Огромни са надеждите в публичното пространство, войната в Украйна да приключи тази година. Затова отсега се правят и планове за следвоенното възстановяване на страната. И тук на преден план излиза логистиката. Какви трудности могат да срещнат логистичните оператори при работата си в следвоенна Украйна? На този въпрос отговаря доклада, който Мартин Янев, член на УС на Българската търговско-промишлена палата и заместник-председател на Клъстер „Зелен транспорт“ изнесе по време на публичната дискусия на тема „Три години война в Украйна: време за  равносметка за Европа“, организирана съвместно с фондация „Конрад Аденауер“ България. Вижте какви са основните заключения в доклада на г-н Янев.

Няколко са ключовите логистични проблеми, които възникват при разглеждането на тази монументална задача.

Първо, самата степен на увреждане на инфраструктурата представлява огромно предизвикателство. Пътища, мостове, железопътни линии и пристанища – жизненоважни артерии за движение на стоки и хора – са силно атакувани. Например, хиляди километри железопътни линии бяха унищожени, а ключови черноморски пристанища като Одеса бяха изправени пред блокади или щети, парализирайки предвоенните вериги за доставки.  Ремонтът или реконструкцията им изисква не само материали и труд, но и функционираща транспортна мрежа за доставянето им – създавайки проблем с кокошката и яйцето. Не можете да  транспортирате цимент или стомана ефективно, ако пътищата и релсите са  увредени, но имате нужда от тези материали, за да поправите пътищата и релсите.

Второ, има проблем с наличността на ресурсите и разходите. Икономиката на Украйна преди войната разчиташе на износ на стоки, като зърно и стомана, но с минирани или оспорвани земеделски земи и разрушени промишлени съоръжения, местното производство намаля. Вносът на строителни материали – бетон, стъкло или тежки машини – означава преодоляване на завишени глобални цени и затруднения във веригата на доставки, влошени от негативните ефекти на войната върху енергията и стоките. Разходите за гориво, което е от решаващо значение за транспорта и машините, се повишиха, а недостигът на работна ръка се очертава да бъде доста сериозен проблем, тъй като милиони украинци избягаха или бяха разселени.

Трето, координацията е логистичен кошмар. Украинското правителство, вероятно чрез своето Министерство на инфраструктурата, ще трябва да ръководи този процес. То обаче е ограничено от пари и капацитет след войната, а да не забравяме и нивата на корупция в страната. Международните донори – ЕС, Г-7,  интернационални банки – обещават милиарди, но съгласуването на техните приоритети с нуждите на Украйна е трудно. Една група може да финансира лъскава нова магистрала, докато друга се фокусира върху жилища, оставяйки празнини, примерно, в  междуселищните пътища или складовете. Това при положение, че парите текат гладко. Да не забравяме, че бюрокрацията и рисковете от корупция могат да задръстят потоците от средства, забавяйки доставките на всичко – от булдозери до чертежи.

Сигурността добавя още едно ниво. Дори след спиране на бойните действия, минни полета, неексплодирали боеприпаси и потенциална нестабилност в близост до границите (особено с Русия или Беларус) могат да ограничат безопасния достъп до строителните площадки. Само разчистването на отломки и опасности се оценява на милиарди долари и изисква специализирано оборудване и опит, каквито Украйна в голяма част не разполага. Транспортирането на тази екипировка, обучението на местни жители или наемането на чуждестранни екипи, като същевременно се гарантира безопасността на работниците, забавя темпото.

Какви още опасности пред логистиката в следвоенното възстановяване на Украйна, посочи Мартин Янев, четете в новия бр. 3 на списание ЛОГИСТИКА.