш да ръководиш автоматизирани или роботизирани процеси, да ги разбираш и да ги контролираш (а не те теб), трябва да имаш съответните познания. Понеже не инвестираме достатъчно в образование, делегираме всичките отговорности върху един доставчик. Контролът на процесите при роботизация изисква много добро познаване на технологията. Така че хората са необходими – не толкова за ръчен труд, колкото за работа с новите системи.

Л. У.: Другият проблем е, че хората вече не тръгват от най-ниското ниво в дадена фирма, за да израснат в йерархията. Често за дадена висока позиция се явяват само млади хора, които не са работили и не познават процесите, които искат да управляват. Собствениците на повечето фирми в България са хора, които са започнали от най-долу и постепенно са надградили дейностите на компанията. Минали са през процесите и имат представа какво може да се направи, за да се подобрят.

Н. Б.: За да автоматизираш нещо, трябва да имаш правилните процеси. Нужни са много точни и ясни правила. Същевременно трябва да настъпят и някои промени, за да се внедри автоматизация или роботизация. Един пример – идва бизнесмен с желание да внедри дадено решение и пита какво трябва да направи. Отговаряме му, че е необходимо всички негови стоки да бъдат в кутии, примерно 60 на 40 сантиметра, тъй като роботът функционира само с такъв тип опаковка. Това налага той да помисли как да сортира артикулите и да прецени кои могат да се поберат в тези товароносители. Промяната не е революционна, но изисква време за анализ. Някои фирми обаче не са склонни да трансформират процесите си на работа и не предприемат никакви стъпки за подобряване на складовите си процеси. А те са много важни, защото промяната гарантира бъдещите приходи.

Л. У.: Балканският бизнес изостава по отношение на роботизацията и автоматизацията. Ето, хората искат да роботизират, а 70% от компаниите дори нямат софтуер за управление на склада. Без него няма как да автоматизираш и роботизираш логистичните процеси.

– Ще реши ли роботизацията проблема с недостига на хора?

Н. Б.: В момента липсата на хора за складови дейности е отчайваща и това спира развитието на фирмите. Застаряваща Европа не дава този ресурс.

Защото ресурсът не е само злато и пари, а е и човешки. След като нямаш служители, ти не можеш да се развиваш. Работниците, за които Европа си мислеше, че с лекота ще внесе отнякъде, не отговарят на образователния ценз, необходим за елементарна дейност в склада. Роботизацията ще попълни тази липса. Хората няма да останат без работа, просто ще изпълняват други задачи.

Л. У.: С роботизацията бизнесът има възможност да работи 24/7 с по-малко хора. В днешните времена е много трудно да се намерят служители за работа в хладилни помещения, в производството, а също и за нощни смени. Ето тук е мястото на роботите, тъй като в момента тяхното внедряване е доста по-бързо и по-семпло като процес.

При наличието на роботи дори един да се повреди, другите ще продължат работа. Докато при тежката автоматизация, за разлика от роботизацията, когато спре един кран (трансманипулатор), спира почти целият склад. Освен това роботизацията позволява старите складове да бъдат оптимизирани и да работят по-ефективно, а не задължително да се изграждат нови помещения за автоматизирани системи.

Н. Б.: STAMH направи първия автоматизиран склад след промените през 1989 г. Ние бяхме и първите, които започнахме да говорим за роботизация. Не защото това е модерно направление, а защото роботизацията ще превземе складовете.

– В какво е най-трудно да убедите клиентите?

Н. Б.: Най-трудно е да ги убедим да погледнат по-далече в бъдещето и то през нуждите на предприятието. Да видят какви са дългосрочните ползи от дадено решение. Как то ще се отрази на развитието на фирмата. А не само да се мисли за моментното състояние в лично и професионално отношение.

Споменахме и за изоставането по отношение на дигитализацията. Често се мисли, че е достатъчно компанията да има лицензиран пакет на Microsoft, за да са наред нещата в дигитално отношение. А също и някаква счетоводна програма – смята се, че именно счетоводството, а не нуждите на бизнеса, диктува правилата. Само че идва момент, когато това не е достатъчно.

Л. У.: В България още не може да се разбере, че когато се купува даден професионален софтуер – ERP, WMS и др., е препоръчително това да бъде от някой утвърден, голям доставчик. За да може този софтуер, който е тестван при хиляди клиенти, да те научи на добри практики. А не ти да си пишеш софтуера или да дадеш на някоя малка фирма да ти направи специализирано решение, за което ти ще си първият клиент.

– С какво се характеризират автоматизираните системи, които предлагате? Кое е най-актуално в момента?

Н. Б.: В момента най-актуални са роботите, които навлизат в пикинг процесите. В последната година и половина всеки трети разговор с клиентите е за оптимизиране на пикинг процесите, които са най-трудоемки.

Преди 20 години хората от бизнеса си мечтаеха всичко да влиза и излиза на палети от склада. Смятаха, че лесно ще наложат такива правила, особено при работа с големите вериги. Но се появи електронната търговия, която позволи на хората да си поръчват единични бройки артикули и правилата на играта се промениха. Тогава на преден план отново излезе пикингът. В момента съществува много голяма нужда да се оптимизира този процес, тъй като работната ръка не достига. И тук на преден план излиза роботизацията.

– Ретрофит или нов склад? Вие какво бихте препоръчали?

Л. У.: И двете, спрямо нуждите на бизнеса. Преди да се пристъпи към ново строителство, е хубаво първо да се помисли дали не могат да се оптимизират процесите в наличните помещения, така че да отговорят на новите нужди на фирмата. Новото строителство е труден и скъп процес.

Трябва хубаво да се обмисли дали парите, които ще вложиш в нова сграда (и тя ще стане за година и половина), не е по-добре да се инвестират в роботизация и оптимизиране на процесите в сегашните помещения.

– Какви са „зелените“ ползи от роботизацията и автоматизацията?

Н. Б.: Роботизацията решава и проблема с вредните емисии. Количеството енергия, необходима за зареждане на роботите, е многократно по-малка, отколкото употребяваната в автоматизираните складове.

В бъдеще се очаква да се развие моделът Robot as a Service (RaaS) за отдаване на роботи под наем. Това ще позволи на фирмите да ползват толкова роботи, колкото са им необходими през дадения сезон. Това също е оптимизация на разходите от енергийна гледна точка.

В роботите няма нищо, което да замърсява околната среда, освен батерията. Но ако я сравним с тази на електромобил или електрокар, тя е многократно по-мъничка. Така че замърсяването е минимално.

– С кои Ваши проекти през последната година бихте се похвалили?

Л. У.: Направихме много интересни проекти, но винаги сме казвали, че не искаме да отличаваме някой от тях, защото всички наши клиенти са ни партньори, а много от тях – и приятели. Не искаме да изтъкнем само някои, защото не звучи партньорски спрямо другите. А и ние често публикуваме за наши реализирани проекти в списание ЛОГИСТИКА.

Н. Б.: Това, което искам да изтъкна, е, че ние винаги се опитваме да доставим на нашите пазари, тук на Балканите, проверени системи. Преди да започнем да предлагаме на клиентите нова система, ние много добре я проучваме. Това означава не просто да отидем да видим как тя работи на едно-две места. Ние правим сериозни проучвания минимум девет месеца, преди да започнем партньорски отношения с дадения производител. Считаме, че всяко евро е много ценно за всеки наш клиент и трябва да бъде похарчено по правилен начин. Има колеги, които започват да предлагат дадена система, без да я познават в детайли. Разчитат, че външният партньор ще им свърши работата. Само че клиентът утре ще трябва да работи с някой, който да интегрира тази система. Ако външният партньор няма локално представителство, което да направи инженеринга, на клиента ще му бъде много трудно.

Л. У.: В тази насока искам да се похваля с хората, които работят за нас. Много пъти ни питат защо не разширим бизнеса си, като стъпим и в други държави. За да можем да предоставим на нашите клиенти обслужването, което заслужават, сме сложили граница, която не искаме да прекрачваме. Разполагаме с регионални офиси със сервиз, които ни позволяват да действаме в радиус до около 700 км от централната ни база, за да може при необходимост бързо да достигнем до всеки наш клиент.

Н. Б.: Хората, които работят при нас, са най-голямото богатство на компанията. С тях можем да постигнем чудеса. Всички проекти, които представяме на нашия сайт, а и във Вашето издание, са направени чрез хората, работещи в STAMH. Без тях STAMH не би била това, което е в момента.

– Вече навсякъде се говори за AI. Как той навлиза в роботизацията и автоматизацията?

Н. Б.: Изкуственият интелект е нещо, което ще даде резултат през следващите години. Към днешна дата той няма особено влияние в нашия бизнес. За да може AI да бъде използван по правилния начин, трябва да се натрупа достатъчно проверена информация, с която той да работи и да дава надеждни отговори. Когато му предоставиш непроверена информация, съответно ще получиш ненадеждни и смехотворни отговори.

Примерно, ако имате флотилия от складови роботи, след девет месеца ще сте събрали достатъчно информация за тяхната дейност. Тя може да се подаде на AI и той ще направи анализ на представянето им. Съответно може да посочи и как да подобрите тяхната организация на работа.

Да се говори, че изкуственият интелект ще решава проблеми и ще му делегираме цялата си власт, за да ни управлява, е твърде наивно. Сами трябва да определим къде е границата, до която AI може да навлезе в нашия живот. Очакваме ЕС, а и отделните държави да гласуват адекватни закони в тази насока.

Л. У.: В STAMH се надяваме през следващите години AI да замени хората в някои процеси и тези хора да бъдат ангажирани с други по-важни неща в нашата дейност.

– Накрая един личен въпрос. При толкова много работа остава ли Ви свободно време?

Н. Б.:  Войната за свободното време на всеки мениджър, управляващ екип, е една от най-трудните задачи. Защото, ако искаш постоянно да растеш по отношение на оборот, печалба, брой клиенти, ти трябва да отделяш все повече и повече от собственото си време. Затова при целеполагането трябва да се поставят граници кое е възможно и кое не, за да си отвоюваш свободно време.

Л. У.: Аз и Надя имаме отговорности към хората, с които работим, към нашите клиенти и към самата фирма като структура. Затова, за жалост, на този етап сме пренебрегнали доста голяма част от свободното си време. Ако ние не сме по-близо до клиентите, няма как нещата да се случат.

Васил ВАСИЛЕВ