Международната морска организация (IMO), като ключов регулаторен орган на ООН за глобалното корабоплаване, предприе историческа стъпка към декарбонизацията на сектора до 2050 г. Това стана чрез приемането на споразумение, представляващо солидна основа за започване на енергийния преход в корабоплаването. Договореното от IMO ще се официализира от властите на ЕК през октомври 2025 г., а реалното приложение на новите политики се очаква да започне през 2027 г.

Някои я наричат кръвоносната система на международната икономика – чрез кораби се транспортират над 80% от търгуваните в световен план стоки. Морската търговия е отговорна за около 3% от всички емисии на парникови газове в глобален мащаб. Ако секторът беше държава, той щеше да е шестият по големина източник на емисии на ПГ в света, изчисляват експертите на Global Maritime Forum.

Припомняме, че през юли 2023 г. IMO прие своята ,,Стратегия за намаляване на емисиите на парниковите газове от кораби (IMO Strategy on reduction of GHG emissions from ships)“, с цели, далеч по-амбициозни от приетите към онзи момент. Тази ревизия бе продиктувана от убеждението на ЕК за спешно ускоряване на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, особено след 26-ата Конференция на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

Споразумението от пролетта на 2025 г. включва нова мярка, която определя глобален стандарт за постепенно намаляване на интензитета на емисиите от корабните горива. Реално то ще регулира колко „чиста“ трябва да бъде енергията, използвана от даден кораб, въз основа на нейното въздействие върху климата. Мярката се прилага за пълния жизнен цикъл на емисиите на парникови газове от корабните горива.

Рязко ускорение 

Пътят на IMO към декарбонизация започва през 1997 г. с първата резолюция, отнасяща се до емисиите на въглероден диоксид (CO2). През април 2018 г. морската организация приема своята ,,Първоначална стратегия за ПГ’’, която определя първите международни цели: 40% намаление на въглеродния интензитет до 2030 г. и 50% намаление на общите годишни емисии на ПГ до 2050 г. спрямо нивата от 2008 г. Новата стратегия от 2023 г. представлява ,,рязко ускорение“, преминавайки от цел за 50% намаление към цел за нетни нулеви емисии на ПГ до или около 2050 г. Тя въвежда нови индикативни контролни точки: поне 20% (стремеж към 30%) общо годишно намаление на ПГ до 2030 г. и поне 70% (стремеж към 80%) до 2040 г., спрямо нивата от 2008 г. Освен това е поставено и ново намерение за усвояване на технологии, горива и/или енергийни източници с нулеви или почти нулеви емисии на ПГ: те трябва да представляват поне 5% (стремеж към 10%) от енергията, използвана от международното корабоплаване до 2030 г.

Стратегията на IMO от 2023 г. очертава ,,пакет от потенциални средносрочни мерки“ за постигане на целите, състояща се както от технически, така и от икономически елементи.

Технически елемент: Стандарт за морско гориво, базиран на цели (GFS). Този стандарт ще регулира поетапното намаляване на интензитета на ПГ на морското гориво, възприемайки подход ,,от източника до комина’’ (Well-to-Wake – WtW). Това гарантира, че емисиите няма просто да бъдат прехвърлени към други сектори.

Икономически елемент: Механизъм за ценообразуване на емисиите на ПГ в морския транспорт. Има за цел да стимулира намаляването на емисиите на ПГ и ще се основава на система за ценообразуване. Очаква се той да приеме формата на такса или механизъм за търговия с кредити.

Мерките се приемат на есен 

Комисията за опазване на морската среда одобри проекта на правен текст за средносрочните мерки, известен като ,,Рамка за нетни нулеви емисии на IMO’’, в началото на април т.г. Тази рамка изменя Приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL). Мерките са предвидени за официално приемане на извънредна сесия MEPC през есента на 2025 г. Очаква се да влязат в сила 16 месеца след това, вероятно през 2027 г., като първата календарна година за Рамката за нетни нулеви емисии на IMO ще бъде 2028 г.

Икономическата мярка е двустепенна система, интегрираща горивен стандарт и цена на въглерода. Корабите, които не отговарят на „базовата цел“ (например 8% намаление на ПГ до 2030 г., нарастващо до 30% до 2035 г. спрямо нивата от 2008 г.), трябва да закупят коригиращи единици от Ниво 2, което е индикатор за наличие на значителни нарушения, които не водят до незабавен риск, но могат да станат критични, ако не бъдат променени. Цената за единица е 380 щ.д./тон CO2. Корабите с интензитет на ПГ над динамичния въглероден праг (DCT) – например 21% намаление до 2030 г., 43% до 2035 г., но под базовата цел, плащат глоба от 100 щ.д./тон CO2 еквивалент в коригиращи единици от Ниво 1, което значи, че са налични критични нарушения, които представляват непосредствен риск за безопасността на кораба, екипажа или околната среда. Корабите, които отговарят или надвишават DCT, както и тези, които генерират „излишни единици“ (SUs), които могат да бъдат съхранявани за две години или продавани на други кораби с въглероден дефицит, не плащат такси.

Рамката предвижда създаването на Фонд за нетни нулеви емисии на IMO, който ще събира приходи от ценообразуването на емисиите. Оценката за очакваните постъпления на годишна база възлизат на стойност между 11 и 13 млрд. щ.д. Тези средства са предназначени да „възнаграждават“ корабите с ниски емисии, да подкрепят иновациите, научноизследователската и развойна дейност, инфраструктурата и инициативите за справедлив преход, особено в развиващите се страни.

Перспективи

Декарбонизацията на корабоплаването изисква мащабни капиталови инвестиции, като оценките за пълна декарбонизация до 2050 г. варират от 1,4 до 1,9 трлн. щ.д. По-голямата част от тази инвестиция (около 87%) е необходима за наземна инфраструктура и производствени съоръжения за нисковъглеродни горива. Очаква се механизмът за ценообразуване на въглерода да увеличи транспортните разходи с около 80% до 2050 г.

Въпреки тези предизвикателства новата сделка на IMO изпраща ясен сигнал към индустрията, че декарбонизацията е неизбежна. Ранните внедрители на технологии и горива с нулеви/почти нулеви емисии могат да придобият конкурентно предимство чрез финансови възнаграждения и подобрена пазарна репутация. Пътят на IMO към нетни нулеви емисии е амбициозен и сложен, но представлява решаващ ангажимент за устойчиво бъдеще на глобалната логистика.