Това заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов на среща със синдикално представените организации на пристанище Варна. В срещата участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на НС „Защита“ Красимир Митов и представители на КТ „Подкрепа“.

Министерството на транспорта и съобщенията работи с Международната финансова корпорация и Европейската банка за възстановяване и развитие по изготвяне на пълен анализ на възможностите за развитие на терминалите Варна-изток, Варна-запад и Фериботния комплекс-Варна. Необходимите инвестиции надхвърлят 500 милиона евро, включително за ново корабно място №18 и възможности за обслужване на кораби с газене до 13,5 метра.

„Всички искаме най-доброто за пристанището – повече товари и приходи, инвестиции в модерна инфраструктура и техника, както и устойчиво повишаване на доходите на хората, които работят тук“, подчерта Караджов. Той допълни, че България десетилетия е подценявала ролята на Варна, но сега е моментът това да се промени. „Варна трябва да стане не само врата на България, а регионален хъб за транзит на стоки към Северна и Западна Европа“, каза транспортният министър.

Вицепремиерът даде пример с пристанище Бургас, където след концесията средните заплати са се увеличили с над 230% за 10 години. „Когато се инвестира, хората трябва да усещат резултата и в заплащането си“, каза министърът.

„Концесията на пристанище Варна не е отстъпване на държавна собственост, а повече инвестиции в него. Това може да стане само чрез постоянен диалог и партньорство между държавата, синдикатите и работещите, допълни той. – Пристанищата по света са натоварени точно толкова, колкото е икономическата активност на държавите, в които се намират. Колкото и каквито видове товари икономиката има нужда да внесе или да изнесе по море, точно толкова са и обемите на пристанищата в съответната държава. Транзитираните към съседни държави товари обикновено са нищожни по обем. Да, от това правило има и изключения – когато големи карго оператори поемат разработването на нови маршрути по добре утвърдените световни транспортни коридори. Например, защото са по-кратки и по-рентабилни. Тоест, пристанище Варна се нуждае от точно такъв оператор за свой стратегически партньор. Защото Варна се намира върху ключов световен транспортен коридор – “Транскаспийския”. Той е и най-късият път между Изтока и Запада. Ето защо вярвам, че  държавата трябва да положи усилия и да привлече опитен международен логистичен оператор, който да добави не само своите знания, умения и опит, но и да насочи нови, транзитни товаропотоци към Варна, за да  го превърне в регионален транзитен хъб.“

Вицепремиерът припомни, че заради военния конфликт в Украйна, плаването в Черно море е ограничено, а застрахователните премии за кораби са високи. По релация Варна – Поти/Батуми допълнителната военна премия, която се начислява за престой/плаване в Черно море, обичайно се движи около 0,5%–1,5% от стойността на кораба, с пикове до ~3% при ескалации в най-рисковите участъци. За типичен рейс от 2–3 дни това означава десетки до стотици хиляди долари допълнителен разход за военен риск (war-risk) на пътуване. Въпреки това затруднение, за България е особено важно да намери и утвърди мястото на Варна в Средния коридор – пътят, който свързва Китай, Централна Азия, Кавказ и Европа по най-краткия сухопътен и морски маршрут. Товарооборотът по този коридор вече расте с над 60% годишно и прогнозите на Световната банка са, че до 2030 г. може да се утрои.