Това развитие показва решимостта на Вашингтон да запази митническата си стратегия, като същевременно се подготвя за евентуални нови мерки.

Прекратяването на временните мита по раздел 122  не означава отстъпление в търговската политика на САЩ. На 24 юли тези мита изтекоха, но бяха заменени с нови такива от 10% до 12,5% съгласно раздел 301 , приложими към 60 държави, които представляват 99% от вноса на стоки в САЩ. Този преход илюстрира решимостта на Вашингтон да поддържа високо ниво на тарифна защита въпреки правните пречки, с които се сблъска през последните месеци.

Очаква се непосредственото въздействие върху средното равнище на митата да остане ограничено. Новите мерки не се добавят автоматично към съществуващите мита и не променят значително общата ставка, прилагана към вноса от САЩ. Те обаче демонстрират способността на американската администрация да адаптира инструментите си за осъществяване на търговската си стратегия.

Въздействието върху България

„Прякото въздействие върху България вероятно ще бъде ограничено в краткосрочен план, тъй като не се очаква новите американски мита да увеличат значително общата средна митническа тежест. Въпреки това, мерките засилват атмосферата на несигурност в световната търговия, което би могло да окаже натиск върху експортно-ориентираните сектори в Европа и косвено да засегне българските компании, интегрирани в европейските промишлени вериги за доставки, особено в преработвателната промишленост и машиностроенето. По-широкият риск за България произтича от по-слабото външно търсене от Западна Европа и намаленото бизнес доверие, ако търговските напрежения продължат да ескалират,“ споделя Пламен Димитров, управител на Coface България.

По-солидна правна основа

Раздел 301 вече е бил използван от Съединените щати за налагане на мита, по-специално спрямо Китай по време на първия мандат на Тръмп. За разлика от режима по IEEPA, който е отслабен поради липсата на изрично разрешение за налагане на мита, той осигурява на Белия дом по-солидна правна основа.

Въпреки това, тази стабилност не изключва предприемането на по-нататъшни мерки. За да обоснове тези мита, Вашингтон изтъква аргумента, че в целевите държави липсва ефективна забрана или контрол върху вноса на стоки, произведени чрез принудителен труд. Вносителите биха могли да оспорят това основание, особено предвид факта, че то се прилага спрямо много широк кръг от търговски партньори.

„Това решение не е просто техническо удължаване на съществуващите мита. Преди всичко то показва решимостта на Вашингтон да превърне спорния режим в по-устойчива тарифна рамка. За бизнеса посланието е ясно – рискът от американски мита остава висок, дори когато срокът на действие на дадена мярка изтича“, обяснява Маркос Кариас, икономист за Северна Америка в Coface.

Възможно е да последват и други мита

Новите мита от 10% до 12,5% възстановяват обща митническа рамка за голяма част от вноса в САЩ, но не възстановяват напълно предишния режим. Този режим включваше и допълнителни надбавки, насочени към конкретни държави или продукти. Именно този втори слой Вашингтон може да се опита да възстанови през следващите месеци.

Вече тече още едно разследване по раздел 301, като този път то е насочено към структурния свръхкапацитет в 16 икономики, сред които Китай, Европейският съюз, Япония, Южна Корея, Тайван, Индия, Виетнам, Мексико и няколко държави от Югоизточна Азия. Графикът и размерът на митата, които биха могли да бъдат наложени, все още не са известни, но тази процедура би могла да даде възможност на Вашингтон да насочи мерките си по-конкретно към определени икономики.

В момента се провеждат и други разследвания, свързани с конкретни сектори, по-специално в областта на аерокосмическата промишленост, дроновете, медицинското оборудване, роботиката, индустриалните машини, вятърните турбини, критичните минерали и поликристалния силиций. И в този случай все още не е възможно да се предвиди с точност какви мерки биха могли да бъдат предприети, но тези разследвания потвърждават, че тарифната политика на САЩ продължава да се развива.

Канада: пример за засилен търговски натиск

Натискът, който се оказва върху Канада, илюстрира тази динамика. Съединените щати обявиха нови мита от 50% върху канадски внос на стойност 20 млрд. долара, което представлява 5,2% от канадския износ за САЩ. Те трябва да влязат в сила на 19 август 2026 г.

На пръв поглед тази мярка изглежда замислена като коз в преговорите за търговското споразумение в Северна Америка. Макар че макроикономическото ѝ въздействие би останало ограничено, ако тя влезе в сила, се потвърждава все по-честото използване на митата като инструмент за икономически и дипломатически натиск.