Как ще се решават проблемите с доставките в най-горещите трафик точки в София?
Списание ЛОГИСТИКА е една от първите медии, която успя да вземе интервю от новоназначения и дългоочакван заместник-кмет по транспорта на Столична община. От него научаваме още как ще бъдат разрешавани по-ефективно транспортните задачи на София и възможно ли е общината да бъде предвидим партньор на бизнеса.
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Илиян Павлов е назначен за заместник-кмет на Столична община – направление „Транспорт и градска мобилност“, в края на януари 2024 г. Излъчен е от политическа партия „Спаси София“. Павлов е инженер по транспортно строителство, завършил е магистратура в транспортния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Г-н Павлов, какво смятате, че трябва да се направи за подобряване на градската логистика на товари в София?
Хората, заети в сферата на логистиката, срещат същите проблеми в транспорта, които среща и всеки жител на града ни – тежък трафик, липса на места за паркиране и контрол. Не се събират достатъчно данни, за да бъдат транспортните задачи по-ефективно разрешавани, както и все още няма добра свързаност между отделните части на София.
Необходимо е спешно обособяването на места за доставки, особено в центъра, и балансиране на интересите на бизнеса с този на гражданите.
По отношение на свързаността на града в момента активно се работи по ключовите рингови булеварди, така че до няколко години да бъдат изградени липсващите връзки между кварталите – за някои имаме проекти, за други тепърва предстои проектиране.
Подкрепям това да се възприеме цялостен подход за разрешаване на проблемите на бранша, като тук очаквам проактивно включване от страна на бизнеса и заедно да видим как Столична община може да бъде предвидим партньор.
Как ще се реши проблемът с паркирането на превозните средствата за градска логистика (бусове, ванове)? Често те няма къде да спрат, за да обслужат даден магазин или офис, и са принудени да нарушават правилата. Какво мислите, че може да се направи в тази посока?
Настоящата ситуация може да бъде разгледана от различни гледни точки – от тази на доставчиците, които обикалят в трафика в търсене на място за паркиране, както и от позицията на пешеходците и велосипедистите, които не могат да преминат заради спрели „за малко“ доставчици.
Напълно възможно решение е създаването на специални места за доставки, каквато практика има в много европейски градове. На такива места е разрешено да се спира до 15 минути и могат да се обособят там, където има нужда от тях, най-вече в централната градска част.
За целта е нужно да намерим подкрепа за изменение на Наредбата за организация на движението от общинския съвет. Промяната на Наредбата е и едно от най-евтините и лесни решения и ще спести сериозно време на бизнеса.
За да сме сигурни, че правилата ще се спазват, трябва да има и стриктен контрол. Един от моите основни приоритети е въвеждането на ред по улиците. Това можем да постигнем чрез инвестиции в техника за автоматизиран контрол и чрез допълнителни изисквания към доставчиците, които да гарантират, че служителите им ще спазват правилата.
В дългосрочна перспектива предвиждаме създаването на приложение за паркиране, което да се използва от всички граждани. В него доставчиците биха могли да имат специален профил, който да им позволява безплатно паркиране в рамките на определено време.
Кои основни градски артерии смятате, че е належащо за бъдат ремонтирани или реконструирани? Залагате ли планове за изграждането на нови и разширяването на стари основни транспортни маршрути?
От първостепенна необходимост е да се работи по завършването на ринговите булеварди на София, които да облекчат драстично трафика в центъра. Това са булевардите „Тодор Каблешков“, който в момента се строи, и „Филип Кутев“, чието разширение ще бъде завършено скоро. Така ще имаме директна връзка между бул. „Цар Борис III“ и бул. „Цариградско шосе“ през кварталите „Манастирски ливади“, „Витоша“ и „Дианабад“. Важно е да се отбележи, че работим активно за това след завършването на пътните платна да бъде пуснато и трамвайно движение по новите булеварди, свързващо бул. „България“ и бул. „Черни връх“, а след това и да продължи от бул. „Черни връх“ към бул. „Д-р Г. М. Димитров“.
Тази година очаквам да започне и разширението на друг рингов булевард – „Опълченска“, в частта между булевардите „Тодор Александров“ и „Сливница“.
Предстои и изграждането на бул. „Копенхаген“ между „Дружба“ и „Младост“, който очаквам сериозно да разтовари бул. „Александър Малинов“ от тежкия трафик.
Вече се работи и по бул. „Рожен“, който ще бъде разширен, и след завършването му ще се сбогуваме с огромните задръствания от и към гр. Нови Искър, като новият булевард ще се свърже и с вече изградения пътен възел при Северната скоростна тангента.
Бул. „Александър Стамболийски“ между Националния дворец на децата и Западен парк също ще претърпи рехабилитация. Там се преборихме първоначалният проект за ремонт на трамвайните релси да бъде преправен и да обхване цялото пътно платно и тротоарите.
Предвижда ли се монтиране на още камери за наблюдение на трафика в София?
Със сигурност държим на фокус пътната безопасност, тъй като това е един от приоритетите на кмета Васил Терзиев. Вече сме задействали процес по идентифициране на ключови булеварди, където има нужда от камери за скорост, като част от тях са „Сливница“, „България“, „Цариградско шосе“, Околовръстния път и др.
Много държа да отбележа, че с поставянето на камерите не се изчерпва нашата стратегия за пътна безопасност – предвиждаме осветяването на редица пешеходни пътеки, както и реконструкцията на инфарктни кръстовища, където ще стесним ленти и ще осигурим пешеходни острови за най-уязвимите в пътния трафик.
До няколко месеца камерите, контролиращи нискоемисионната зона в центъра, ще могат да контролират и тежкотоварния трафик. Вярвам, че стриктният контрол в комбинация с инфраструктурните ограничения ще ни помогне да реализираме целта си за спазване на правилата и в крайна сметка нула жертви на пътя.
Какво да очаква бизнесът от ръководения от Вас ресор по отношение на станциите за зареждане на електрически лекотоварни автомобили в София? Къде и колко нови станции се очаква да бъдат на разположение до края на 2024 г.?
Изграждането на нови зарядни станции за електрическите превозни средства е ключово за зеления преход.
В момента има готовност за 50 станции на 25 локации, но досега плановете за изграждането им катастрофират в администрацията – процедурата е изключително усложнена и се изисква разрешение за строеж, което досега не е получено. Разработени са типови проекти, но е необходима нормативна промяна в изискванията за изграждане. В тази връзка това е и първата ни задача – да отблокираме процеса.
Какви ще бъдат политиките, които ще реализирате с цел насърчаване ползването на щадящи природата превозни средства? Наскоро например заработи първата водородна зарядна станция в София – планирате ли нови партньорства в тази насока?
Устойчивото развитие на София е ключово и преминаването от автомобили с двигатели с вътрешно горене към електрически е неизбежно. Виждаме този процес, който върви от години в другите европейски градове, и в последно време делът на електрическите автомобили става все по-голям почти в геометрична прогресия.
И в момента действат доста преференции за ползвателите на електрически превозни средства – безплатно паркиране в зоните за платено паркиране в центъра и сериозно облекчен годишен данък. Основното предизвикателство остава малкият брой зарядни станции. Тук има идея за децентрализация на процеса, но са необходими сериозни нормативни изменения.
Планираме общината да подмени автопарка си с електрически автомобили, както и този на общинските предприятия и търговските дружества, но тепърва предстои по-задълбочен анализ на възможностите и ползите от това решение.
Все още не сме обмисляли водородното гориво като алтернатива и каква роля ще изиграе в бъдеще, но сме отворени към предложения за партньорства.
Кои са трите приоритетни цели, върху чието изпълнение ще се съсредоточите в началото на своя мандат?
Моята визия е в София да има истинска градска мобилност. Това включва:
Първо, градски транспорт, който е бърз и удобен, привличащ пътници и е предпочитан начин за пътуване. Улиците да са със справедливо разпределение между всички участници в придвижването – свързани безопасно велоалеи, пешеходни пространства и равни тротоари без автомобили по тях.
Второ, видим за всички строг контрол върху паркирането и скоростта. Безопасността по улиците е на първо място. Това включва и добре поддържана хоризонтална маркировка, вертикална сигнализация и осветление, особено с акцент около детските градини и училищата, както и при ключовите кръстовища.
Трето, преразглеждане на организацията на движението в кварталите, така че да има достатъчно и уредено паркиране за всички, но и успоредно ще задействаме процеса по проектирането и изграждането на нови паркинги.
Що се касае до градската логистика, основното, за което ще се боря, е за обособяването на местата за доставки в центъра – лесна мярка, за която се говори от години и която неясно защо беше неглижирана толкова време.
