През последните месеци глобалната бизнес среда отбеляза забележително влошаване, като икономическите последици от конфликта с Иран започнаха да се отразяват на стопанската дейност.

Увеличението с 12% на случаите на несъстоятелност, отчетено в началото на 2026 г., включително ръст от 22% в Северна Америка, илюстрира мащаба на настоящия шок и бързото влошаване на положението, в което се намират предприятията. Тази тенденция се подхранва от скорошните геополитически напрежения, особено в Близкия изток, последиците от които започват да се проявяват под формата на нарастващи разходи за доставки, повишена волатилност на енергийните цени и по-голяма несигурност, която оказва натиск върху инвестиционните решения.

Прогнозите за 2026 г. са ревизирани нагоре

На фона на това, Coface значително преразглежда прогнозите си за несъстоятелността за 2026 г. Сега се очаква броят на случаите на несъстоятелност в световен мащаб да се увеличи с около 6%, което е повече от двойно спрямо предвиждания в началото на годината ръст.

Очаква се значителен ръст в САЩ (+8%), Франция (+8%) и Япония (+7%), докато в Германия и Нидерландия се прогнозира ръст от около 5%. По-умерено увеличение, вариращо между 2% и 3%, се очаква в Испания, Италия и Обединеното кралство.

Ситуацията в България

„За България това означава, че за да се развиват успешно в такава сложна геополитическа среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти“, сподели Пламен Димитров, управител на Coface България.

Засега, прогнозата на кредитния застраховател за 2026 г. е по-скоро за плавен ръст с около 2-3% в броя на обявените в несъстоятелност компании в България, на фона на няколко поредни години на спад. Основната причина се крие в огромния риск в транспортния сектор в страната и оргомното нарастване в цените на горивата от началото на годината поради ескалацията в Ормузкия проток. Секторът традиционно е доста щетим по отношение на забавени плащания и лоши вземания, а сегашната ситуация значително повишава риска от несъстоятелност на компаниите в бранша.

Транспортният бранш е пряко обвързан и с почти всяка друга индустрия. Повишава се и рискът от верижна реакция в закъсненията при плащанията и междуфирмената задлъжнялост, която не е никак малка. Средният период на отложено плащане в България през последните 24 месеца се увеличи значително и вече е в интервала между 90-120 дни, в зависимост от сектора. Това е доста важен показател, тъй като доста често фалитите идват не от липса на бизнес, а от липса на ликвидност.

Очаква се също така и забавяне в световното търсене с около 2.5%, което неминуемо ще се отрази и у нас. По-слабото търсене, означава по-нисък растеж, което винаги се усеща най-много от малките компании – а в България те преобладават.

Лихвените проценти влошават нестабилната ситуация

На този и без друго нестабилен фон, условията за финансиране продължават да оказват силно натоварване върху предприятията. Въпреки началото на цикъл на облекчаване на паричната политика, лихвените проценти остават на високи нива след няколко години на затягане на паричната политика, което води до трайно високи разходи по кредитите.

Това затруднение е още по-значимо, като се има предвид, че предприятията навлизат в тази фаза с безпрецедентно високи нива на задлъжнялост. Следователно дори и малки промени в условията за финансиране могат да имат непропорционално голямо въздействие: повишение на лихвените проценти по кредитите само с 25 базисни пункта би било достатъчно, за да ускори отново неплатежоспособността в световен мащаб и да доведе ръста ѝ до нивата, наблюдавани през 2025 г. По този начин запазването на високите лихвени проценти действа като утежняващ фактор в една и без друго влошаваща се обстановка, като ограничава способността на предприятията да рефинансират дълговете си и да поемат по-нататъшни шокове.

Цикличните сектори на преден план

Натискът остава особено силен в секторите, които са най-чувствителни към икономическите цикли и условията за финансиране. Строителството, химическата промишленост и текстилната промишленост продължават да бъдат най-уязвимите сектори поради високата си зависимост от производствените разходи и търсенето.

В редица големи икономики тези уязвимости вече оказват осезаемо въздействие:

• Съединени американски щати: Промишленият и строителният сектор са засегнати от нарастващите разходи за финансиране и забавянето на търсенето.
• Германия: Промишлеността, и по-специално химическият и строителният сектор, продължава да е под натиск поради високите разходи за енергия и все още слабата икономическа активност.
• Франция: Строителният сектор е засегнат от високите лихвени проценти, промишлеността продължава да бъде затруднена от разходите за енергия, а секторът на търговията на дребно страда от ограничената покупателна способност.
• Япония: Най-задлъжнелите сектори са засегнати от все по-строгите условия за финансиране.

В тези сектори съчетанието от високи производствени разходи, намалени маржове и затруднен достъп до финансиране значително ограничава способността на фирмите да се адаптират.

Тази уязвимост е още по-изразена при МСП, които често са по-малко диверсифицирани и по-податливи на колебания в паричните потоци. В резултат на това в редица региони тези сектори са сред основните фактори, допринасящи за наблюдаваното от 2025 г. насам увеличение на броя на несъстоятелностите, което потвърждава вече структурния характер на действащите натиски.

Държавната намеса

Сравнително ниският брой на фалитите в периода 2020–2023 г. се дължеше до голяма степен на мащабната държавна подкрепа в отговор на пандемията от COVID-19 и последствията от войната в Украйна. Макар в някои страни да се въвеждат отново мерки за подкрепа, техният мащаб остава значително по-ограничен. В големите европейски икономики – включително Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство – фискалната подкрепа през 2022–2023 г. възлизаше на около 2–4% от БВП. За сравнение, настоящите мерки са значително по-ограничени, като най-мащабната програма се наблюдава в Испания – около 0,3% от БВП. Освен това последните мерки са по-целенасочени по своята същност. Макар това да би трябвало да помогне на най-уязвимите сектори и фирми, е малко вероятно да осигури широкообхватната подкрепа, наблюдавана по време на предишни кризи. В резултат на това способността на публичната политика да ограничи нарастването на броя на несъстоятелностите изглежда по-ограничена.