– Г-н Димчев, през 2019 г. Щефан Краутер (основател и главен изпълнителен директор на cargo-partner – бел. ред.) заяви в интервю за нашата медия, че Източна Европа все повече добива облика на Германия и настъпва баланс в регионите. Как оценявате понастоящем състоянието на пазарите? Запази ли се тенденцията много производствени предприятия да откриват свои бази и в България?

– След 2019 година България дори ускори темпото, с което догонва Германия, пък и Германия забави крачка. Развитието на икономиката ни разшири пазара на почти всички продукти и услуги – включително логистиката. В региона на София и Пловдив интензивността на икономиката, а и жизненият стандарт вече приближават средното ниво в Западна Европа.
Именно повишението на жизнения стандарт променя фокуса на инвеститорите у нас. Липсва евтина работна ръка и инвестициите в трудоемки производства с ниска добавена стойност спряха. Дори се засили тенденцията за изтегляне на съществуващи такива производства от България. За щастие, продължават инвестициите в специализирани производства със специфично ноу-хау и висока добавена стойност. Това много ме радва, защото специализацията е пътят към успеха на всички малки икономики.

– В бизнеса развитието няма крайна точка. И все пак какви цели стоят пред cargo-partner до 2030 г.? Кои са най-големите предизвикателства, които трябва да преодолеете?

– В бранша е известно, че cargo-partner започва в България преди 20 години с морски и въздушен транспорт и че днес сме сред лидерите в тези услуги. Целта ни е да се утвърдим като безспорен регионален лидер в България и Източна Европа за транспорти към Близкия и Далечния изток.
Предизвикателствата по пътя се разнообразни – най-новото е неизвестността от американските мерки за ограничаване на търговията, както и все по-несигурната политическа среда. Друга трудност е екологичният преход на индустрията, който трябва да се случи между 2030 и 2050 година – или поне това са целите, които големите фирми са си поставили. Но този преход не е евтин и затова по-малките клиенти и конкуренти засега не участват. Именно конкуренцията между екология и себестойност е предизвикателството, което трябва да решим.

– Коя въведена от Вас мениджърска практика е довела до най-много положителни промени в cargo-partner?

– Мениджърските практики са успешни само когато се практикуват устойчиво и с постоянство – чрез тях влияем на хора, а те не могат да променят разбиранията си от днес за утре. Така устойчивостта сама по себе си се явява добра практика, която подпомага успехите на cargo-partner през последните 5 години. А за да продължим развитието си, е много важно регулярно да си напомняме накъде вървим и защо искаме да стигнем там. Именно споделянето с екипа и обсъждането на „голямата картинка“ – стратегическите ни цели плюс съпътстващата и допълващата ги информация – е другата добра практика, която бих изтъкнал.

– Кои са най-ценните уроци, които усвоихте от Вашия уважаван от гилдията баща Владимир Димчев? 

– Баща ми е изключителен професионалист и пионер в логистиката в България, от който през петте години съвместна работа научих много за занаята. Най-скъпите за мен уроци, които взех от него, обаче си остават човешките – „води хората преди всичко чрез личен пример; не търпи безотговорност; уважавай всеки колега, защото той го заслужава“.

– Какво ново предстои да се случи с iLogistics Center? Планирате ли разширение на мрежата от бази на cargo-partner в страната?

– Складовата логистика е много успешен продукт за cargo-partner, а нашето желание е да продължим да я развиваме в кооперация с другите услуги, а не като самоцел. Естествено, успехът на складовата ни логистика ни приканва за още от същото, но засега обмисляме само разширението на iLog център в София с още 20 000 палетни места, но не и отварянето на други бази. Оперирайки на една локация, сме високоефективни и гарантираме качеството на услугата, вместо да разпиляваме ресурсите на множество по-малки локации.

– Как водите екипа си през промените, чиято честота става все по-наситена? 

– Практиката на споделяне и обсъждане на „голямата картинка“, за която споменах, създава яснота и чувство за ангажираност сред екипа. Дори смятам, че това е основна ценност във фирмата, която ни насочва през постоянните промени и с все по-динамично и разнообразно мислещите млади хора, които приемаме в екипа ни.

– На кои свои качества разчитате, за да запазите устойчивостта на компанията и ефективността на екипа?

– Не бих изтъкнал някое лично качество – смятам, че склонността да поставям екипа на първо място и да черпя от силата на групата е това, което носи най-големи позитиви за компанията.

– Кои са добрите практики, стандарт за операциите на cargo-partner в глобален план?

– В постковидната икономика стремежът към по-дългосрочни партньорства се засили. Двигател за още по-задълбочени партньорства е и предстоящият екологичен преход заради големите инвестиции и нужното дългосрочно планиране.
В бизнеса хората правят разликата – звучи страшно изтъркано и все пак си позволявам да повторя този факт като увод към цитат от етичния кодекс на cargo-partner: „…провеждаме прозрачна и открита политика при отношенията с партньори, като така изграждаме и поддържаме доверие в тях и в обществеността.“

– Какви са Вашите прогнози за развитието на пазара в региона в следващите три години?

– Смятам, че тригодишна прогноза в днешно време има малка стойност. Опарени от грешни прогнози, бизнесите базират решенията си по-скоро на тримесечните прогнози. Водещ фактор за глобалната икономика е политиката на великите сили – а тя е напълно непредсказуема. Дългосрочната ми надежда е Европа да се развива в мир и съм сигурен, че ако е така, тя ще намери своето място в икономиката на прекрояващия се свят.