36,8 млн. лв. за финансиране на вече започнати проекти и 44 млн. лв. за изграждането на нови обекти. Това са очакваните държавни средства за 2025 г., с които ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) ще модернизира българските пристанища, за да повиши конкурентоспособността им. А по програми на ЕС през тази година се предвижда ресурс от близо 70 млн. лева. Какво предвижда програмата на ДППИ за 2025 г.? Кои проекти са с най-висок приоритет и защо? Как се развиват българските пристанища? Какво се случва с драгирането на пристанищните терминали в Бургас? Какви са плановете за изграждане на Интермодален терминал във Варна в района на Маскуда? Ивайло Иванов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), пред сп. ЛОГИСТИКА.

Визитка:

Ивайло Иванов е генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ). Той е част от структурата на предприятието от 2012 г., като от 2014 г. до 2022 г. заема длъжността директор на Клон – ТП „Пристанище Бургас“ към ДППИ, от 2021 до 2022 г. е заместник председател на УС на ДППИ, а от края на 2023 г. до май 2024 г. е и председател на УС на предприятието. Ивайло Иванов завършва Бургаския свободен университет в специалността „Публична администрация“, а магистърската му степен е по специалността „Финанси“. Завършва и магистратура по „Международно морско право и управление на риска“ във Варненския свободен университет. Член е на Комитета по интермодалност и логистика към Европейската организация за морски пристанища – ESPO.

Г-н Иванов, какво предвижда програмата на ДППИ за 2025 г.? Кои проекти са с най-висок приоритет и защо?

Както и в предходните години, така и през 2025 г. усилията на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) ще са съсредоточени най-вече в модернизиране и осигуряване на условия за повишаване на конкурентоспособността на българските пристанища за обществен транспорт. В годишната ни програма за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата са включени обекти с обоснована необходимост и в съответствие с основните изисквания за развитие на пристанищната инфраструктура на страната като интегрална част от общоевропейската транспортна мрежа в съответствие с приетите Интегрирана транспортна стратегия до 2030 г. и Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. С обектите, свързани с възстановителни и укрепителни работи на кейови стени и вълноломи, ще се постигне възстановяване на проектните параметри на съоръженията и защита на крайбрежните алеи от вълните, както и защита на населението, акваторията и инфраструктурата на пристанищата, което ще повиши безопасността и ще се подобрят условията за предоставяне на пристанищни услуги.

С оглед на променящата се геополитическа обстановка в програмата са заложени обекти, с които ще се подобрят експлоатационните параметри на терминалите. Дейностите са свързани с рехабилитация и подновяване на настилки, железопътни коловози и прелези, ремонт на открити и закрити складове. С реализирането на програмата приоритетно се цели да бъдат осигурени средства за приключване на преходните обекти, както и за реализиране на нови. Такива са възстановяване на бетонови площадки на пристанищен терминал Варна-запад; изграждане на нова тръбно-канална мрежа, кабел 20кV и брегови табла за електрозахранване на кораби на територията на пристанищен терминал Бургас-запад; довършване възстановяването на пристанищно съоръжение „Морска естакада“ при нос  Шабла; строително-монтажни работи за привеждане на пирсове 1, 2 и 3 на пристанищен терминал Росенец към нормативните изисквания и добрите европейски практики; проектиране и строителство на нов склад и слип за база СНО на нов източен вълнолом на пристанище Бургас; ремонт на сграда Претоварен пункт на пристанищен терминал „Фериботен комплекс Варна“ и др.

Сред обектите, които се предвижда да започнат тази година, са капитално драгиране за осигуряване на достъп до новоизграждащата се инфраструктура на пристанищен терминал Бургас изток-2; рехабилитация на вътрешната пътна настилка на пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“; реконструкция на сгради – Магазия 2 и Магазия 3 на пристанищен терминал Варна-изток; рехабилитация на открити площи и настилки на пристанищните терминали Русе-изток и Русе-запад, модернизация на техническите съоръжения и разширяване обхвата на речната информационна система в българската част на р. Дунав – БУЛРИС, проектиране и изграждане на яхтени зони в градовете Варна и Бургас и сервизна зона в град Варна, възстановяване на проектните параметри на пристанищни терминали Петрол и Варна-изток и други.

Друга важна задача за нас е да ускорим развитието и внедряването на OPS (On-shore Power Supply) услуги за корабоплаването. Предвиждаме изграждане на брегово захранване с електричество на корабите в българските морски и речни пристанища в съответствие и в изпълнение на Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС.

Сред проектите с висок приоритет за реализация през 2025 г. със средства по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. е осигуряването на достъп до новоизграждащата се инфраструктура на корабни места № 20А и № 20Б на пристанищен терминал Бургас-изток 2 чрез постигане на определени проектни параметри на зоната за подход и маневриране и оперативната акватория на к.м. 20А и 20Б, като се осигури възможност за обработката на кораби при внос на ВВГ (втечнени въглеродни газове). Това ще допринесе за енергийната независимост на България чрез диверсификация на източниците за доставка на петролни продукти.

Предвиждаме също така финализиране на ремонтно-възстановителни и укрепителни работи по вълнолома на пристанище Варна. С рехабилитацията на съоръжението ще се възстановят проектните параметри на вълнолома и ще се осигури защита на крайбрежната алея от вълните.

Друг голям проект, по който се работи в момента, е рехабилитацията на вълнолома на пристанищен терминал Бургас-изток 1.

Също така работим по осигуряване на финансиране за рехабилитация на източния кей на пристанищен терминал Лом с цел превенция от наводнения в пристанището и в града. Предвиждаме и внедряване на високочестотни радарни системи – иновативни технологии за осигуряване на непрекъснато наблюдение в реално време на основните хидрометеорологични параметри, осигуряващи безопасност на корабите в пристанищата, рейдовете и подходите към пристанищата.

Инвестициите в тези инфраструктурни подобрения са от съществено значение за укрепване на позицията на България в регионалната и международната речна и морска търговия.

Какви средства са предвидени за дейностите на ДППИ за 2025 г.? Каква част от тях са от държавния бюджет и каква по програми на ЕС?

В одобрената годишна инвестиционна програма на ДППИ за изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за 2025 г. е предвидено финансиране от държавния бюджет за обезпечаване на изпълнението на дейности по сключени договори от предходни години в размер на 36 800 000 лева. За текущата година се очаква финансирането за нови обекти на ДППИ да бъде в размер около 44 000 000 лв., като финансовият ресурс ще бъде формиран от собствени приходи на предприятието. В зависимост от стопанската конюнктура и възможностите за възлагането на съответните обществени поръчки за реализиране на планираните обекти от инвестиционния план на предприятието е възможно и формиране на по-голям ресурс за финансиране на проектите за текущата година. През 2025 г. ДППИ предвижда изпълнението на дейности, свързани с проекти по програми на ЕС на стойност близо 70 000 000 лева.

Точните суми и пропорции на източниците за финансиране на инвестиционната дейност на предприятието ще станат ясни след приемането на държавния бюджет за 2025 г. и одобрението на съответните проекти по европейските програми.

Как ДППИ ще подпомогне подобряването на условията за интермодалност през 2025 г.?

ДППИ активно работи за подобряване на условията за интермодалност в България. През ноември 2023 г. предприятието внедри авангардна цифрова инфраструктура в морските ни пристанища чрез разработването и внедряването на система за електронен обмен на информация (Port Community System – PCS). Тази система оптимизира, управлява и автоматизира пристанищните и логистичните процеси чрез единно предаване на данни, свързващи транспортните и логистичните вериги. Това води до по-ефективен и бърз обмен на информация, електронна обработка на митнически декларации и еднократно подаване на цялата информация относно пристигане, обработка на товари и отплаване на кораби.

През 2025 г. се очаква ДППИ да продължи усилията си в тази посока. Идеята е да надгради вече внедрените системи и да търси нови възможности за подобряване на интермодалността. Това може да включва допълнителни инвестиции в цифровизацията на пристанищните операции, интеграция на различни транспортни системи и насърчаване на използването на екологосъобразни видове транспорт. Целта е да се създаде по-ефективна, устойчива и свързана транспортна мрежа, която да улесни движението на товари и пътници между различните видове транспорт.

Освен това в рамките на Програма „Транспортна свързаност“ се предвиждат инвестиции за подобряване на интермодалността, иновации и модернизирани системи за управление на трафика с фокус върху пристанищната инфраструктура. Това включва и подпомагане на интермодални оператори и насърчаване на комбинираните превози с цел намаляване на трафика по пътищата и насочване на товарите към железопътния транспорт.

Тези инициативи са част от по-широката стратегия на ДППИ и Министерството на транспорта и съобщенията за модернизиране на транспортната инфраструктура и повишаване на нейната ефективност и устойчивост.

Как по Ваша оценка се развиват българските пристанища и респективно техният капацитет за обработване на товари?

Анализът на дейността на пристанищните терминали, оперирани в ДППИ от Специализирано поделение дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ (СПД ОЕПТ), показва, че финансовият резултат за предходната година се обуславя от редица фактори като геополитическа ситуация, макроикономически процеси, състоянието на пристанищната инфраструктура и др. Въпреки предизвикателствата, ДППИ активно работи за привличане на нови товародатели, оптимизация на разходите и повишаване на икономическата ефективност. През 2024 г. общите приходи от всички терминали възлизат на около 21 000 000 лева. Възстановяването на фериботни линии, както и вложените инвестиции в инфраструктурата, създават нови възможности за развитие. Така например, на пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“ през 2024 г. са обработени общо 20 броя плавателни съда с 1 625 броя товарни единици, основно вагони. Инвестициите до настоящия момент правят терминала атрактивен, а свързаността му с други видове транспорт го определя като ключов. В началото на 2025 г. стартира възстановяването на редовна линия Варна – Батуми, като перспективата е да се работи на терминала както RO-RO, така и товари на жп вагони. Предстои през тази година да се регистрира и терминала за износ на живи животни, като вече е изградено и съответния вид съоръжение за това.

През 2025 г. предстои да се извършат дейности по възстановяване на проектните параметри на пристанищен терминал Петрол и свързаността му с други оператори, за да може да се увеличи неговият капацитет, отговаряйки на нуждите на морския бизнес на територията на пристанище за обществен транспорт Варна.

Пристанищен терминал Росенец реализира товарооборот от над 9,5 млн. тона през 2024 г.

През изминалата година фериботният терминал в Силистра е обслужил около 47 000 превозни средства и 3 648 пътници по линията Силистра – Кълъраш, а обработените товари през 2024 г. в пристанищен терминал Русе-запад са близо 71 526 тона основно ламарина, минерални торове и слънчогледов шрот, като дейността му е повлияна и от сложната международна обстановка и преминаването на товари по река.

Тези инициативи и подобрения в инфраструктурата повишават ефективността на терминалите, докато пазарните условия и външните фактори продължават да влияят на търговския обем.

На какъв етап е изграждането на първото „закрито“ корабно място в българския участък на река Дунав (терминали Русе-изток 1 и 2), което позволява обработка на товари независимо от метеорологичните условия? Осигурено ли е вече финансиране за него?

Продължаваме да търсим варианти за изграждането на първото „закрито“ корабно място в българския участък на река Дунав. Предвижда се то да бъде включено за финансиране по Програма  „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. на по-късен етап, при наличие на свободен финансов ресурс.

Какво се случва с драгирането на пристанищните терминали в Бургас?

За Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е важно да инвестира в редовни дейности по драгиране на морската акватория на България, тъй като това води до по-голяма функционалност и устойчивост на морския транспорт. В края на май 2024 г. ДППИ реализира мащабен проект в пристанище Бургас, свързан с удълбочаването на акваторията. Като резултат от извършеното капитално драгиране в района на басейн маневрена зона до терминал Бургас изток 2/2A и пристанищен терминал Бургас-запад, реализирано с помощта на специализирана техника, пристанище Бургас вече е в готовност да посреща големи кораби, което го превръща в изключително атрактивно и конкурентоспособно пристанище с капацитет да обработва по-големи плавателни съдове, в частност контейнеровози, с дължина до 260 м, широчина до 32 м и газене до 14,5 м. Приключеният миналата година проект за капитално драгиране доведе до цялостно и дългосрочно решение по отношение на подхождането и маневрирането на кораби и бъдещите нужди от нови маневрени зони в съответствие с инвестиционните проекти на пристанищните оператори на терминалите, разположени в акваторията на пристанище Бургас. Освен това реализирането му е свързано с изграждането на новата кейова стена за корабно място № 28 на пристанищен терминал Бургас-запад. Проект „Капитално драгиране – басейн между Терминал „Бургас Запад“ и Терминал „Бургас Изток 2/2А/“ се финансира със средства на Европейския съюз от Европейския фонд за регионално развитие чрез Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. с национално съфинансиране и със собствени средства на бенефициента ДППИ.

От години се проучват възможностите за финансиране на Интермодален терминал във Варна в района на Маскуда. Има ли напредък в реализирането на тази цел?

За реализирането на проекта за Интермодален терминал (ИМТ) Варна е подписан договор между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Към настоящия момент са изпълнени предварителни дейности, в това число проучвателни работи за предвидените за изграждане зони на интермодалния терминал. Изработени са два принципно различни варианта на идеен проект за изграждане на ИМТ Варна. Изработен е проект на Генерален план на Пристанищна зона 1 за Интермодален терминал Варна, част от пристанище за обществен транспорт Варна. След одобрението на проекта за генерален план ще се премине към изпълнението на последния етап, а именно: изработване на технически проект на база избрания вариант на идеен проект за изграждане на Пристанищната зона и Гаровата зона. С изпълнението на този проект се цели да бъдат извършени всички необходими действия съгласно действащото законодателство, свързани с устройственото и инвестиционното проектиране за изграждане на нов съвременен интермодален терминал.

Проектът за ИМТ Варна предвижда изграждането на комплексен инфраструктурен транспортен обект, който да позволява ефективно, безопасно и качествено концентриране в една точка, обработване и пренасочване на съществуващите и на привлечените нови товари по нужните направления. Целта е терминалът да осигури качествено нови логистични възможности за превоз на товари между трите вида транспорт: морски, железопътен и автомобилен със съответните технически и технологични комбинации между тях. С интермодалния терминал ще се реализира необходимата пристанищна, железопътна и пътна инфраструктура за ефективна обработка на товари.

Една от целите на ДППИ е развиване на мултимодални логистични платформи. Бихте ли посочили примери и конкретни инициативи в тази насока?

ДППИ планира да реализира проект за изграждане на първата мултимодална транспортна Ро-Ла платформа, на която да се осъществява хоризонтално и вертикално натоварване на товарни автомобили и полуремаркета от и на железопътен транспорт. В рамките на проект за техническа помощ по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. са направени проучвания за реализация ѝ. В обхвата на проучванията е избран и най-подходящият терен за изграждане на мултимодалната платформа. Предвижда се тя да бъде разположена в източната част на пристанищен терминал Русе-изток 1. Местоположението на мултимодалната транспортна Ро-Ла платформа осигурява удобен достъп до железопътната мрежа и пътната инфраструктура на България, като има възможност за разширение. Наличното свободно пространство позволява да се изградят два товаро-разтоварни коловози с работна дължина всеки от по 300 метра. Очаква се реализацията на проектното предложение да получи финансиране по Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., което ще отнеме време, тъй като е необходима нотификация на мярката до Европейската комисия във връзка с приложимия режим на държавна помощ.

Подобряването на връзките между отделните видове транспорт ще увеличи цялостната транспортна ефективност. ДППИ полага усилия както в тази посока, така и в посока на поддържане и развиване на цялостната пристанищна инфраструктура и усъвършенстване на услугите, свързани с управлението на корабния трафик.

Въпросите зададе:
Ралица Русинова