Силното търсене на пътуванията по въздух продължи да стимулира възстановяването на пътническите пазари през 2023г., посочи в своя отчет Асоциацията на българските авиопревозвачи (АБА).
В световен мащаб общият трафик през цялата 2023г. е бил на ниво от 94,1% от нивата преди пандемията. Увеличението за 2023г. спрямо 2022г. е 23%, достигайки 4.3 млрд. пътници. Според IATA броят на пътниците ще достигне 4,7 милиарда през 2024 година.
През 2023г. приходите по показателя пътнико-километър (RPK) са се увеличили с 38% с активизирането на пътуванията на дълги разстояния. Въпреки това много авиокомпании не успяха да отговорят напълно на търсенето поради комбинация от проблеми с качеството, веригата на доставки и инфраструктурата и поради недостиг на персонал.
Един ключов показател, който донесе значителен попътен вятър на индустрията в световен мащаб през 2023г., беше 20% намаление на средната цена на самолетното гориво.
Затрудненията във веригите за доставки, наличностите, както и цените на ключови стоки и квалифициран персонал продължиха да пречат на икономическия растеж на авиационния сектор. Тези проблеми се отразиха негативно и върху броя на произведени и доставени нови самолети.
Секторът вече е постигнал голямо повишаване на екологичната ефективност (53% намаление на CO2 на пътнико-километър спрямо 1990 г. (RPK)). Само 25% от сегашния флот в експлоатация е последно поколение горивно ефективни самолети. 50% от всички произведени в момента самолети Airbus са способни да използват SAF (sustainable aviation fuels – устойчиви авиационни горива). Тенденцията е това да се увеличи до 100% през 2030г.
От АБА посочиха, че голяма част от българските авиокомпании са се запазили през 2023г. и дори флотът им е нараснал спрямо 2019г.
В края на 2023г. действащи са 20 въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз като Юръпиън Еър Чартър, България Еър, Би Ейч Еър, Карго еър, Бул Еър, АЛК, Fly2Sky, Електра Еъруейс, Компас Карго Еърлайнс, Хели Ер, Авиостарт, Гъливеър и други, които изпълняват редовни и чартърни пътнически полети, товарни и специализирани авиационни превози.
Въздухоплавателните средства с максимално излетно тегло над 5700 кг, с които българските авиокомпаниите оперираха през 2023г., са 78 (спрямо 49 през 2018г.).
През 2023г. над 85% от самолетите на българските авиокомпании да работели на пазари с превози между летища изцяло извън България. Запазила се и се е задълбочила тенденцията за забележимо и трайно навлизане на българските авиокомпании на европейския пазар, който е с най-високи изисквания към предлаганите услуги и ниво на безопасност. Основно страните, в които се е работило са: Италия, Германия, Полша, Гърция, Турция, Франция, Нидерландия, Косово, както и Египет, Армения, Тунис, Нигерия, Филипините, САЩ и други. Карго полетите са изпълнявани изцяло в Европа.
Друг важен клон на българския авиационен бранш е техническото обслужване и ремонт на самолети. През 2023-та година България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети. Водещите организации за техническо обслужване са Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартър, Глоубъл Мейнтенънс и Плейн тех в София, а също и Електра във Варна. Проучванията показват че до 20% от мощностите на базите обслужват българските авиокомпании. Това прави България важен център за техническо обслужване на самолети в Източна Европа.
Важен акцент е Северният район на Летище София, където вече изградените хангари не могат да се осигурят летищно с достъп на перон за самолети и втора рульожка. Проблем пред базите е, че ремонтните мощности изпреварват възможностите на летището. Летището не само не създава условия за развитие, но не може да осигури на вече изградените бази необходимите инфраструктурни условия. Нещата се влошават, а не се подобряват. Липсата на визия за развитие на летището и фактът, че вече са изградени мощности за техническо обслужване на самолети за над 100 млн. лв. в северния район и са осигурени хиляди работни места, налагат спешни мерки и инвестиции. Особено, имайки предвид обезпечаването на съвместното ползване с военната структура.
Очаква се авиоиндустрията да има по-бавен растеж през 2024г., тъй като глобалният трафик най-накрая трябва да достигне нивото отпреди пандемията, слагайки край на фазата на възстановяване с висок темп на растеж.