Преките щети възлизат на 845,2 млн. лв. годишно, включително за тежкотоварния автомобилен транспорт и за производителите и износители на стоки.
Общият ефект от преки и косвени ползи за бизнеса и гражданите от пълното присъединяване на България към Шенген би могъл да достигне до 1,3 млрд. лв. годишно. Това обяви министърът на икономиката и индустрията д-р Петко Николов по време на събитие за представяне приоритетите на унгарското председателство на Съвета на ЕС, сред които е и пълното приемане на България и Румъния в Шенген. По думите на служебния министър приемането на двете държави в Шенгенското пространство пряко касае и компании от цяла Европа, които оперират в региона ни. Николов посочи още, че частичното приемане на България в Шенген е причина за икономически загуби не само за българския бизнес и граждани, но и за всички държави от региона и от ЕС.
Цитираните от министъра данни са от доклад на Българската академия на науките (БАН) за финансовия ефект за страната ни от пълноправно членство. Анализът е изготвен по искане на Министерството на икономиката и индустрията. Според доклада преките загуби възлизат на 845,2 млн. лв. годишно, включително за тежкотоварния автомобилен транспорт и за производителите и износителите на стоки. Към тези загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи под формата на очаквани алтернативни приходи от използването на загубеното в престой време за допълнителна работа на тежкотоварния транспорт, което възлиза на 544,9 млн. лв.
Положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, припомня още министърът.
Всяко поредно отлагане на приемането на страната ни в Шенген ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейските икономики.
Положителните ефекти от пълноправно членство на България и Румъния за страните от ЕС и техните граждани може да се разгледат в множество направления. Сред тях министърът на икономиката и индустрията изтъкна допълнителното укрепване на външните граници, повишаването на обема на търговията с останалите страни членки, намаляването на разходите за износителите чрез освобождаване на транспортен ресурс от чакащите на границите камиони, съкращаването на времето, необходимо за придвижване на стоки в цяла Европа, намаляването на несигурността и предвидимостта в сроковете за доставки, спестяванията от административно обслужване и проверки, ползи за туризма, повишаване потенциала за растеж на пограничните райони, значим екологичен ефект и други. „Ползите от Шенгенското пространство са свързани с намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната“, заяви още д-р Николов.