По време на регионален уебинар на Coface експерти анализираха как растящите цени на горивата и несигурността в доставките променят перспективите за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), увеличавайки инфлационния натиск, забавяйки растежа и създавайки нови рискове за бизнеса.

Риск от енергиен шок: стратегически маршрути и уязвимост на доставките

Конфликтът в Близкия изток привлича отново вниманието към критични енергийни коридори като Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол, газ и други суровини. Всяко прекъсване или възприемано рискове от затваряне може да предизвика бързо покачване на цените и нестабилност на световните пазари.

В същото време Европа навлиза в този период с по-слаби газови резерви в сравнение с предишни години, което намалява способността ѝ да поема нови шокове в доставките. Тази комбинация създава среда с висок риск, в която дори ограничена геополитическа ескалация може да окаже значително влияние върху цените на горивата и наличността на енергия.

Инфлация, стагнация и политически ограничения в ЦИЕ

За икономиките на ЦИЕ каналът на предаване е ясен: по-високите енергийни разходи бързо се отразяват на инфлацията. Регионът вече показва ново ускорение на инфлацията, докато индустриалните индикатори сочат към отслабване на активността.

Това създава класическа среда на стагфлационен риск – растящи цени, съчетани със забавяне на растежа. Централните банки са изправени пред голяма дилема: затягането на паричната политика за контрол на инфлацията рискува да подтисне още повече растежа, докато облекчаването на политиката може да подхрани ценовия ръст.

„Въпреки че регионът частично се адаптира след енергийния шок от 2022 г., настоящата ситуация подчертава, че Централна и Източна Европа остава структурно уязвима към външни енергийни сътресения и глобална геополитическа нестабилност”, коментира по време на уебинара Матеуш Дадей, регионален  икономист на Coface за Централна и Източна Европа.

Промишлеността, транспортът и селското стопанство под натиск

Шокът от разходите не е равномерно разпределен в икономиката. Енергоемките сектори са в центъра на въздействието. Транспортът, химическата промишленост и тежка промишленост са особено изложени поради пряката си зависимост от цените на горивата и електроенергията.

В същото време селското стопанство е подложено на двоен натиск – нарастващи разходи за суровини (особено торове и дизел), съчетани с несигурни или дори понижаващи се цени на продукцията. Това свива маржовете и увеличава финансовото натоварване за компаниите, особено за по-малките участници.

На няколко пазара в ЦИЕ по-високите енергийни разходи вече оказват влияние върху инвестиционните решения, конкурентоспособността и избора на производствени местоположения, което показва, че продължителната нестабилност може да има структурни последствия за индустриалната база на региона.

България: висока структурна уязвимост към енергийни шокове

Сред страните от Централна и Източна Европа България се откроява като една от най-изложените на рискове, свързани с енергията. Страната съчетава висока енергийна интензивност на БВП – което означава, че се изисква значително повече енергия за генериране на икономически резултат – със силна зависимост от вносни енергийни източници.

Освен това България показва почти пълна зависимост от вноса на природен газ, което допълнително засилва чувствителността ѝ към външни прекъсвания на доставките и повишения на цените. В резултат на това всяко продължително повишение на цените на горивата вероятно ще има непропорционално силно въздействие върху бизнеса и домакинствата.

„За българските компании това се изразява в нарастващи оперативни разходи, свиване на маржовете и намалена конкурентоспособност, особено в енергоемките отрасли. Очаква се въздействието да се отрази и върху потребителските цени, което потенциално може да забави вътрешното търсене и икономическия растеж“, допълва Пламен Димитров, управител на Coface България.

Устойчивостта зависи от политическия капацитет и адаптивността

По време на уебинара  беше подчертано, че въздействието на настоящата криза няма да се определя единствено от енергийната зависимост, а и от способността на всяка страна да реагира. Фискалното пространство, паричната гъвкавост и институционалната надеждност ще играят ключова роля за смекчаване на шока.

Макар страните от Централна и Източна Европа да са подобрили своята устойчивост през последните години, настоящата геополитическа обстановка показва, че рисковете, свързани с енергията, остават основна уязвимост. За бизнеса това подчертава важността на управлението на риска, контрола на разходите и стратегическото планиране в една все по-нестабилна глобална среда