Как да спим спокойно, когато сме във „водовъртежа на риска“ на международния автомобилен превоз на стоки? Кои са стратегиите за сигурност при кредитните и финансовите заплахи? Какви са приложенията на изкуствения интелект при кражбата на идентичност и подправяне на легитимна комуникация в транспортната индустрия? Това бяха част от темите, които мениджъри на спедиторски фирми и специалисти по застраховане, финанси и киберсигурност обсъдиха по време на годишната Мениджърска конференция на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС).

Практиката на българските съдилища се различава от тази на европейските, а това води до редица трудности за пазара на товарни превози, подчертаха експерти. Христо Шарков, генерален мениджър на GrECo България и Отмар Тума, GrECo International Holding AG, представиха своя опит и решения на спиралата от казуси, възникващи при т.нар. „махало на отговорността на превозвача“ между чл. 17.2 и чл. 29.2 от CMR конвенцията.

Защитата от търговски, кредитни и финансови рискове е друга гореща тема, която изисква навременни решения. Михаела Юзирова и Йоана Боева, управляващи съдружници в Atlas Insurance Broker, направиха интересно обобщение и дадоха своите прогнози за развитието на глобалните пазари. За 2023 г. в Топ 5 на пазарите, в които е регистрирано най-голямо нарастване на фалитите на предприятия, влизат Хонконг (ръст с 68%), Нидерландия (52%), САЩ (51%), Южна Корея (45%) и Италия (45%). Като очакванията за 2024 г. са най-висок ръст на несъстоятелността да има в Сингапур (49%), Полша (43%), Италия (42%), Нидерландия (39%) и САЩ (35%). В Централна и Източна Европа общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% – от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. Броят на фирмите в процес на несъстоятелност в България през 2022 г. е нараснал с 2,2% на годишна база до 536, а броят на предприятията в ликвидация бележи ръст от цели 8% за една година, достигайки 4056. Друга будеща тревога статистика е, че стабилно продължава да расте и неплатежоспособността в България – с над 3% за 2022 г.

Киберкапани

От рисковете за вземанията вниманието на аудиторията бе насочено към все по-разнообразните и находчиви капани на киберпрестъпниците. За тях разказа повече Красимир Коцев от SoCyber. Той обърна внимание на киберрисковете в транспортната индустрия, като посочи конкретни примери за фалшифициране на комуникация в отделни звена на компанията и разясни как AI „допринася“ за кражбата на идентичност. „Наскоро разбрахме за няколко случая, в които камиони отиват на грешен адрес – разтоварват в предварително подготвено хале, което няма нищо общо с крайната дестинация. И товарът изчезва безследно…“, посочи Коцев. Всъщност да се копира гласът на дадена личност изобщо не е трудно начинание. В интернет пространството към момента има над 40 публично достъпни софтуера, които срещу абонамент предоставят достъп до програма, с която може да се копира глас. Нужно е само да разполагаме със звуков файл с дължина между 3 и 10 минути, в който се чува ясен глас без странични шумове, на базата на който AI да „тренира“ модел на гласа.

Оказва се, че „кампаниите за кражба на глас“ стават все по-разпространени. Тоест човек получава обаждане от непознат номер, в което отговаря на различни въпроси с цел запис и събиране на специфична информация за звуковите характеристики на гласа му. Впоследствие тези данни се използват за изготвяне на гласово съобщение, което да бъде изпратено например към шофьор на товарен автомобил с указания за „спешна“ промяна на мястото на разтоварване.

Цялата статия четете в брой 10 на списание ЛОГИСТИКА – на хартия и онлайн.