Малките и средните компании нe са достатъчно подготвени за следващото прекъсване на веригата за доставки според доклада на Dun & Bradstreet. Global Business Optimism Insights (GBOI).
Докато фирмите в напредналите икономики определят непрекъснатостта на бизнеса, оперативната устойчивост и управлението на кризи като основен риск за 2024 г., само големите предприятия обръщат внимание на укрепването на своите вериги за доставки като приоритет. За малкия бизнес растежът на клиентската база е начело на всички други приоритети, като укрепването на веригите за доставки дори не е сред първите пет.
Тъй като веригите за доставки продължават да стават все по-сложни, наложително е предприятията да могат да се справят с всякакви предизвикателства в тази насока. Тези, които пренебрегват предупрежденията, оставят бизнеса си уязвим на риск от увреждане на репутацията и пропуснати печалби.
Местоположението
За фокусиралите се върху устойчивостта на веригата за доставки докладът GBOI установява, че една от три фирми обмисля като свой основен приоритет диверсифицирането на веригата си за доставки до множество източници и региони, докато една от четири фирми обмисля подобряване на комуникацията и консолидацията на доставчиците. Компаниите се фокусират и върху инициативите за локализация или близък бранш, възприемайки по-устойчиви модели на веригата за доставки и включвайки ESG в решенията за снабдяване.
Според Стив Юрко, главен изпълнителен директор на apexanalytix, подобрената комуникация с доставчиците е важна първа стъпка в подготовката за предпазване на веригата за доставки от прекъсване.
Местоположението на доставчика е изключително важно, когато неочаквано възникне геополитическо напрежение или климатично бедствие заплаши определена част от света. В този случай купувачът има възможността да помогне на доставчиците си да идентифицират и смекчат рисковете, които могат да имат в своя бизнес. Така той ще елиминира риска и в собствената си верига за доставки.
Други рискове
„Има и други рискови категории, на които следва да се обърне внимание –посочва г-н Юрко. – Например може да има изискване за застраховка, което доставчикът не е изпълнил. Или пък при риск за устойчивост доставчикът да отделя твърде много въглеродни емисии в производството си.“
По-добрите взаимоотношения с доставчиците могат да доведат до по-голяма рентабилност. Важно е обаче да се отбележи, че без напреднали технологии, като изкуствения интелект, установяването на този тип взаимоотношения с доставчиците може да се окаже предизвикателство. Това вероятно е най-голямата пречка за малките и средните компании, които нямат ресурсите да се съсредоточат върху своята верига за доставки на многостепенно ниво.


























