Нарастващият брой оферти за товари не се превръща в повишена активност на превозвачите, а европейската икономика продължава да върви бавно. Транспортният сектор е под напрежение – заклещен между излишък от товарни поръчки и недостиг на транспортни мощности, което увеличава несигурността и усложнява стратегическото планиране.
Данни от доклада „Транспорт в Европа – Тенденции, Данни, Анализи 2/2025“, публикуван от Полския институт за автомобилен транспорт (PITD), сочат продължаващо слабо икономическо настроение в Европа. Въпреки увеличението на товарните пратки на спот пазара и по-високите транспортни тарифи, липсата на стабилно търсене и недостигът на превозвачи държат пазара напрегнат.
През април само Испания и Полша от седемте анализирани страни преминават прага, който показва оптимизъм. В случая с Испания това е продължение на устойчива тенденция – през последните дванадесет месеца марката от 100 точки е падала под това ниво само веднъж и то незначително.
Полските предприятия започват да изразяват оптимизъм едва през последните три месеца – от февруари до април. За сметка на това Нидерландия, която достига стойности между 99,5 и 100,4 точки в края на 2024/25 г., регистрира значителен спад до 97,7 точки през април. Подобна тенденция се наблюдава и в Италия – след 99,8 точки през януари следващите стойности постоянно намаляваха, което сочи за влошаващо се настроение.
Ситуацията в Германия – най-голямата икономика в Европа – остава непроменена, което далеч не е успокоително. Така нареченият „болен човек на Европа“ не е достигал дори 90 точки през последните шест месеца. Показателите за ESI в Европейския съюз и еврозоната изглеждат малко по-добре, но все още са доста под прага на оптимизма.
„Еврозоната отчете умерен ръст, под очакванията, главно поради продължаващи предизвикателства като високите енергийни разходи и бавния растеж на производителността. Възстановяването ще е възможно едва след разрешаването на тези проблеми“, каза Вик Вандепут, икономист от Института за транспорт и логистика в Белгия, в коментар за PITD.
Индекс PMI в производството: Полша се отличава
Подобна картина се вижда и в индекса за производствена активност PMI. Само Полша е надхвърлила прага от 50 точки три пъти тази година – през февруари, март и април. Нидерландия и Испания са го постигнали само по веднъж – съответно през февруари и януари. През март и двете страни се доближиха до прага, но през април отново спаднаха.
PMI на Германия бавно, но устойчиво се покачва от януари, което създава надежди за възстановяване на промишленото производство и увеличение на товаропотоците. Подобни сигнали идват и от Франция и еврозоната като цяло.
Най-значителна промяна обаче се наблюдава в Италия. През март страната имаше най-нисък индекс от анализираните, но до април се изкачва над 49 точки, заемайки второ място в класацията.
Нови направления за европейския транспорт
Според д-р инж. Адам Колински, професор във Висшето училище по логистика, се наблюдава ясна тенденция за преконфигуриране на интегрираните европейски вериги за доставки. Участниците на пазара все по-малко смятат компаниите от други държави-членки на ЕС за партньори в изграждането на синергии и повишаване на ефективността. Това отслабване на интеграцията намалява конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ и Китай.
„Унгария се отдалечава от логистичното сътрудничество с партньори от ЕС, като същевременно засилва връзките си с източните партньори. Германия прибягва до протекционизъм и затваря граници, което подкопава ефективното функциониране на европейските транспортни коридори“, казва д-р Колински.
В резултат се изследват нови транспортни коридори – както азиатски маршрути, така и засилени връзки между Северна и Южна Европа. Балканите и Турция – като последната играе все по-важна роля в логистиката по Новия път на коприната – също се очертават като ключови алтернативи.
„Забавянето в Германия, Франция и Обединеното кралство води до намаляване на обемите на износа, по-малко договори и по-голям натиск върху цените – особено за превозвачите от Централна и Източна Европа“, казва Ярослав Бартчак, изпълнителен директор на XPO за Полша.
Според него пазари като Испания, Полша и Нидерландия предлагат по-добри алтернативи благодарение на по-силни макроикономически показатели, стабилно търсене и по-добър достъп до евтина енергия.
„Високият индекс ESI в тези страни изпраща ясен сигнал към сектора транспорт, корабостроене и логистика (TSL): струва си да изграждате взаимоотношения и да търсите бизнес възможности там днес – това са пазарите, които могат да задвижат европейския транспорт през 2025 г.“, добавя той.
Транспортът в нова роля: по-кратки маршрути, по-голяма ефективност
„Сред икономическите промени и преконфигурирането на веригите за доставки в Европа интермодалният транспорт може да предложи жизнеспособна алтернатива“, казва д-р Колински.
Това е важен сигнал, както за големите логистични оператори, така и за малките превозвачи. Според д-р Колински, на малките предприятия няма да се налага да инвестират в интермодална инфраструктура – само характерът на възлаганите им задачи ще се промени.
С нарастването на интермодалните мрежи автомобилният транспорт все повече ще се ограничава до къси разстояния – около 100–200 км – вместо да извършва трансгранични превози, се посочва в доклада на PITD.
„Ключовото предизвикателство ще бъде осигуряването на конкурентоспособност и рентабилност на тези къси маршрути“, добавя д-р Колински.
Ключови тенденции, които оформят европейския транспорт през 2025 г.:
Намаляване на експортните поръчки от Германия и Италия – исторически двигатели на търговията в ЕС, и двете страни регистрират намаляващо търсене от индустрията и спад в експортната активност.
Нарастваща роля на Полша и Испания – силните макроикономически показатели и стабилното търсене ги правят естествени пазари за растеж на сектора TSL.
Диверсификация на маршрутите и пазарите – превозвачите и логистичните фирми са под натиск да изследват нови географии, за да намалят зависимостта си от стагниращи икономики.
Нарастваща важност на късите превози – интермодалната логистика предефинира ролята на автомобилния транспорт, който вече се ограничава до „последна миля“ от 100–200 км.


























