В България въздействието от американските мита се усеща основно косвено – чрез отслабване на външното търсене и натиск върху европейските вериги за доставки, в които страната е силно интегрирана. Това се отразява най-силно върху индустриални сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти, където българските компании са подизпълнители. Допълнително, пренасочването на глобалната търговия засилва конкуренцията и свива маржовете.

Разход, който предимно се поема от американските компании

Откакто Доналд Тръмп започна търговската война през 2025 г., дебатът за това кой всъщност понася крайната тежест на митата остава нерешен. Президентът на САЩ твърди, че именно чуждестранните компании, за да запазят достъпа си до американския пазар, биха понижили цените си и по този начин биха поели основната тежест на удара. Икономическата история обаче показва, че рано или късно именно потребителят е този, който „плаща сметката“ под формата на по-висока инфлация.

С няколко изключения маржовете на чуждестранните износители до голяма степен са запазени. Наблюдава се и известен инфлационен натиск, но досега той е значително по-умерен от очакваното. Tези две констатации сочат, че на този етап именно американските компании поемат по-голямата част от разходите.

Други данни потвърждават тази оценка. Такъв е случаят с индекса на цените на вноса, който през 2025 г. се е повишил с 0,7% – процент, който е много близък до средния годишен ръст от 0,5% от 2010 г. насам. Трябва да се отбележи, че в няколко продуктови категории се наблюдава значително понижение на цените – най-вече при спиртните напитки, дървесината, козметиката, стоманата и текстила – но това са изключения. Следователно тези данни не подкрепят извода за наличието на широко разпространена тенденция, при която повечето чуждестранни компании биха понижили цените си, за да запазят пазарния си дял.

В допълнение, 2025 г. приключи със средногодишна инфлация от 2,8 %. Трябва да се отбележи, че ако не беше търговската война, лихвата най-вероятно щеше да бъде 2%. Въпреки това, остава значително под очакваните 3,5–4%, при средни тарифи от около 15%. На този етап тези данни не сочат, че разходите се прехвърлят в значителна степен върху потребителите. Накрая, наблюдаваме рязко покачване на разходите за суровини сред компаниите, които са силно засегнати от митата (Фигура 1). Към края на 2025 г. инфлацията на производствените разходи възлиза на 20% в металургичната промишленост, 9% в сектора на домакинските уреди, 8% в автомобилния сектор, 6% в сектора на металорежещите машини и текстилната промишленост и 5% в електрониката. В повечето от тези сектори брутните маржове са в застой или дори намаляват.

На пръв поглед тези открития може да изглеждат неочаквани, като се има предвид видимата устойчивост на американската икономика. Въпреки това, само защото БВП нараства, това не означава, че всички предприятия се справят добре. Увеличаването на броя на фалитите е доказателство за това. Търговската война наистина съвпадна с бърз ръст на заявленията за несъстоятелност: в момента техният брой е с около 15% над средната стойност за 2019 г. и се застоява на това ниво вече три поредни тримесечия – за първи път от началото на пандемията. Изглежда също, че американските потребители вече са по-малко склонни да приемат нови значителни увеличения на цените след инфлационния период, последвал Ковид пандемията.

Какви бяха последствията за България?

За България митата не бяха толкова директен шок, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външната среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса,“ коментира Пламен Димитров, управител на Coface България.

На нашия пазар, въздействието от американските мита се проявява предимно косвено, чрез отслабването на европейската индустриална активност и промени във веригите на доставки. Като силно отворена икономика, интегрирана във веригите за производство и износ на Европейския съюз, главно към пазари като Германия и Италия, страната ни е чувствителна към всякакво влошаване на външното търсене.

На първо място, по-високите мита върху европейския износ към САЩ ограничават конкурентоспособността на компаниите от ЕС, което води до спад в поръчките към техните доставчици – включително българските предприятия, особено в сектори като машиностроене, металургия и автомобилна индустрия, силно представени на местния пазар. Това създава допълнителен натиск върху производството и приходите на компании, които участват във веригите за доставки на европейската индустрия.

На второ място, пренасочването на глобалната търговия и засилената конкуренция от трети страни (като държави в Югоизточна Азия) увеличават натиска върху цените и маржовете на българските износители. Това се комбинира с вече нарасналите разходи за суровини и компоненти, които са пряко засегнати от митническите ограничения и промените в доставките.

В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност.