В брой 5 на сп. ЛОГИСТИКА ви разказахме за ролята на логистиката при оптимизирането на производствените процеси на Festo Bulgaria. Сега даваме думата на Деница Борисова, ръководител Верига на доставки в компанията, за да ни представи друга гледна точка и експертиза за supply chain мениджмънта на материали за над 4300 високотехнологични изделия. Поводът – Festo избра София за своя най-голям развоен център извън Германия.

ВИЗТНА КАРТИЧКА

Деница Борисова е ръководител Верига на доставки във Festo Bulgaria. Тя е заемала различни ръководни позиции в компанията повече от 14 години. Активно участва в ключови проекти за оптимизация на бизнес процеси и организационна трансформация. Завършила е международни икономически отношения, магистър по право и инженерна екология.

Осигуряване на материали за над 4300 изделия

Отдел Верига на доставки управлява над 4000 активни материала за повече от 4300 каталожни изделия, произвеждани във Festo Bulgaria. Екипът на Деница Борисова е отговорен за логистиката и складовото стопанство, снабдяването, управлението на жизнения цикъл на продуктите – нови продукти, измененията и излизането от производство, както и за ERP системите, планирането и анализите. Производственото планиране също функционално принадлежи към отдела. Звено Интралогистика управлява складовото стопанство и е най-голямото. В него са групи Внос, Износ, т.нар. Милкрън, или вътрешнозаводска логистика, Транспорт и митническо обслужване, Документооборот. Продуктовият микс трябва да бъде управляван изключителни внимателно, за да може клиентът да получи своята поръчка точно когато е поискал, независимо дали става въпрос за масово, или „екзотично“ изделие.

Осигуряването на непрекъсваема, устойчива и гъвкава верига на доставки и представляването на „гласа на клиента“ в производството е основната мисия на отдела, подчертава неговият ръководител Деница Борисова.

– Г-жо Борисова, как се стигна до решението за откриване на нови производствени и развойни площи на Festo в София?

– България има редица конкурентни предимства, като основното от тях отдавна не е ниската цена на труда. Това вече са, от една страна, квалифицираната работна сила, особено в инженерните науки, софтуера, автоматизацията и производството, както и технологичната и научноизследователската екосистема, която се развива в последните години. От друга страна, членството в ЕС, стабилната макроикономическа рамка и географското местоположение в Европа, което улеснява ефективната логистика и дистрибуция на ключови пазари.

Заводът в София доказа висока компетентност на производствения и инженерния състав, което в комбинация с непрекъснато подобрение и повишаване на ефективността вследствие от прилагането на LEAN инструменти подобри конкурентоспособността ни.

Това доведе до стратегическо решение на концерна Festo да трансформираме изцяло продуктовото си портфолио, като изнесем производството на изделия с ниска добавена стойност в друга Festo локация, а в България да се фокусираме в производството на електроника и електрически задвижвания – много по-сложни изделия с висока добавена стойност.

Паралелно с това, Техническият инженерен център се доказа като основна развойна локация извън Германия поради същите конкурентни предимства, в допълнение на които е и близостта до производството. Не на последно място, синергията между производство и развой повишава оперативната ефективност и намалява времето за индустриализация на нови изделия и по-бързо достигане на иновациите до клиентите ни.

– В същото време обаче мениджъри от различни браншове изтъкват, че именно недостигът на инженери и добре подготвени кадри до голяма степен е причина за липсата на инвеститорски интерес. Вашето виждане е друго…

– Има много знаещи, можещи, образовани хора. Дали тези хора са достатъчно, за да покрият нуждите на всички настоящи и бъдещи инвеститори? Да, има недостиг, има конкуренция на пазара на труда, но наличието на такива хора, дори те да не са достатъчни, е ключово предимство за България. Смятам, че и образователната ни система е на едно добро ниво. Разбира се, нужно е „дообучение“, именно затова и ние работим със стажанти. Запълваме пропуските между теория и практика, надграждайки знанията им.

– Как достигате до кадрите си и планирате ли разширяване на екипа?

– В отдел Верига на доставки във Festo Bulgaria работят около 70 професионалисти. Това са както дългогодишни служители, така и колеги, които се присъединяват през последните години. Успешно развиваме хората вътрешно, като комбинираме познанието за производствените технологии и корпоративни процеси с експертния поглед отвън. Последните ни попълнения в екипа са любознателни и амбициозни стажанти, преминали на титулярни позиции. През летните месеци традиционно провеждаме ученическа практика за младежи, включително от специалност „Складова логистика и спедиция“ от столичната Професионална гимназия по транспорт.

Проектите ни в областта на веригата на доставки са насочени към оптимизиране, автоматизиране и дигитализиране на дейности, така че да работим по-ефективно и лесно, без да се налага значително да разширяваме екипа.

Технологиите ни позволяват дори с увеличение на обема на работата количеството на хората да не се увеличава драстично. Work smart, not hard (Работете умно, не трудно, бел.ред.). Това е бъдещето.

От друга страна, в България се откриват и ще продължават да се откриват позиции с глобална отговорност, което е признание за компетенциите и резултатите, които постигаме, както и допълнителна възможност за вътрешно развитие на хората.

– Как гарантирате ефективност и устойчивост на SCM?

– Основните принципи, които Festo прилага при управлението на веригата на доставки (SCM), са управление на риска, стандарти за непрекъсваемост на бизнеса и гъвкавост. Един от начините, с които минимизираме риска, е чрез въведения стандарт за непрекъсваемост на бизнеса, основан на ISO 22301. Целта му е да повиши стабилността на процесите и да идентифицира потенциалните въздействия на извънредни ситуации, които застрашават целия бизнес. Това гарантира, че процесите във веригата на доставки остават стабилни и оперативни по време на непредвидени обстоятелства, като пандемии, енергийни кризи или недостиг на материали.

На следващо място, намаляваме зависимостта от отделни доставчици или източници на суровини чрез диверсифициране на базата от доставчици в световен мащаб. За критичните компоненти Festo поддържа буферни запаси, за да се предпази от неочакван недостиг на доставки. Това редуцира въздействието на регионалните смущения, като природни бедствия или геополитически събития.

За да намалим въглеродния отпечатък, се фокусираме върху възможно най-кратките вериги на доставки чрез увеличаване на регионализацията и концепцията local for local.

Там, където е възможно, заменяме въздушния транспорт със сухопътен и морски. Благодарение на нашата гъвкава логистична мрежа и използването на алтернативни маршрути можем да осигурим материали от доставчици и пратки към клиенти по всяко време. Не на последно място, Festo интегрира дигитални инструменти и интелигентни системи за наблюдение в реално време в процеса по т.нар. нивелиране на търсенето и капацитета (DCA, Demand and Capacity Alignment). Прозрачността гарантира адаптивност, бързо идентифициране и разрешаване на смущенията.

– Има ли и ако да, какви са „ползите“, които производствата в Европа могат да извлекат от прекроените търговски артерии?

– Необходим е баланс между качество, навременна доставка и цена. В настоящата ситуация виждаме, че това, което ни е по-необходимо, е гъвкавост и подготовка за всяка ситуация. Local for local невинаги е възможно, но там, където има потенциал, работим, за да го постигнем. Няма едно решение, което да се прилага към абсолютно всички материали и всички изделия и пазари.

– Разкажете малко повече за процеса по нивелиране на търсенето и капацитета. Какви са ползите от него?

– Може би първо трябва да обърна внимание на факта, че в България произвеждаме над 4300 каталожни изделия и още много техни конфигурируеми разновидности, като продуктите ни са насочени към автоматизирани решения за почти всички индустриални сектори. Големият продуктов микс в относително малки серии е предизвикателство както пред оптимизацията на производствения процес, така и пред удовлетворяването на клиентското търсене. Нивелирането на търсенето и капацитета (DCA) е процесът, чрез който управляваме тази комплексност. Чрез месечен и седмичен цикъл на DCA по ключови продуктови групи синхронизираме търсенето на клиентите с производствения капацитет. Анализът на потреблението се подава от търговските дружества и се централизира на база исторически данни, пазарни тенденции и клиентски поръчки. Използваме дигитални инструменти и алгоритми за подобряване на точността на прогнозата за бъдещото търсене. От друга страна, производственият център редовно подава информация за капацитета според наличността на хора, машини и материали, както и потенциалната гъвкавост. Съгласуването между прогнозите в търсенето и производствения капацитет ползва данни в реално време, като съпоставя поръчките с производствените графици. В процеса се синхронизират продажби, производство, логистика и снабдяване, задават се приоритети, планират се буферни запаси за критични компоненти и изделия. Софтуерните решения позволяват динамично коригиране на производствените планове в отговор на променящите се нужди на клиентите или смущения във веригата на доставки. Това гарантира, че нуждите на клиентите се посрещат ефективно, като същевременно се запазват оперативната гъвкавост и устойчивост.

DCA е изключително важен процес, особено за една комплексна организация като Festo. Нашите продукти се ползват в цял свят, в над 200 индустриални сектора. Това са сегменти със съвсем различно клиентско поведение, което трябва да се обобщи, анализира, филтрира.

Поръчките за изделия, които получавамe, трябва като в игра на тетрис да се наместят в производствената програма, така че да отговарят на капацитета на производствените линии с най-висока ефективност и желаната дата на доставка от клиента.

– Кои са най-важните тенденции в автоматизацията, влияещи на управлението на веригата на доставки и складовите операции?

– Развитието на изкуствения интелект ще промени живота и работните ни процеси по-бързо и в мащаб, който още ни е трудно да си представим. Някои от тенденциите, които вече виждаме, са например индустриалният интернет на нещата (IIoT), който включва свързване на устройства и системи във веригата на доставки за събиране и анализиране на големи масиви от данни в реално време. В логистиката това подобрява проследяването на материалите с видимост по цялата верига на доставките, усъвършенства превантивната поддръжка на складовото оборудване (вече имаме внедрено такова решение за производственото оборудване), както и вземането на решения, основани на анализ на данни в реално време. Други основни тенденции са анализът на големи масиви от данни с изкуствен интелект и машинното обучение.

Проекти, над които предстои да работим в близко бъдеще, имат за цел подобряване точността на прогнозите и намаляване на свръхналичностите или недостатъчните запаси. Приложение в складовото стопанство и логистиката скоро ще имат добавената реалност (AR) и виртуалната реалност (VR), например за обучение на нови служители, при комисиониране, управление на складова техника и оптимизация на работните процеси. Роботите, задвижвани от AI, ще подобрят ефективността на пикиране, опаковане и сортиране, както и ще оптимизират маршрутите и графиците за доставка за по-бърза логистика. Дори в момента проучваме и предстои да внедрим подходящото за нас решение – автономни роботи AGV или AMR. Все повече ще ползваме решения за модулна и гъвкава автоматизация, които позволяват на склада да се адаптира бързо към променящите се изисквания – ръст, сезонни колебания, специфични оперативни нужди, а също така намаляват времето за престой, когато е в ход надграждане на оборудването. Както по отношение на складовото стопанство, така и в цялостното управление на веригата на доставки целта ни е да подобряваме и повишаваме ефективността на процесите, което ще постигнем чрез изброените бъдещи проекти.

– Как стигнахте до своята кариера в полето на SCM?

– Вече 14 години съм във Festo Bulgaria, a от една година ръководя отдел Верига на доставки. Когато започнах да работя за компанията, екипът в България наброяваше около 350 души. Заедно пораснахме до над 1000 служители и аз бях част от тази трансформация. Всъщност голяма част от професионалния ми опит е преминал в управление на Човешки ресурси и правен, след което поех отдел Operational Excellence, чиято цел е оптимизация на бизнес процеси, непрекъснати подобрения и повишение на ефективността. Много от проектите, които ръководих, бяха свързани именно с оптимизация на процеси в снабдяването и складовото стопанство, а впоследствие поех отдел Верига на доставки.

Ралица РУСИНОВА