За 20 години от създаването на списание ЛОГИСТИКА г-н Божилов е бил чест гост на страниците ни и високоценен лектор на Логистичната Бизнес Конференция. Бих го нарекла даже приятел на списанието и на екипа ни. Всеки разговор с него ме е обогатявал или най-малкото ми е потвърждавал, че се движа в правилната посока. И винаги съм се стремяла да му задам максимално много въпроси. Този път обаче ще го оставя да говори сам – за равносметката по повод годишнината на Юнимастърс, за научените уроци, за успехите и за грешките по пътя, както и за това, как той вижда бъдещето въз основа на многостранните си и задълбочени знания.

СНЕЖИНА БАДЖЕВА

Много или малко са 35 години за развитието на една фирма трудно мога да кажа, но за мен те минаха като един миг. Защо започнах ли? Работех в Параходство Български морски флот и виждах как когато се предлагаше една добра идея, тя се размиваше, защото минаваха минимум пет години до нейната евентуална реализация. Затова исках да мога да вземам решенията сам и да ги прилагам по най-бързия и ефективен начин. Исках около мен да има хора, с които да си говорим на един и същ език и да направим нещо модерно и хубаво в професията, исках да реализирам това, което виждах по света. На онзи етап познавах основно как функционират корабният и контейнерният бизнес и как се управляват контейнерни линии. Не знаех много за другите видове транспорт, но създаването на собствена фирма беше една добра възможност за човек, който чете страшно много и се интересува от новостите. И когато в началото започнах да споделям с колеги какво ще направим в следващите месеци и години, те се споглеждаха и макар да не го казваха, си мислеха, че сигурно съм откачил.

Ревящите 90 – 1990 – 2000

Първото десетилетие от развитието на Юнимастърс наричам „ревящите 90“ (The Roaring 90s), защото тогава беше времето на голямата бъркотия, на прехода и на промяната на цялата система. Настанаха масови безредици в икономиката, отношението към частния бизнес беше направо враждебно. Започнахме като първите в България линейни агенти на ЧМП, SeaLand, Maersk, Lloyd Triestino и през първите десет години представлявахме 21 различни линии.

През 1994-та настъпиха гладните години, когато България трябваше да внася царевица и жито. Но както се казва в една българска поговорка, всяко зло за добро. По това време Юнимастърс вече навлизаше в петата си година и имаше солидна репутация, благодарение на която бяхме едни от избраните от Световната хранителна програма (WFP) да обслужваме корабите им в българските морски пристанища. Всъщност този трафик минаваше основно през Бургас и така добавихме и агентирането на трамповите кораби, което по-късно прехвърлихме в Barwill Unimasters.

Но не се ограничихме само с линейното агентиране, а още в началото на 90-те години започнахме развитието на компанията като по учебник – освен морския бизнес развихме въздушната и автомобилната спедиция, засилихме морските и сухопътните групажни сервизи и така се стигна до едно цялостно портфолио от логистични услуги, които предлагахме на базата на нещо подобно на логистичен „супермаркет“. Впоследствие започнахме да стесняваме този обхват, защото осъзнахме, че разхвърлянето в много и различни посоки разконцентрира нашите усилия и че е добре да предлагаме комплексна услуга, която обаче да е поставена в ясни рамки. Така че тези ревящи или грохотни 90-те години лично мен ме научиха на страшно много неща в бизнеса на предприемачеството, за които преди това нямах никакво понятие как се случват.

Днес портфолиото ни от услуги е сравнително добре разпределено. Автомобилният транспорт е около 43% от цялата ни дейност, защото търговията на България е предимно с Европа и се работи основно с автомобилен транспорт; 28–30% е морският бизнес; 10% – въздушната спедиция, а останалото е разпределено между различните други логистични услуги: складиране, корабно агентиране, обслужване на морска логистика и т.н. И така стъпка по стъпка, започвайки от нулата, през 2022 година Юнимастърс достигна почти 150 милиона лева оборот, като тук включвам и офисите ни в Румъния и Унгария, но техният принос е доста малък, защото основният бизнес така или иначе се прави в България. През следващите две години направихме много промени в клиентската база и оборотът поспадна, но тази година очаквам да надхвърлим отново 150 милиона лева оборот.

Glocal (Global & Local) Lean & Agile – 2000 – 2010

Но да се върна към хронологията. Така с наученото през ревящите 90-те стигнахме до 2000-та година, когато нещата се промениха много и реших, че трябва да направим доста по-сериозни инвестиции в истинската логистика. За себе си периодът от 2000 до 2010 година съм го кръстил glocal – global & local, когато трябваше да станем lean and agile чрез нови ефективни международни партньорства и оптимизация на организационната структура. Точно тогава започнахме да правим по-синхронизирани и по-автоматизирани бизнес процеси, разбира се, там, където това беше възможно, защото тогава технологиите не бяха на днешното ниво. Но така или иначе, фокусът ни беше върху изчистването на структурата и обединяването на цялата ни дейност в една обща система. Тази обща система трябваше да работи по един и същ начин както в България, така и в Румъния, защото вече беше съвсем ясно, че и двете държави ще влезем едновременно в Европейския съюз.

И… тогава дойде финансовата криза, която, както всички, удари и нас и така плановете ни за големите инвестиции останаха на заден план. Тогава бях особено благодарен, че междувременно вече бяхме построили нашите офиси – през 1997-а във Варна, а през 2004 година – центърът в София.

За мен финансовата криза беше изключително интересен момент, защото ме накара да преосмисля по един по-реалистичен начин грандиозните планове, които имах, за по-всеобхватно развитие и тогава реших, че е крайно време Юнимастърс да се фокусира върху по-малка географска област, обаче да се концентрира върху качеството на продуктите, които развива.

Digital-First to Digital-Only – 2010 – 2020

И така неусетно дойде второто десетилетие на 21-вия век, което за себе си съм нарекъл digital-first to digital-only. Първоначалната ми идея беше, че с развитието на икономиката и с развитието на новите технологии българският бизнес ще започне да търси много по-лесно и автоматизирано самообслужване. За съжаление, това беше голяма стратегическа грешка или грешен поглед в бъдещето, които си признавам. Защото, когато през 2017 година направихме първата дигитална спедиция в България (Ship-e-motion) и една от първите в Европа, си мислех, че с няколко много качествени хора и с добра платформа ще можем да обслужваме иновативно сериозния бизнес. Това на практика беше така, но българските клиенти не желаеха да се самообслужват, а просто предпочитаха да държат нашите експерти по 15–20 минути на телефона и да си говорят с тях. И така, гледайки 5–10 години напред, се оказа, че съм допуснал тази грешка, защото очаквах, че в България има потенциал за развитие, който, ако бъде реализиран, ще можем да скочим доста по-напред от останалите. За съжаление обаче, изостанахме с десетки години в сравнение с онези страни, които бяха тръгнали горе-долу на едно ниво с нас.

Въпреки това не съжалявам за нито едно от новаторските неща, които въведохме и направихме през тези десетина години. През 2011 година например бяхме едни от първите, които започнаха да работят с CargoWise, която тогава беше една много малка система и големите играчи още не бяха я забелязали. Днес вече 24 от 25 Топ 3PL компании в света използват CargoWise, но лично за мен тя вече е морално изхабена и скъпа система, която не търпи никакво еволюционно или революционно развитие. Сигурен съм, че през следващите няколко години тя ще бъде изместена от нещо много по-модерно и икономично, подпомагано от добре развит изкуствен интелект. Ние в Юнимастърс вече от години не използваме CargoWise, но когато започнахме с нея през 2011 година, тя претендираше, че ще предлага доста предимства. Днес вече не получаваш никаква добавена стойност от парите, които плащаш за такъв тип ERP системи, и е много по-изгодно да работиш в комбинация с динамични стартъпи и други малки компании, които използват всяко кътче на бурното технологично развитие, за да внедряват новости. Затова решихме да заложим на Salesforce, защото като платформа тя е много по-подходяща, по-гъвкава и дава чудесна възможност да се интегрират лесно много авангардни продукти, които използваме и до днес.

Но безценният опит, който натрупахме, работейки с лидерите в софтуери за първата, средната и последната миля от целия свят – от Израел, от САЩ, от Германия и Великобритания, ме накара да преосмисля много от процесите в компанията ни и всъщност това не беше никак загубено време. И отново стигаме до максимата всяко зло за добро, защото когато удари ковид пандемията, бяхме абсолютно готови с нашите облачни системи. Всеки си работеше от вкъщи, без да усеща някакво натоварване. Днес нашата дигитална екосистема е доста разпределена дори от гледна точка на местоположението на нашите специалисти. Те могат да работят отвсякъде. По този начин компенсирахме до известна степен недостига на квалифицирани кадри не само в столицата, но и в цялата държава. Казвам до известна степен, защото в момента недостигът на кадри е потресаващ, да не кажа трагичен. И той опира не само до висококвалифицираните, но и до нискоквалифицираните кадри – липса на водачи на моторни превозни средства, липса на водачи на складова техника, на складови работници и други.

Командирът на НИК 421 кап. Н. Данаилов връчва благодарствено писмо за подкрепата на експедицията
до Антарктида, където е развят флага на Юнимастърс

AI-augmented humanity (Ерата на изкуствения интелект) – 2020 – 2030 и отвъд

И така стигнахме до 4-тото десетилетие на Юнимастърс, през което наблегнахме основно на електронните платформи, използването на машинното самообучение и изкуствения интелект – първоначално на генеративния изкуствен интелект. Първият ни опит бе със система, базирана на ChatGPT, чрез която всеки клиент може да пусне запитване за оферта през сайта ни и автоматично да получи отговор на базата на използването на генеративен AI. А от една година работим много упорито вече с така наречените агенти с изкуствен интелект – за автоматизацията на различни повторяеми административни процеси. Тези агенти с изкуствен интелект са много полезни в нашата професия, където често се попълват много форми или се получава дълъг pdf файл със 70–100 и нагоре различни документи, които агентът сега може автоматично да разпределя и закача към съответните сделки.

Първият опит, който направихме още преди 7–8 години в тази посока, беше с проследяването на контейнерите в сайтовете на линиите. Вместо да ползваме скъпи системи, които искаха по 4–5 долара на контейнер, за да осигурят т.нар. видимост и прозрачност (visibility and transparency), бяхме внедрили едно малко софтуерно роботче, което влизаше автоматично в уебсайтовете на линиите и с номера на коносамента автоматично проследяваше всеки контейнер, при това, за разлика от хората, то можеше да работи 24/7. Това ни посочи пътя към осигуряването на пълна прозрачност на процесите, с които работим, при това с минимални разходи.

Това в нашата стратегия е залегнало като AI-augmented humanity, както ние го наричаме – това са хора, които използват високотехнологичните решения с изкуствен интелект, за да могат да автоматизират процесите. Това доведе и продължава да води до страшно много спестяване на ценно работно време, през което хората могат да се концентрират в работа с клиентите, в разработване и офериране на нови продукти и така нататък. През нито една от тези кризисни години не съм си позволявал да се лиша от хора, защото те са най-големият ресурс на компанията, особено квалифицираните специалисти, които са минали през най-различни ситуации и са натрупали висока експертиза.

И сега сме точно в този период, когато новите технологии, иновациите са отново част от нашата стратегия и те ни тласкат сериозно напред.

Още е твърде рано да кажем как ще завършим това десетилетие, защото нещата са динамични, но това, което със сигурност мога да кажа, е, че това е десетилетието на генералната трансформация на индустрията и не само на нашата, а на много други индустрии в резултат на реалната дигитализация и в резултат на промените на нормите за екологично развитие и за опазване на планетата. Така че според мен, докато стигнем до 2030 година, нещата ще са тотално различни. Още днес виждаме епохални промени във всички индустрии и бизнес направления.

Според мен процесът на въвеждане на електрическите и водородните товарни автомобили е необратим. Към момента отдръпването от зелените технологии, което виждаме, е заради многото допълнителни изисквания към фирмите и заради много високата степен на регулация в Европа, която прави нашият континент неконкурентоспособен. Уверен съм, че скоро ще станем свидетели на доста сериозно редуциране на регулациите, създаване на повече възможности на компаниите да работят с развързани ръце, защото в момента бюрокрацията убива много бизнеси. И вярвам, че Европа ще се справи с този процес, като няма да избяга от основната си насока да предлага услуги, които са въглеродно неутрални.

Сега инвестициите се пренасочват в посока отбрана, а според мен това е едно от най-добрите неща, което се случва в Европа, защото високите технологии се раждат точно в отбранителната индустрия. Достатъчно е само да си припомним как се е появил интернет и много други незаменими технологии, които използваме днес, включително автоматичната геолокация на всички превозни средства или на товарите, което вече е задължително изискване на множество товародатели. Убеден съм, че насочването на инвестициите към военните технологии ще роди доста решения и за гражданския сектор, които пък ще имат изключително сериозно отражение върху цялостната дейност на индустрията ни в Европа.

Накратко, бъдещето е свързано с развитието на изкуствения интелект и продължаване на всичко, свързано с опазването на човечеството и околната среда. Ще сме свидетели на тоталната дигитализация, роботизация и автоматизираното управление на системи, които ще бъдат наблюдавани и направлявани от човешкия потенциал, към който ще има много по-високи изисквания, отколкото в момента. Не непосредствено, но в близко бъдеще – според мен до 10–15 години, голяма част от движението на превозните средства ще е напълно безпилотно. И сега няма никакъв проблем един самолет да лети без пилот, както всеки дрон лети самостоятелно и се управлява с джойстик от земята. Въпросът е колко хора ще имат куража да се качат на такъв самолет!

Няма невъзможни неща

В бизнеса, а и в живота няма място за страхове и песимизъм, поне аз вярвам в това и затова винаги казвам, че няма невъзможни неща. Смятам, че всички реални неща са постижими и реализируеми и се стремя да предам това послание и на хората около мен. Ако престана да имам желание за нови знания или престана да се интересувам непрекъснато от новостите, значи тотално съм престанал да съществувам. Основната ми роля в компанията всъщност е да премахвам препятствията пред хората и да ги стимулирам да работят с хъс и отворени към света възможности, за да могат да се реализират добрите идеи. И гледам да се кооперирам с динамични хора и компании като партньори, които също са отворени към новостите и технологиите. Светът върви към разпределена мрежова индустрия, с блокчейн и други авангардни технологични решения. А новите технологии прекрасно се съчетават с логистиката, затова още преди години я нарекох Crème de la crème на индустриите. Знам, че за много хора тя не изглежда така, но оценявам логистиката така по няколко причини – защото е супердинамична, с изключително много предизвикателства, в тази професия няма два еднакви дни, всеки ден срещаш нови казуси, които трябва да решаваш, и предизвикателства, с които да се справяш, което значи, че трябва да си добре подготвен, за да си в състояние да ги решиш успешно. Аз лично изпитвам огромно удовлетворение, когато мога да се справям с тези предизвикателства. Затова за мен логистиката е Crème de la crème вече от 40 години и ще остане такава и в бъдеще.

Ръководството на Енерго-про връчва сертификатите на Юнимастърс като потребители на 100% зелена енергия