От какво зависи успехът на зеления преход? Каква е ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в декарбонизацията на транспортния и логистичния сектор? Списание ЛОГИСТИКА потърси за коментар Теодор Радонов, ръководител на Представителството на Групата на Европейската инвестиционна банка в София.

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Теодор Радонов е ръководител на Представителството на Групата на Европейската инвестиционна банка в София, назначен през март 2021 г. с над 8 години опит в структурираните финанси. Той е ключова фигура в Европейския инвестиционен фонд, специализиращ в секюритизации и гаранции в различни юрисдикции във и извън ЕС. Неговият принос е от съществено значение за структурирането и изпълнението на различни финансови инструменти на ЕИФ в България, като значително допринасят за финансовия пейзаж в страната.

– Г-н Радонов, цел на ЕС и ЕИБ е да подкрепят действия за смекчаване изменението на климата. Как помагате на компаниите, решили да реализират своите стратегии за устойчива мобилност и/или да направят своите логистични бази енергийно ефективни? 

– В Европейската инвестиционна банка, климатичната банка на ЕС, успешният зелен преход е основен приоритет. Ние вярваме, че трябва да се поддържа бързо темпо. То е необходимо, за да се намали зависимостта от изкопаемите горива, но също и за да се запази икономическата конкурентоспособност и да се укрепи нашата стратегическа автономия, сигурност и стабилност в един все по-сложен геополитически контекст. Успехът на зеления преход зависи от способността ни да доставяме чиста и достъпна енергия за захранване на индустрията, превозните средства и нашите домове. Това изисква огромни инвестиции за разработването на революционни технологии с нулево нетно потребление, които да заменят индустриалните процеси, базирани на изкопаеми горива. И ЕИБ е готова да изпълни своята роля.

ЕИБ предоставя широка палитра от финансови продукти и консултантски услуги в подкрепа на компаниите за прилагането на техните стратегии за устойчива мобилност и превръщането им в инвестиции, които имат реално въздействие в икономиката. Нашите финансови инструменти включват заеми и банкови гаранции за частния и публичния сектор, които имат за цел да подобрят енергийната ефективност и декарбонизацията на транспортния сектор. Подкрепата ни за логистичния сектор е много разнообразна – от консултантска и финансова с цел позеленяване на транспортната инфраструктура до подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) чрез посредничеството на търговските банки в страната.

Също така предоставяме техническа помощ чрез инициативи, като JASPERS и ELENA, с които подпомагаме бизнеса да превъзмогне инвестиционните бариери. Програмата за съвместна подкрепа на проекти в европейските региони JASPERS е едно партньорство, финансирано от Европейската комисия и ЕИБ. Програмата съдейства на държавите членки в Централна и Източна Европа да разработват качествени проекти, които да допринасят за по-зелена, по-свързана и по-иновативна Европа. С помощта на тази програма например бе подпомогнато финансирането от европейските фондове за построяването на софийското метро.

Програмата ELENA на ЕИБ пък е финансов механизъм за предоставянето на техническа помощ за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия, насочени към сгради и иновативен градски транспорт. Инструментът подкрепя инвестиционни програми на стойност над 30 млн. евро с тригодишен период на изпълнение за възобновяема енергия, енергийна ефективност и четиригодишен период за иновативна мобилност.

Предоставената подкрепа посредством различните инструменти има за цел да насърчава прехода към по-чисти технологии, като електрическата мобилност например, и в крайна сметка до постигането на по-устойчиви логистични операции.

– Забелязва ли се повишена активност от страна на бизнеса за финансиране на инициативи за изграждането на системи за съхранение на енергия и зелен водород?

– Определено има осезаемо увеличение на интереса на бизнеса за финансирането на системи за енергийно съхранение и зелен водород. Електрификацията днес остава най-напредналата и развита технология за декарбонизация на пътния транспорт с увеличаващи се възможности да предлага широка гама практически приложения както при полезните товари, така и при обхвата и автономията. Още повече, зарядната инфраструктура се разширява бързо, като едновременно се подобряват както достъпността, така и зарядният капацитет.

Европейската инвестиционна банка активно подкрепя навлизането на електрическите автомобили и инфраструктурата, свързана с тях. Ние възприемаме тази помощ като част от ролята ни на Климатична банка на ЕС. В последната година например подкрепихме изграждането на зарядна система за автомобили в България, Румъния и Литва.

ЕИБ подкрепя компаниите, които разработват батерии за съхранение на енергия. Във Франция банката финансира с 449 млн. евро гигафабрика за  литиево-йонни батерии за електрически превозни средства, която ще увеличи значително своя производствен капацитет през идните години. Фабриката планира първоначално да захранва 200 000 електрически автомобила за година и да увеличи капацитета си до 30 гигаватчаса годишно до 2030 г. Предприятието ще играе ключова роля в ускоряването на приемането на електрическите превозни средства и намаляването на въглеродните емисии от транспортния сектор.

Възобновяемият водород играе все по-важна роля в сценариите за декарбонизация на ЕС. Според прогнозите той може да осигури между 10% и 20% от крайното потребление на енергия в света до 2050 г. – значително увеличение от сегашния дял от 2%. ЕС има амбицията да произвежда годишно 10 млн. тона и да внася 10 млн. тона възобновяем водород в ЕС до 2030 г.

Ние в ЕИБ оценяваме надеждността на проектите за зелен водород, както и по-широката перспектива на цялата верига на стойността. Нашият основен въпрос е има ли инвестицията икономически и екологичен смисъл? На този етап има две пречки пред широкото приемане на възобновяемия водород – високите производствени разходи и необходимостта от изграждането на специална инфраструктура.

През последното десетилетие ние като банка на ЕС сме предоставили над 1,4 млрд. евро като пряка финансова подкрепа за водородните технологии. Това финансиране подкрепи над 2 млрд. евро общи инвестиции. Допълнителни източници на финансиране има и чрез пакета REPowerEU+ на ЕИБ, който определя водорода като целеви сектор.

Ние сме финансирали проекти за производството на водород, както и в научноизследователската и развойната дейност. Например станции за зареждане с водород и свързаните с тях доставки и съхранение, както и в електролизери за производство на възобновяем водород, който се използва в промишлеността. Подкрепихме и завод за зелен водород в Испания.

ЕИБ може също така да предостави съвети и подкрепа на компании, които имат за цел да подготвят финансово приемливи структури на проекти и бизнес модели.

Когато стане дума за възобновяемия водород в транспорта, трябва да кажем, че тази технология е още в ранен етап на развитие. И въпреки че има голям потенциал водородът да бъде гледан като водещата технология при батериите за съхранение на електрическа енергия за декарбонизация на пътния транспорт, тя тепърва ще трябва да се доказва в по-голям мащаб, особено за сектори като логистиката и тежкотоварния транспорт.

В резултат на това ЕИБ се фокусира да подпомага развитието на тази технология чрез подкрепа на пилотни проекти, за да максимализира ефекта. Например ние подкрепихме Плана за зелен водород във Франция, включително проекта за насърчаване на водородните мобилни решения в регион Окситания (Югозападна Франция).

Тези проекти са сериозни стъпки към създаването на една жизнеспособна водородна екосистема, но все пак трябва да кажем, че разгръщането на пълната роля на зеления водород в транспорта и логистиката ще отнеме време. Тези инициативи са част от по-широкото усилие да се подкрепят устойчивият транспорт и енергийната ефективност в Европа.

– Как през годините се промениха търсените ефекти от реализирането на инициативи в областта на транспортната и логистичната инфраструктура, финансирани от ЕИБ? Какви са тенденциите в тази насока?

– През годините търсените ефекти от нашите транспортни инициативи се развиха значително, с нарастващ акцент върху устойчивостта, действията в областта на климата, безопасността, иновациите и приобщаването. Сега тенденциите се изместват към финансирането на технологии с нулеви емисии и решения за умна мобилност, устойчива инфраструктура и в контекста на логистиката – пътни мрежи и вериги на стойност, както и подобрени системи на обществения транспорт.

През последните години ЕИБ разшири подкрепата си за транспортни проекти, съобразени със стратегическите приоритети на ЕС, особено в частта на зелената и цифровата трансформация. ЕИБ все повече финансира иновативни транспортни решения и чисти технологии, като електрификация на автопарка, пилотни програми за водород и устойчиви горива.

Също така подкрепяме проекти на ранен етап в сектори, в които е трудно да се намалят проблемите, свързани с емисиите – като морски и авиационен транспорт, както и този, свързан с тежките товари, като често използваме гаранции от ЕС и различни смесени механизми, за да намалим риска на инвестициите и да мобилизираме финансирането от частния сектор.

Транспортът се наложи като най-големия сектор в дейността на ЕИБ, което подчертава изключително важната му роля за свързаността, интеграцията и икономическия растеж.

Отпуснатите заеми за транспортни проекти през последното десетилетие са средно над 12 млрд. евро годишно. Трябва да кажем, че 2023 г. бе рекордна за този сектор, със заемни споразумения на стойност близо 17 млрд. евро – това е близо 22% от общото  финансиране на Групата на ЕИБ на стойност 88 млрд. евро за годината. По-голямата част от това финансиране беше насочено към железопътни проекти, възлизащи на 9 млрд. евро и към градския транспорт, който получи близо 5 млрд. евро.

Политиката ни за кредитиране на транспорта и нашата Пътна карта за климата определят ясни критерии за избор на проекти с акцент върху намаляването на въглеродните емисии, насърчаването на иновациите и приноса към икономиката и обществото, на които кандидатите трябва да отговарят. Даваме приоритет на проекти, които са в съответствие с целите на ЕС в областта на климата, подобряват технологичния напредък и регионалното сближаване. Освен това проектите трябва да демонстрират иновации в технологиите и подобрения на ефективността, което да гарантира, че са готови да се справят с бъдещите предизвикателства пред мобилността.

– Как оценявате като цяло активността на бизнеса в търсенето на средства от ЕИБ и ЕИФ в България? Какви са основните рискове пред компаниите, които отлагат предприемането на мерки за декарбонизация?

ЕИБ, заедно със своята дъщерна структура Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), си сътрудничи с местни търговски банки, за да предоставя финансови инструменти като банкови гаранции при преференциални условия. Това позволява на малките предприятия да получат заеми от тези банки също на преференциални условия за своите зелени инвестиции.

Една ключова инициатива е участието на ЕИБ в Плана за възстановяване и устойчивост на България, който включва 330 млн. евро за Програмата за икономическа трансформация. От тях 150 млн. евро са за гаранционни инструменти, включително т.нар. устойчива (зелена) гаранция, чиято цел е да подкрепи зелените инвестиции на малки и средни предприятия и жилищни асоциации. През 2024 г., използвайки тези ресурси, ЕИФ подписа гаранционни споразумения с четири български банки – Пощенска банка, ПроКредит Банк България, УниКредит Булбанк и Обединена българска банка, за да улесни финансирането до 2 млрд. евро, насърчавайки устойчивия растеж и конкурентоспособността на малкия и средния бизнес в страната.

Освен това Прокредит Банк България и Алианц Банк България също ще подкрепят малките и средните предприятия чрез споразумения за синтетична секюритизация с Групата на ЕИБ, освобождавайки капитал и осигурявайки ново кредитиране на МСП. Между 20–30% от финансирането ще бъде насочено към проекти, съобразени с действията по климата и екологичната устойчивост.

Можем да кажем, че търсене определено има, както от страна на нашите финансови посредници, така и от страна на бизнеса. До голяма степен това се дължи на изградения сериозен капацитет в използването на финансови инструменти от финансовите ни посредници.

Всяка компания, разбира се, сама избира и решава дали и как да участва в глобалната надпревара за устойчив растеж и развитие. Усилията в средносрочен план трябва да бъдат насочени именно по-голяма част от компаниите да са активни участници, а не наблюдатели в устойчивото икономическо развитие. Компаниите в България имат значителен потенциал да бъдат в много по-устойчива позиция, а защо не и да са сред лидерите в глобалната надпревара, така че икономиката ни да премине в отбора на печелившите от зелената трансформация.

– Тенденцията за подкрепа на бизнес инициативи на ниво ЕС е преминаване от грантове към финансови инструменти. Бихте ли откроили защо и какви са предимствата на финансовите инструменти пред грантовете?

Използването на финансови инструменти е доказано функциониращ модел, тъй като предоставя много добър начин за максимизиране на въздействието на безвъзмездното финансиране чрез мобилизирането на ресурси от частния сектор, достигайки по този начин до повече крайни бенефициенти. Внедряването на финансови инструменти е ключов компонент в постигането на преследваните обществени цели. Вярваме, че използването на този модел трябва да продължи и занапред и да бъде все по-силно застъпен.

Чрез финансови инструменти се стимулира определено инвестиционно поведение, движено от мотивацията на предприемачите, а финансовото решение се оставя на пазарните сили.  Тоест публичният ресурс се използва само като катализатор на частни инвестиции, които дисциплинират харченето на еврофондове, а ефектът върху инвестициите се мултиплицира.

Като пример можем да дадем част от реализираните от ЕИФ финансови инструменти по договори с българските правителства за общо 450 млн. евро. С този публичен ресурс са катализирани приблизително 1,8 млрд. евро пазарно финансиране, което е реално употребено от българските предприемачи. Мултиплицирането на финансовия ефект е 4 пъти досега (към всяко 1 евро публичен ресурс се добавят средно 3 евро частен ресурс за инвестиции) и продължава да расте. Безвъзмездната помощ или грантовете от друга страна са еднократна субсидия за бизнеса. При използването на финансови инструменти, ако бизнес проектът не реализира достатъчно възвръщаемост, публичният ресурс може да бъде загубен. Но в случай на успех се възнаграждава и финансовият риск, поет за сметка на данъкоплатците, като новосъздаденото богатство се разпределя повторно към нови бизнеси в една екосистема.

Финансирането чрез финансови инструменти достига до много повече фирми. Само инструментите, изпълнявани от ЕИФ, са подпомогнали над 25 000 български фирми до момента. Близо половината от тях са микропредприятия, повече от 1000 са стартъпите, получили преференциално финансиране за растеж.

Преференциалните условия на финансиране са например значителното понижение на кредитните обезпечения. При едни от последния изпълнен от ЕИФ гаранционен инструмент в България два от всеки три кредита са напълно необезпечени. Срокът за връщане на кредитите може да се удължи до 12 години, а лихвите да се понижат значително. А когато една бизнес иновация не е в етап на „банкируемост“ или расте бързо и трябва да оптимизира капиталовата си структура, идва дяловото финансиране с капитал.

Въпросите зададе:
Ралица Русинова