Fadron е българският стартъп, който само за година успя да се позиционира като иноватор в сферата на инфраструктурните инспекции чрез дронове и изкуствен интелект.
Представете си свят, в който няма изненадващи инциденти, а проблемите се откриват още преди да се случат. Системите на Fadron изграждат дигитални двойници на летища и пътни мрежи. В интервю за сп. ЛОГИСТИКА Тихомир Недев – инженер, визионер и съосновател на стартъпа, говори за предизвикателствата пред логистичната индустрия, за очакваните и неочакваните приложения на дроновете.
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Тихомир Недев е инженер, предприемач и съосновател на няколко технологични компании, сред които Flyver – платформа за разработка на приложения за дронове. Завършил висшето си образование в Университета в Лестър (Англия), Тихомир натрупва опит като софтуерен инженер в международни екипи, преди да се върне в България и да инвестира в създаването на Fadron. Неговият подход е едновременно прагматичен и футуристичен – той вярва, че инфраструктурата трябва да „говори“, а технологиите да я слушат и реагират навреме.
– Г-н Недев, как се роди идеята за създаването на Fadron и какво Ви мотивира да я реализирате?
– Фадрон е резултат от дългогодишна страст към безпилотните системи и желанието да покажем, че дроновете не са просто летящи камери, а инструмент, който може реално да подобри средата, в която живеем. Идеята се роди от наблюдението, че огромна част от инфраструктурата около нас се поддържа по остарели, ръчни и неефективни начини. Видяхме възможност чрез дронове и изкуствен интелект да променим това.

– Какво би се променило в логистичната индустрия, ако инспекциите чрез дронове станат стандарт, а не иновация?
– Тогава ще говорим за свят, в който няма изненадващи инциденти, защото проблемите ще се откриват още преди да се случат. Нашата цел е именно това – да елиминираме авариите, причинени от лоша поддръжка, и да покажем, че проактивните действия намаляват разходите и удължават живота на пътищата и настилките.
– Какво е Вашето разбиране за инфраструктурна интелигентност и как Fadron я дефинира чрез своите технологии?
– Инфраструктурната интелигентност е способността на инфраструктурата да „говори“ – да подава сигнали, когато има проблем, и да ни помага да вземаме решения навреме. Във Fadron я реализираме чрез изграждането на дигитални двойници на летища и пътни мрежи. Те се създават с помощта на високоточни дронови инспекции, а анализът на състоянието се извършва от наши модели с изкуствен интелект. Така инфраструктурата става прозрачна, наблюдаема и управляема в реално време.
– Как изглежда един идеален клиент за Fadron – не само като пазар, но и като мислене и подход към иновациите?
– Идеалният клиент е организация, която мисли напред и не се страхува да промени остарели процеси. Обикновено това са международни летища, където „ръчната“ инспекция на настилките може да отнеме седмици. Те имат нужда от по-бързи, точни и безопасни методи. С нашето решение резултатите се получават в рамките на часове, спестявайки разходи, отменени полети и рискове за безопасността. Основните ни пазари са САЩ, Канада и Южна Америка – региони с напреднала, но често отдалечена инфраструктура.
– Какви са скритите разходи и рискове, които Вашата технология елиминира, но често остават незабелязани от традиционните оператори?
– Истината е, че навременната поддръжка е поне пет пъти по-евтина от аварийните ремонти. Освен това удължава живота на настилката почти двойно. Въпреки това много общини и летищни оператори просто нямат нужните инструменти, за да следят състоянието редовно. В резултат проблемите се откриват твърде късно и се влагат милиони в извънредни ремонти. Нашата технология дава възможност тези разходи и рискове да се предвиждат и контролират.
– Какви са възможностите за интеграция на дроновите инспекции при мониторинга на логистична инфраструктура? Какви предимства биха донесли те за операторите?
– Дроновете вече започват да променят логистиката, особено там, където достъпът е труден или инфраструктурата е разпокъсана.
В гъсто населените градове има още предизвикателства пред сигурността и регулациите, но в отдалечени райони дроновете вече са незаменими. Нашата технология ще помогне операторите да имат по-малко извънредни ситуации, по-точно планиране и по-висока ефективност.
– Какво би било нужно, за да се създаде инспекционна екосистема – от дрон до анализ и действие?
– Необходимо е трите нива – дроновете, анализът и управлението на резултатите – да работят като едно цяло. Това означава автоматизирано събиране на данни от дронове, интелигентен анализ чрез AI и лесен достъп до резултатите за мениджърите. Fadron вече изгражда такава цялостна екосистема, при която проблемът се засича, анализира и предлага конкретно действие – всичко в рамките на един работен ден.
– Ако трябваше да представите Fadron не с технически термини, а с една метафора, каква би била тя?
– Fadron е като лекар за инфраструктурата – прави преглед, поставя диагноза и дава точната терапия, преди болестта да стане опасна.
– Какво е най-неочакваното приложение на Вашите дронове, което не сте предвиждали при създаването им?
– Най-изненадващото беше покана, която получихме от организация в Аляска – да използваме нашите дронове и AI, за да намираме изгубени лодки и имущество след бури. В отдалечените райони там хората зависят от малки плавателни съдове, а бурите често ги отнасят. Идеята беше чрез нашата система да се ускорят издирвателните операции. За съжаление, сезонът не позволи тестовете да се проведат, а бурята, която последва, нанесе сериозни щети. Надяваме се следващия сезон да успеем да помогнем на тези общности.
Александра ЛЕ
Контрол чрез дронове и AI
Основана през 2024 г. и базирана в София Тех Парк, Fadron създава напълно интегрирани системи за наблюдение и анализ на пътни настилки, летища и складови площи. Технологията, разработена от Fadron, съчетава т.нар. високоточни VTOL (Vertical Take-Off and Landing) дронове с AI платформа, която превръща „суровите изображения“ в интерактивни карти, PCI таблици (Pavement Condition Index – индекс за състоянието на настилката, използван за оценка, планиране и поддръжка на пътни и летищни повърхности) и дигитални двойници – всичко това в рамките на часове, без необходимост от затварянето на трасета.





























