Близо 83% от българите посочват, че са използвали такива през последните 12 месеца, като са налице ясни демографски и социално-икономически разлики.

На първо място се откроява възрастта. Сред хората между 18 и 49 години използването е изключително високо – около 90 %. С нарастване на възрастта делът постепенно намалява, като сред хората между 60 и 69 години делът намалява до около 81%, а при групата над 70 години – едва 55,8%. Това показва, че куриерските услуги са значително по-свързани с по-младите и активни поколения.

По отношение на пола, жените използват куриерски услуги по-често от мъжете (86% срещу 79%), което може да се свърже с по-висока ангажираност с онлайн пазаруване и домакинско потребление.

Местоживеенето също играе съществена роля. Жителите на столицата (89,6%) и областните градове (87,0%) използват куриерски услуги по-често от хората в малките градове (85,1%) и особено в селата (69,9%). Това показва влияние на достъпността на услугите и интензивността на онлайн търговията в по-урбанизирана среда.

По отношение на икономическия статус, най-висока употреба се наблюдава сред студенти (94,3%), квалифицирани специалисти (98,2%) и хора на ръководни позиции (90%). Най-ниска е сред пенсионерите (66%), сезонно заетите (66,7%) и неквалифицираните работници (75,5%). Сред юридическите лица също се наблюдава много висока степен на разпространение и значима роля на куриерските услуги в ежедневието. 89,6% от анкетираните представители на фирми са използвали куриерски услуги през последните 12 месеца, докато само 10,4% от запитаните не са. Анализът на резултатите показва, че използването на куриерски услуги е трайно навлязло в ежедневието на потребителите, като доминират редовните, но не прекалено интензивни модели на потребление. Най-голям е делът на респондентите, които използват куриерски услуги няколко пъти годишно (36,6%) или месечно (26,0%), което очертава устойчива, но ситуативна необходимост, по-скоро свързана с конкретни поводи, отколкото с постоянна активност.

Честотата на използване е обвързана и с основната цел на използване. Данните ясно показват, че водещ мотив са онлайн покупките и електронната търговия (71,3%). Това обяснява и преобладаването на месечна или няколкократна годишна употреба – модел, характерен за потребителското поведение, обвързано с кампании, сезонни разпродажби (Черен петък, Коледа и Великден) или конкретни покупки.

Предпочитаните видове куриерски услуги допълнително потвърждават тази тенденция. Силното предпочитание към доставка до офис или автомат (70,1%), както и към доставка „до адрес“ (44,7%), показва търсене на удобство и гъвкавост – характеристики, особено важни при онлайн пазаруване. Значимият дял на наложения платеж (31,6%) също подкрепя извода, че електронната търговия е основният двигател на търсенето, тъй като този метод на плащане е традиционно свързан с покупки от разстояние.

Същевременно сравнително по-малък дял от потребителите ги използват ежеседмично (7,6%), което подсказва, че за масовия потребител куриерските услуги не са ежедневен инструмент, а услуга, активирана при конкретна нужда.

От изложеното следва, че куриерските услуги са утвърден и широко разпространен канал за изпращане и получаване на пратки. Потребителите оценяват положително достъпността на офисите и компетентността на служителите, което подчертава значението на физическата инфраструктура и качеството на обслужването. В същото време се открояват и определени области, в които съществуват възможности за подобрение, като например по-бърза доставка, по-добро проследяване на пратките и по-ясна информация относно услугите.