– Професор Владикова, има ли добри перспективи за разгръщане на водородните технологии в транспорта?

– Разбира се, има, защото това е цяла екосистема. Ние не си позволяваме да развиваме една ниша за сметка на друга. Има потенциал за създаването на водородна икономика, така че да се покрият всички ниши. Да, някои са по-скептични по отношение на приложението на водорода в транспортната индустрия, но перспективи има. Колкото по-тежки и големи са транспортните средства, толкова повече водородът е незаменим.
Потенциалът при автомобилите също е голям – с петминутно зареждане могат да се изминат над 500 километра. Що се отнася до автобусите, едно зареждане осигурява енергия за работа на превозното средство за целия ден. През лятото на 2024 г. направихме тестове с обслужване на линии от автобус с горивна клетка с нулеви емисии. Автобусът не отделя никакви емисии, като зареждането му отнема 9 минути. Пробегът на напълно зареден автобус достига 400 километра. Превозното средство използва 60-киловатова горивна клетка, 180 кВт двигател и 44 кВтч батерия.
Шофьорите от депата в София, Стара Загора и Пазарджик бяха възхитени и заявиха, че не искат да се връщат към батерийния електрически автобус. С всеки изминат месец батериите се зареждат все по-малко и по-малко, жизненият им цикъл е 5 години, а и са капризни по отношение на температурата. Докато при водорода колкото повече натоварване ти трябва, толкова по-добре.
Транспортът с камиони с горивна клетка няма друга алтернатива. Технологията е приложима и за големите транспортни средства – кораби, влакове. Използването на водород за задвижване на самолети все още е с ниско ниво на технологична готовност, нужни са повече лабораторни и полеви изпитания.
Акцентът сега е приложение на водородната технология в речния, морския и жп транспорта. Там, където няма електрификация, е много по-евтино да имаш влакове на водород, отколкото да електрифицираш нова линия. Вече няколко години работим за  трансформиране на движението на влакове по жп линията Септември – Добринище, искаме да я направим водородна. Тя свързва високопланински населени места, привлича много туристи, минава през изключително красиви местности. За един тур обаче са нужни 600 литра дизел. Проектът, по който работим, е перспективен. Дори само с цел популяризиране на водородните технологии – хората да видят как те функционират.

– Какво е приложението на водорода в товарния сухопътен транспорт?

– Давам ви пример от Швейцария. Там преди няколко години стартира проект с участието на различни компании, включително транспортно-логистични, обслужващи доставките до супермаркетите с камиони с горивна клетка. Очакванията са през 2025 г. по инициативата на съвместно предприятие с участието на Hyundai Hydrogen Mobility (HHM) в Швейцария да започнат работа общо 1600 товарни автомобила.
Когато произведеш водород от възобновяема енергия чрез електролиза, тогава източникът на енергия, тоест горивото, е с нулеви емисии. Трансформацията на водорода в електричество става в камиона, а отпадъчният продукт е вода. 

– Колко безопасна е технологията, приложима в транспорта?

– Технологията е много сигурна. Водородът е най-лекият газ, 14 пъти по-лек е от въздуха, той се движи нагоре. Ако по някаква причина се възпламени, няма как да направи хоризонтален пожар. Освен това превозните средства, задвижвани с горивна клетка, разполагат с т.нар. предпазни термични клапани и ако температурата се повиши, клапата се отваря и водородът излиза нагоре. Редица експерименти доказаха, че технологията е безопасна. Все пак водородът е газ и ние трябва да имаме култура за използването му и разбира се, да спазваме правилата.

– С какви ресурси за производството му разполага държавата ни? 

– България може да разполага с ресурси, ако поиска. В ПВУ (Плана за възстановяване и устойчивост – б.р.) включихме финансиране за 40 мегаелектролизери за производство на водород с 50% съфинансиране. Само че не можем „да стигнем“ до тези програми, защото ПВУ бе замразен. Жалко е, че в оперативните програми, касаещи транспорт, околна среда, конкурентоспособност, администрацията ни не залага дори 1–2% от средствата да бъдат за развитието и приложението на водородни технологии. Ако това се случи, ще покрием изискванията към ЕС. Държавата ни е обещала интегрирането на 600 водородни транспортни средства до 2030 г., обещала е още на всеки 200 км да има по една водородна станция, за да спазим европейските регламенти. Но към момента няма развитие в тази посока.

Основната причина според мен не е в липсата на средства – пари има, но няма координация, познания, информация.

– В този смисъл каква ще е ролята на Центъра за върхови постижения във водородните технологии?

– Той ще служи като „фар“, който да осветява и да въздейства на вземащите решения в българската политика кои да бъдат приоритетните за развитие технологии.

Ще настояваме за вземане на мерки и ще провокираме действия в подкрепа на водорода.

България е поела ангажимент, който трябва да изпълни. Въглеродната пътна карта, изготвена през 2023 г., е една чудесна платформа. Тя обаче не бе приета във варианта, в който ние искахме, но все пак я има. Тази карта обаче не е „пипната“ от март 2023 г. – нито една страница от нея не е изпълнена. Центърът за върхови постижения във водородните технологии има мисия да изпълни поставените в тази пътна карта цели. Днес, по време на старта на H2START проекта, чухме прекрасни слова от различни български министри в подкрепа на инициативата. От тук насетне ние ще следим и настояваме обещанията да бъдат спазени.

– Какви са планираните етапи за развитие на новия център?

– Тепърва го изграждаме. Започваме от бетонни мастодонти, които трябва някак да трансформираме, да оборудваме центъра. Успоредно с това, за да не губим време, правим научна и иновационна програма какво искаме да постигнем до 2031 г. съобразено с реалностите. Търсим кадри. „Оголени“ сме много по отношение на наличието на специалисти, в същото време сме поели изпълнението на много задачи. За подбора на кадри ще ни помагат чуждестранните ни партньори. Искаме абсолютно нов подход за управление на тази структура – с независимост, прозрачност и минимум бюрокрация.

Ралица РУСИНОВА

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Професор Дария Владикова е научен координатор на проекта H2START и ръководител на катедра „Водородни технологии“ в Института за устойчив преход и развитие към Тракийския университет – Стара Загора. Тя е професор по електрохимия в Института по електрохимия и енергийни системи към Българската академия на науките. Работи в областта на горивните клетки и батериите, диагностиката и внедряването на водородни технологии. Основател е на Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия.