Транспортът и логистиката са едни от най-развитите браншове у нас. Причина за това са както географските дадености на страната ни, така и традициите, които е създала в този сектор през годините. Какво е моментното състояние на транспортните фирми у нас? Кои са водещите фирми и какви обороти се постигат от тях? Какво се случва в различните сектори на бранша? На тези и други въпроси отговори потърсихме в секторните изследвания на ICAP CRIF за развитието на транспортно-логистичния бранш у нас.

ICAP България е част от най-успешните регионални групи за бизнес услуги в Югоизточна Европа – ICAP CRIF. Чрез своите 15 дъщерни дружества групата предоставя широка гама услуги в две основни направления – решения за кредитен риск и бизнес информация и решения за аутсорсинг на човешки капитал. От ICAP любезно ни предоставиха последната актуална информация за състоянието на сектор Товарен транспорт, допълнена с техни изчисления за кредитния рейтинг на фирмите в него.

Автомобилен транспорт на товари

Товарният автомобилен транспорт остава най-широко разпространеният начин за превоз на стоки. Към края на 2023 г. регистрираните у нас фирми за товарен автомобилен транспорт са 26 370, от които активни са 24 897. От тях като големи предприятия са определени 10 фирми, а като средни – 90. Най-голям е броят на микропредприятията в сектора – 22 015. Най-много фирми са регистрирани в област Благоевград – 4518, а след нея се нареждат София-град – 4236, Пловдив – 1656, Кюстендил – 1193, Варна – 1183, и Бургас – 1158. Най-малко са регистрираните транспортни фирми в Кърджали – 203, и Силистра – 170.

Общо 3135 са фирмите с чуждестранни собственици. Най-много са от Гърция – 1184, Северна Македония – 819, и Турция – 202. Това обяснява до някаква степен защо броят на регистрираните фирми в областите Благоевград и Кюстендил е висок.

Общият брой на служителите в автомобилните товарни превозвачи се изчислява на около 79 000.

Въпреки че браншът е добре развит, просрочените задължения на транспортните фирми към Националната агенция за приходите (НАП) през юни 2025 г. достигат 405 млн. лв., което е ръст от 1,72% спрямо април 2025 г. Само 69 фирми са платили просрочените си задължения към НАП в периода април-юни 2025 година.

Има и добри примери – 155 превозвача са увеличили осигурените си лица с повече от 80% за първото тримесечие на тази година.

ICAP CRIF изготвя ICAP CRIF кредитна оценка, която представя кредитното състояние на компании относно риска за несъстоятелност в следващата една година. Оценката се базира на анализ на търговска и финансова информация, представена в официални източници, и сравнението на компанията с оценените в съответния сектор. В сектор Товарен автомобилен транспорт само 2 компании са оценени с висок рейтинг А2, което означава нисък кредитен риск. В зоната средно ниските рискове – В1 и В2, са съответно 34 и 1881 фирми. Най-много са компаниите, оценени със среден риск – С1 и С2. Те са общо 7031. Със средно висок риск са 4672, а с висок риск – 2382 фирми.

Като фирми с най-нисък риск са оценени Батон Транспорт България, Петко Ангелов БГ, Юроспийд, Магдак, Ян де Райк Лоджистикс България, Глобал Биомет, Трайков Транс и др.

Традиционно рискът от неплащане в сектора е висок над 50%. Близо 44,12% от всички плащания са в срок. С просрочие от 1 до 30 дена са 27% от компаниите, а от 31 до 60 дена – 5,83%. Значителен е делът на фирмите с просрочие над 120 дена. Те са 20,01%, т.е. една пета от всички плащания.

Интересно стоят данните за финансовите резултати на товарните шосейни превозвачи. Общите приходи на бранша за 2023 г. са 10,54 млрд. лв., което е спад спрямо 2022 г., когато са били 11,108 млрд. лв. И докато през 2022 г. компаниите имат общо 574,456 млн. лв. нетна печалба, то през 2023 г. общият резултат е загуба от 5,94 млрд. лв. Това говори за значителните инвестиции, които са направени в сектора.

Най-голям дял от оборота в сектора се пада на малките предприятия – 40,17%, и на микропредприятията – 24,47%. Делът на големите предприятия е 16,85%, а на средните – 16,89%.

Водач в класацията на най-големите транспортни фирми е Дискордиа, а в челната тройка влизат още ПИМК и Батон Транспорт България. След тях се нареждат Петко Ангелов БГ, АИТ Интернешънъл Транспорт, Юроспийд, Магдак, Транспрес Грийн и др.

С най-много персонал към март 2025 г. (2402 души) е Дискордиа, следвана от ПИМК – 1355, Петко Ангелов БГ – 1178 и Транспрес Грийн – 513.

Движение по релси

В сектора на товарните жп превозвачи обемите на превозваните товари са по-малко. Съответно и броят на лицензираните фирми, които извършват тази дейност, e по-малък – 40. От тях 37 са активни, като заетите в тях са около 4000 души. От тях 12 са регистрирани в област София-град, а 4 – в Пловдив. По 3 има регистрирани в областите Варна, София и Русе.

В 9 от компаниите има чуждестранни собственици. От тях 3 са с румънско участие, а 2 – с германско.

Към юни 2025 г. просрочените задължения на сектора към НАП са около 1  млн. лв., като има лек ръст от 1,12% спрямо април тази година. Това е в рамките на нормалното, тъй като и общият оборот на фирмите от сектора не е голям.

За разлика от фирмите в автомобилния сектор тук няма дружество с най-високия рейтинг А при оценка на кредитния риск. Най-високият кредитен рейтинг в жп сектора е В1 и с него са оценени 3 компании – Ди Би Карго България, Карго Транс Вагон България и Рейл Карго Кериър – България. С рейтинг В2 е оценена ПИМК Рейл. Рейтинг С2 е присъден на 4 компании, а 6 имат рейтинг D1. В сивата зона с най-ниски рейтинги Е1 и Е2, т.е. с висок кредитен риск, са 3 компании.

В сравнение с автомобилния бранш в товарния жп сектор по-голяма част от разплащанията са в срок – 62,24% от всички трансакции. Около една пета (20,29%) са със закъснение до 30 дена, а 8,54% – до 4 месеца. Няма закъснения в плащанията, надхвърлящи 120 дена.

За 2023 г. товарните жп превозвачи са постигнали оборот от 310,138 млн. лв., като оперативните им разходи са били 299,536 млн. лв. Отчетена е оперативна печалба от 11,199 млн. лв., а нетната е 7,532 млн. лева.

През 2023 г. жп превозвачите са отчели 310,138 млн. лв. оборот, който е съизмерим с 2021 г., но е чувствително по-малък спрямо 2022 г., когато е отчетен оборот от 428,349 млн. лв. Причините са влошаващите се икономически показатели на западноевропейските държави вследствие на продължаващата война в Украйна.

Още по-внушителна е разликата в печалбите на дружествата. През 2022 г. те отчитат 64,02 млн. лв. оперативна печалба, а през 2023 г. – само 7,532 млн. лв.

Традиционно най-голям оборот е осъществила БДЖ Товарни превози – 128,618 млн. лв. Същевременно държавната компания отчита загуба от 10,398 млн. лв. за същия период, докато по-голямата част от частните превозвачи са на печалба.

Към март 2025 г. държавното дружество има и най-много служители – над половината от всички работещи в бранша са заети в него.

Морският бизнес

Общо 118 са активните компании, заети в бизнеса с превози по вода. От тях най-много са регистрирани в София-град – 23. След това е област Варна – 22, следвана от Видин и Русе с по 21. Чак след тях с 11 регистрирани фирми е област Бургас. Общо 35 са фирмите в този бранш, които имат чуждестранни собственици. От тях 9 са от Украйна, а по 6 – от Германия и Румъния.

По отношение на кредитния рейтинг най-високо, с В1 (средно нисък риск), са оценени 2 компании – Арго Шипинг Къмпани и ПБ шипинг. Други 7 компании са с рейтинг В2 (също средно нисък риск), като сред тях са Фериботен Комплекс, Рубишипс Транспорт, Порт Флот – Бургас, Донау Стар БГ и др.

Най-много от компаниите в бранша – 18, са оценени с рейтинг D1 (средно висок риск), а 11 имат най-лошия рейтинг – Е2 (висок риск).

В морския бранш, за разлика от разгледаните досега, на почит са редовните плащания. От всички плащания в сектора за тази година 84,62% са в срок; 13,44% са със закъснение от 1 до 30 дена, а 1,88% са със закъснение от 31 до 60 дена. По-големите закъснения са пренебрежимо малки и клонят към нула. Само 3 млн. лв. са просрочените задължения на фирми от бранша към бюджета към юни 2025. Това е лек ръст от 0,7% спрямо предишното тримесечие на годината.

По статистически данни през 2023 г. фирмите от бранша са регистрирали оборот от 233,944 млн. лв. (малко повече от този през 2022 г.), като оперативните разходи са 208,307 млн. лв. Оперативната печалба е била 25,696 млн. лв., а нетната – 78,405 млн. лева.

Най-голям оборот за 2023 г. е отчело Параходство Български морски флот – 33,402 млн. лв., следвано от Арго Шипинг Къмпъни – 31,283 млн. лв. и ПБ Шипинг – 24,951 млн. лв.

Най-много служители към март 2025 г. има Параходство Български морски флот – 256 души, следвано от Параходство Българско речно плаване – 137, и Рем Меритайм – клон България – 134.

Пристанищна дейност

В сектора на пристанищната дейност и обработката на товарите са регистрирани 180 компании, от които активни са 154, а заетите в тях са около 3000 души. Най-много фирми са регистрирани в София-град – 43, следвани от областите Варна – 18, и Бургас – 13.

Чуждестранното участие тук е слабо – само 19 компании са собственост на чужденци. От тях най-много – по 3, са фирмите със собственици от Северна Македония, Нидерландия и Германия.

Около 3 млн. лв. са просрочените задължения на фирмите от сектора към НАП към юни 2025 г. Това е лек ръст от 5% спрямо април на същата година.

При оценка на кредитния риск на фирмите от сектора с най-висок рейтинг – А2 (най-нисък риск) е присъден само на БМФ Порт Бургас. След него е Пристанище Варна с рейтинг В1 (средно нисък риск) – също единствена компания с този рейтинг. Още 5 фирми от сектора са оценени със средно нисък риск – В2. Най-много от фирмите – 50, са оценени със среден кредитен риск, като 31 са с рейтинг С1, а 19 – С2. Като високорискови са оценени 18 фирми, от които 5 с рейтинг Е1 и 13 с Е2.

И тук, както и при морските превози, по-голяма част от разплащанията на фирмите (71,05%) са в срок. При почти една четвърт от компаниите (25,22%) трансакциите са със закъснение от 1 до 30 дена.

За финансовата 2023 г. фирмите от сектора са отчели оборот от 278,980 млн. лв., като оперативните им разходи са били 221,886 млн. лв. Оперативната печалба през същата година е била 57,187 млн. лв., а нетната печалба – 48,128 млн. лв. И двете обаче са по-малко от постигнатото през 2022 година.

Водеща компания по оборот в сектора през 2023 г. е БМФ Порт Бургас с оборот 119,165 млн.  лв., следвана от Пристанище Варна – 85,002 млн. лв., и Пристанищен комплекс – Русе – 8,631 млн. лева.

Най-много служители март 2025 г. има Пристанище Варна – 1253. След него са БМФ Порт Бургас – 851, Пристанище Леспорт – 143, Пристанище Бургас – 135, и Пристанищен комплекс Русе – 112.

Товари по въздух

Фирмите, опериращи в сектора на въздушния транспорт, не са много – от общо 35 регистрирани, само 24 са активни. От тях 22 са регистрирани в столицата и по една в областите Пловдив и Благоевград. Огромната част от тях са собственост на български фирми, а само 3 – са с чуждестранни собственици.

Само 216 000 са просрочените задължения на фирмите от сектора към НАП към юни тази година, като разликата в тази сума между юни и април е едва 0,63%.

Най-високият рейтинг по отношение на кредитния риск в сектора е В1 (средно нисък риск) и с него са оценени две фирми – ГП Авиейшън и Компас Карго Еърлайнс. Една фирма – Фрейт Ейджънси България, е оценена с В2. На обратния полюс – с висока риск и рейтинг Е1 и Е2 – са оценени 3 фирми.

Прави впечатление, че почти половината (48,54%) от трансакциите в сектора са направени в срок. Почти толкова (47,93%) са просрочените плащания за период от 1 до 30 дена.

За 2023 г. фирмите от авиотранспорта са реализирали оборот за 143,212 млн. лв., а оперативните им разходи са били 139,864 млн. лв. Това е повече спрямо резултатите от 2022 г. В същото време оперативната печалба за 2023 г. е била 3,391 млн. лв., а нетната – 2,432 млн. лв., което е почти два пъти по-малко от резултатите през 2022 година.

За периода 2021 – 2023 г. се забелязва трайното намаляване на дълготрайните активи на компаниите в сектора, което означава, че повечето фирми са се ориентирали към лизинг на активи.

Най-голям оборот за 2023 г. отчита ГП Авиейшън – 79,701 млн. лв., следвана от Компас Карго Еърлайнс с 62,408 млн. лв. и Д и Д Карго с 1,267 млн. лева.

По отношение на персонала най-много служители има Карго ЕР – 227, следвана от Компас Карго Еърлайнс – 146, и ГП Авиейшън – 53. Интересното е, че останалите компании в класацията имат заети от 1 до 4-ма души.

Куриери и доставки

Общо 2008 са куриерските компании и фирми за доставки, които са активни на територията на страната, според официалните данни. От тях най-много – 597, са регистрирани в столицата. Следват областите Пловдив – 187, Варна – 137, Бургас – 103, и Русе – 101. Логично най-малко регистрирани фирми с този предмет на дейност има в Кърджали – 18, и Видин – 14.

С чуждестранно участие са 41 компании, като най-много – 12, са с гръцко участие. Следват Румъния – 5, Италия – 5, и Германия – 4.

Към юни тази година стойността на просрочените задължение на фирмите от сектора към НАП е около 22 млн. лв., което представлява леко повишение с 2,19% спрямо април 2025 година.

По отношение на кредитния риск най-висок рейтинг А2 (нисък риск) е присъден на 2 компании – Спиди и DHL Експрес България. С рейтинг В1 (средно нисък риск) са отличени също две фирми – Федекс Експрес България и Инаут Трейд. Други 64 компании са с малко по-ниския  рейтинг В2, който също е за средно нисък риск.

Най-голямата част от компаниите в сектора са оценени като среднорискови – 325 са с рейтинг С1, а 333 – с С2. Като високорискови са определени 108 фирми – 14 са с рейтинг Е1, а 94 – с Е2.

Около две трети от трансакциите в сектора – 66,28%, се извършват в срок. Други 29,73% са със закъснение от 1 до 30 дена, а 3,21% закъсняват от 31 до 60 дена.

За финансовата 2023 г. компаниите от сектора са отчели оборот от 1,248 млрд. лв., а оперативните разходи са били 1,134 млрд. лв., като и двете числа са по-високи от отчетените през предишните две години. В същата 2023 г. оперативната печалба на фирмите от сектора е била 114,664 млн. лв., а нетната – 96,306 млн. лв. И двата показателя са по-ниски спрямо предишните две години.

Най-голям оборот за 2023 г. отчита Еконт Експрес – 341,224 млн. лв. След нея са Спиди с 312,428 млн. лв. и DHL Експрес България със 143,465 млн. лв.

Цифрите показват, че оборотът на първите 2 фирми в класацията на най-големите фирми от сектора е равен на половината от оборота на целия сектор Куриери и доставки на пратки.

Най-голям брой служители към март 2025 г. имат Спиди –- 1968, следвани от Еконт Експрес – 873, ХХ Деливъри БГ – 747, и DHL Експрес България – 537.