Експерти обсъдиха потенциалното влияние на приемането на еврото върху българската икономика.
На дискусия, озаглавена „Еврозоната – нови възможности и предизвикателства“, организирана от Министерството на иновациите и растежа като част от информационната кампания за въвеждането на еврото, бяха представени различни гледни точки относно бъдещото членство на България в еврозоната. Кампанията се провежда съвместно с Министерството на финансите и Българската народна банка във връзка с планираното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.
Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев заяви, че влизането в еврозоната може да бъде „мощен акселератор на икономическия растеж“. Той подчерта, че въпреки наличието на множество рискове пред човечеството и демокрациите, като влошената среда за сигурност, фрагментацията на обществата и климатичните промени, приемането на еврото не е сред тях. Дончев отбеляза, че сложни публични системи като икономиката се изграждат на доверие, а еврото като валута генерира такова. Като пример той посочи германската марка, която е била символ на доверие, и припомни, че Германия се е отказала от нея в полза на еврото.
По време на събитието вицепремиерът Дончев представи и изкуствения интелект МИР@, който има за цел да подпомага комуникацията на Министерството на иновациите и растежа с граждани и бизнеса.
Йонко Чуклев, финансов и икономически анализатор, както и заместник-председател на „Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ (PARAi), също взе участие в дискусията. Той изрази мнението, че въвеждането на еврото би подпомогнало България в привличането на квалифицирани кадри и инвестиции. Чуклев прогнозира, че еврото ще се превърне в „платформа за растеж“, която ще допринесе за постигането на статут на средноевропейска икономика до 2030 г.





























