Предстои Европейската комисия да приеме множество нормативни актове, които да допълнят и доразвият въведените към момента Мерки за контрол на въглеродните емисии на границата (МКВЕГ). Това води до необходимост от внимателно следене на промените в новите изисквания и процедури, планиране на цялостната търговия с контролираните стоки с цел минимизиране на нови разходи и рискове, казва Десислава Банчева, ръководител екип Митническо представителство в Юнимастърс. Предстои ли съществена промяна на картината и какви ще са новите предизвикателства за транспортно-логистичния пазар – вижте прогнозите на експерта.

– Г-жо Банчева, кои са основните рискове пред компаниите при преустройването на дейностите, така че да отговарят на CBAM регулациите?
– Съгласно разпоредбите на новия европейски регламент задължение по докладване на въглеродните емисии възниква за вносителите на стоки и за косвените митнически представители. Въпреки това тези нови мерки ще се отразят и на транспортно-спедиторския бизнес.
През преходния период няма ограничения за движението на стоките, попадащи в обхвата на CBAM. Задължените лица трябва само да докладват внесените стоки и съответните им въглеродни емисии. След 1 януари 2026 г. внос на контролирани стоки ще може да бъде осъществяван само от одобрени декларатори. Картината ще бъде доста променена. Всеки вносител или косвен представител ще трябва да закупува сертификати по CBAM и да гарантира, че броят на сертификатите, с които разполага в своята партида в регистъра към края на всяко тримесечие, съответства на най-малко 80% от съпътстващите емисии. Това ще оскъпи внасяните от трета страна стоки и ще въведе допълнителна административна тежест върху вносителите. Те ще трябва да събират допълнителна информация, свързана с производствените процеси и съпътстващите въглеродни емисии, да следят променящите се цени на сертификатите по CBAM.
С разпоредбите на чл. 17, т. 5 към новосъздадените дружества е въведена допълнителна утежняваща мярка с изискването да бъде направено обезпечение, съответстващо на изчислената обща стойност на броя сертификати, които одобреният декларатор ще трябва да върне във връзка с вноса на стоки. Това би могло да направи тези дружества неравнопоставени, защото внасяните от тях стоки ще бъдат натоварени с допълнителни разходи.

 – Какви конкретни стъпки трябва да предприемат транспортно-спедиторските компании, за да покрият новите изисквания на CBAM законодателството?
– Всеки одобрен декларатор може да поиска в декларацията по CBAM намаляване на броя на сертификатите, които подлежат на връщане, с цел да се вземе предвид цената на въглеродните емисии, платена в държавата на произход за декларираните съпътстващи емисии. Намалението може да бъде поискано само ако цената на въглеродните емисии е била действително платена в държавата на производството. По този начин предпочитани като партньори ще станат производителите в трета страна, които са регистрирали своите инсталации в регистъра на CBAM и заплащат такси за генерираните при производството въглеродни емисии.
Тези промени в търговията със стоки ще се отразят и на транспортно-спедиторския бизнес. Ще има промяна на количествата и маршрутите на движение на стоките. Ще намалее броят на вносителите, търгуващи с контролирани стоки. Ще се откроят големите дружества, внасящи продукти в обхвата на CBAM, които по-лесно ще отговорят на критериите за получаване на статус на „одобрен декларатор“. Ще се засили ролята на косвения митнически представител, който може да изпълнява ролята на отговорно лице по смисъла на новите разпоредби.
Това ще доведе до нови предизвикателства пред транспортно-логистичния сектор. С цел минимизиране на рисковете и разходите ще трябва предварително да се прави проверка дали вносителят е одобрен декларатор и дали е изпълнил всички условия транспортираната стока да бъде внесена без забавяния и затруднения в ЕС. Ако това не бъде направено, може да доведе до невъзможност стоките да бъдат обмитени в Съюза и необходимост да бъдат върнати в държавата на изпращане. Транспортните фирми, предоставящи и митнически услуги на своите клиенти, ще могат да разширят дейността си с предоставянето на косвено представителство, което би облекчило вносителите, но би довело до повишаване на рисковете, които ще се поемат от митническите агенти.

 – Очаквате ли пренареждане на пазара и цялостната организация на доставките на стоки, обхванати от CBAM, след официалното влизане на регулациите?
– Всички тези нови изисквания неминуемо ще доведат до промени и преструктуриране във веригите на доставки, както и до промяна в движението на стоковите потоци вътре в ЕС и от трета страна. Дружествата, които не отговарят на условията за получаване на статус „одобрен декларатор“, ще трябва да търсят нови доставчици, които произвеждат контролираните стоки в ЕС или са ги внесли от трета страна след одобрение и закупуване на съответните сертификати.
Интерес за сектора представляват и текстовете на чл. 30 т. 2 от разпоредбите за CBAM, които предвиждат преди края на преходния период Комисията да предостави на Европейския парламент доклад относно прилагането на въведените мерки, както и оценка за възможността за разширяване на обхвата, така че да бъдат включени и съпътстващите емисии за транспорта на стоките, изброени в Приложение I, и транспортните услуги.

Въпросите зададе:
Ралица Русинова

Регулации с 4 основни цели

С приетите Мерки за контрол на въглеродните емисии на границата (МКВЕГ) се поставят няколко основни цели:

1) Справяне с предизвикателствата, свързани с промените в климата и околната среда.

2) Намаляване на риска от изместване на въглеродните емисии извън територията на ЕС чрез преместване на производствата с висок интензитет на емисии на парникови газове в трета страна.

3) Гарантиране на равностойна цена на въглеродните емисии за внасяните и за местните продукти.

4) Разширяване на инвестициите в декарбонизацията на промишлените процеси както в ЕС, така и при производствата в трети държави.

Цялата темата Подготвени за CBAM четете в брой 3 на списание ЛОГИСТИКА – на хартия и онлайн.