В края на юли т.г. Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) смени ръководството на Националната компания индустриални зони (НКИЗ). Начело на организацията, чийто едноличен собственик е МИИ, застана Константин Палавеев. Целта на промените бе „да се реализира цялостна нова политика за развитие на индустриалните зони и паркове, базирана на регионален принцип и обвързвана с конкретни сектори“. Понастоящем НКИЗ управлява 13 проекта в цялата страна, като 8 са действащи, а 5 от тях са „в развитие“.  Поискахме да разберем какъв е напредъкът по всяка една от петте изграждащи се зони и кога можем да очакваме те да бъдат достъпни за бизнеса и инвеститорите.

Сред търсените отговори бе и кога ще има адекватна транспортна инфраструктура за нуждите на бързо разрастващия се Индустриален парк София-Божурище, който все повече се превръща от производствен в логистичен център. До редакционното приключване на брой 9 на списание ЛОГИСТИКА не получихме отговори от НКИЗ. Надяваме се, че в следващо издание ще успеем да разгърнем темата. Отношение към нея обаче взе министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Публикуваме позицията на МИИ, изпратена до нашата редакция.

Профилиране на зоните

Според ведомството, ръководено от министър Богданов, е необходима нова визия за развитието на индустриалните зони в България. Държавните индустриални зони трябва да се фокусират върху конкретни индустрии и да се разрастват паралелно. В реализирането на тази задача могат да бъдат привлечени както представители на Световната банка, така и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Основната тежест за осъществяване на промяната обаче ще падне върху Национална компания индустриални зони (НКИЗ), която е под шапката на МИИ.
Министър Богданов вече обяви, че се планира зоните да се подготвят като инвестиционни проекти и за тях да се отвори възможност за публично-частно партньорство (ПЧП) с международни или локални инвеститори, които имат интерес да ги изграждат в партньорство с държавата. Той е категоричен, че индустриални зони и терени не трябва да се изграждат „на парче“, а да се развиват планово, с довеждаща инфраструктура към тях. За да могат да се случат инвестиционните проекти, са необходими подготвени терени с изградена инфраструктура и площи на ключови локации, в близост до основни пътни артерии и подходящи помещения съответния бизнес.
В процес на изграждане е индустриална зона в Доброславци (район Нови Искър на Столична община), за която държавата предвижда развитие с фокус върху автомобилната индустрия и производства с висока добавена стойност. Приоритет за МИИ е и изграждането на индустриална зона на бившето летище в Стара Загора. За този терен вече има заявени инвестиционни намерения и се работи по няколко проекта, като очакванията са те да бъдат приключени до края на тази година, информират от министерството.

Нереформирана администрация

Друг акцент в политиката на МИИ по отношение на индустриалните зони са съкратените административни срокове за стартиране на инвестиционни проекти. Според министър Богданов не е приемливо тези процедури да отнемат години и е важно отговорните институции да се модернизират в това отношение. Той смята, че заради нереформираната администрация и лошата инфраструктура към зоните България е загубила темп при привличането на инвестициите и е отстъпила в състезанието за тях със съседни страни. Богданов посочва като лоша тенденция и превръщането на зоните в логистични центрове. „Подобен е случаят със зоната в Божурище, където има привлечени инвестиции за стотици милиони, но тя се е превърнала предимно в логистичен център, заради което на входа и изхода има километрични задръствания“, се посочва още в изявлението на МИИ към нашата медия.

Инвестиционен портал

Министърът е категоричен, че инвеститорите очакват процедурите им да се случват бързо, което може да бъде осигурено само от модерни институции. За да подпомогнат процеса по модернизиране, в икономическото министерство вече се работи по разработването на инвестиционен портал, който ще обедини всички публични структури и процесът ще се трансформира в дигитален. Така, освен че ще се скъсят процедурите, ще се ограничи и корупцията. Един от приоритетите в политиката на Министерството на икономиката и индустрията е създаването на условия за привличане на инвестиции с положителен социално-икономически ефект на регионално ниво, осигуряването на благоприятна институционална среда за развитие не екологични производства, създаване на условия за развитие на научноизследователска и развойна дейност, както и трансфер на технологии.

Цялата статия четете в брой 9 на списание Логистика – печатно или онлайн.