Въпреки това, Германия все още се откроява сред изследваните от Кофас държави с едни от най-кратките срокове и забавяния на плащанията.

През 2025 г. 84% от германските компании предлагат търговски кредит (условия за отложено плащане), което е рекордно ниво от 2016 г. насам. Едновременно с това се засилва и традиционното предпочитание на Германия към кратки срокове на плащане: 92% от анкетираните компании изискват плащане в срок до 60 дни – същото ниво като през 2016 г. Въпреки тези промени, средният срок за плащане остава почти непроменен – 32,5 дни (при 32,1 дни през 2024 г.).

През 2025 г. 55% от анкетираните компании са заявили, че предлагането на кредитни условия се е превърнало в стандартна пазарна практика.

Забавяния в плащанията

81% от компаниите съобщават за нови забавяния на плащанията (+3% спрямо 2024 г.), което приближава нивата от пика през 2019 г. (85%). Средната продължителност на забавянията се увеличава с един ден – до средно 31,8 дни. Въпреки това влошаване, показателят остава значително под предкризисната средна стойност от 39,7 дни.

12% от компаниите съобщават за дълго просрочени вземания (между 6 месеца и 2 години), които надвишават 2% от годишния им оборот. Въпреки че този дял е леко понижен спрямо 2024 г., той остава значително над предпандемичната средна стойност. Най-силно засегнат е строителният сектор – 24% от фирмите докладват такива случаи. Според опита на Кофас, 80% от тези просрочени вземания не се възстановяват, което ги превръща в сериозен търговски риск и негативен икономически индикатор.

Крехък оптимизъм

След три години икономическа стагнация, германските компании все пак отчитат известно подобрение: въпреки че общите нагласи за 2025 г. остават негативни (песимистите превъзхождат оптимистите със 17%), перспективите за 2026 г. са по-обещаващи – оптимистите вече надвишават песимистите с 16 пункта. Този оптимизъм е подкрепен от очаквани стимули: инвестиции в отбрана, инфраструктура, зелена трансформация и данъчни облекчения за бизнеса. Всички тези мерки създават надежда, че Германия ще запази централната си роля в европейската икономика въпреки вътрешните и външните предизвикателства.

„България е експортно ориентирана икономика, която е силно зависима от германската индустрия. Увеличенията в средните срокове на забавянията в корпоративните плащания са един от първите индикатори за задъхването на бизнеса и предпоставка от неплатежоспособност. Свидетели сме на един близо 10-годишен ръст във фалитите на немски компании към днешна дата. Всичко за което си говорим, вече може да го видим в реално изражение в компаниите, с които българските износители работят. Когато гледаме през призмата на българските износители се оказва, че немските партньори вече не са толкова стабилни, колкото сме свикнали да ги виждаме и шансът да фалира някой важен за нас партньор се увеличава всеки ден. Според  последния ни доклад за несъстоятелността в Европа, най-големият риск за германската икономика се крие в тяхната запазена марка – автомобилната индустрия, от която България също е зависима.“ – казва Пламен Димитров, управител на Кофас за страната ни.

Германия – ключов пазар

Въпреки притесненията за вътрешното търсене и структурните ограничения, Германия – заедно с ЕС и страните от ЕАСТ  – остава най-перспективният пазар според респондентите. Съединените щати обаче губят привлекателност, връщайки се до нивата на популярност от първия мандат на Доналд Тръмп. Постоянните промени в търговската политика на САЩ вероятно са сред основните причини. Затова 23% от компаниите вече са въвели стратегии за т.нар. „de-risking“ или намаляване на риска (изразяващи се в диверсификация на доставчици, гарантиране на плащанията, преместване на производството). Според плановете на анкетираните, този дял ще достигне 54% в рамките на следващите 3 години – особено в секторите, ориентирани към износ. Износът става все по-сложен за германските компании, тъй като нарастващото геополитическо напрежение и бързите промени в политиките увеличават несигурността. От непредсказуемата търговска политика на САЩ и продължаващата война в Украйна до конфликта в Близкия изток, където нападенията на бунтовниците Хути продължават да нарушават корабоплаването през Суецкия канал – глобалната нестабилност оказва силно влияние върху международната търговия.

„Въпреки че перспективите за 2026 г. са се подобрили, първоначално виждаме по-нататъшно влошаване в платежното поведение. Това се отразява и в нивата на несъстоятелност, които в момента са на най-високото си равнище от десет години насам,“ смята Кристиане фон Берг, регионален икономист на Кофас за Бенелюкс, Германия, Австрия и Швейцария.