Икономиката на ЕС расте по-слабо от очакваното, твърди доклад на ЕК.
Европейската комисия представи своята традиционна „зимна икономическа прогноза“. В доклада се посочва, че след слаб растеж през 2023 г., икономиката на ЕС навлиза в 2024 г. „на по-слаба основа от очакваното“.
Зимната междинна прогноза на ЕК преразглежда растежа както в ЕС, така и в еврозоната, като свива перспективите за растеж до 0,5% през 2023 г. (от 0,6%, предвидени в есенната прогноза) и до 0,9% в ЕС (спрямо 1,3% от есенната прогноза). За еврозоната прогнозите са за 0,8% ръст през 2024 г. (спрямо 1,2% от предходна прогноза).
Непроменени остават очакванията през 2025 г. икономиката да нарасне с 1,7% в ЕС и с 1,5% в еврозоната.
За България прогнозите са реалният БВП да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г.
В становището на ЕК пише, че износът на стоки от България се е свил значително, което утежнява ситуацията с обемите на производство и продажби. Изправени пред по-ниско външно търсене, компаниите са намалили поръчките на стоки от чужбина и са инвестирали значително по-малко средства (в сравнение с предишни периоди) в материални запаси. Анализът сочи още ниски нива на инвестиции през първата половина на годината. В същото време базираните в България компании са успели да запазят високи нива на заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и с умерен темп, твърдят авторите на прогнозата.
Инфлация
Анализаторите предвиждат т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) В ЕС да спадне от 6,3% през 2023 г. на 3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. В еврозоната се очаква ХИПЦ да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.
От ЕК правят уточнение, че прогнозата е съпътствана от „несигурност на фона на продължителното геополитическо напрежение и риска от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток“.
Базовите прогнози за растеж и инфлация на България зависят от фактори като потребление, ръста на заплатите и маржове на печалба, както и колко високи остават лихвените проценти и за какъв период от време, пише още в доклада. Подчертава се, че климатичните рискове и екстремните метеорологични явления също имат потенциал да изменят прогнозите.