Според министъра, участието на страната ни ще допринесе за увеличаване на транспортния и логистичния капацитет по направлението към Егейско море. Това е част от усилията за развитие на свързаността между България, Гърция и Румъния.
Интересът на България към гръцкото пристанище за първи път беше обявен през лятото на 2023 г. от тогавашния премиер Николай Денков по време на среща с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис.
В момента концесионер на пристанището е консорциума SARISA, в който влизат пристанищен оператор Euroports и гръцката компания GEK TERNA. Концесията е за срок от 40 години, като според условията на договора в терминала трябва да се вложат 36 млн. евро за неговата модернизация. Наскоро логистичен гигант A.P. Moller Capital обяви придобиването на мажоритарен дял в оператора „Euroports“.

Все още не е ясно по какъв начин страната ни ще влезе в пристанището – дали ще придобие дял от Euroports или ще стане участник в консорциума.

В панела „Hardwiring the Region: Strategic Infrastructure and Connectivity in Southeast Europe“ министър Пеев постави акцент върху развитието на вертикалните транспортни коридори, трансграничните връзки и необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавите в региона.

България, Гърция и Румъния имат общи проекти по три основни направления Север – Юг – западно, централно и източно. Целта е по-добре свързани гранични пунктове, индустриални центрове, логистични хъбове и пристанища, допълни той. По думите му важна стъпка е подписаният през септември 2026 г. в Брюксел План за действие между трите държави.

Планът включва 25 приоритетни трансгранични проекта на обща стойност около 22,8 млрд. евро. Сред основните направления са модернизацията на железопътните връзки между трите държави, подобряването на достъпа до пристанищата Варна, Бургас и Русе, изграждането на нови мостове над Дунав и увеличаването на капацитета на съществуващата инфраструктура.

Министърът постави специален акцент върху необходимостта от преодоляване на критичните „тесни места“ в инфраструктурата на региона. Той открои острия дефицит на съоръжения над река Дунав, посочвайки, че на участък от 300 километра в момента съществуват едва два моста. Като основни препятствия пред транспортните потоци Георги Пеев изтъкна също и ограниченията в капацитета на ключови пътни и железопътни отсечки, както и спешната нужда от осигуряване на по-добра свързаност през Стара планина.