Препоръката към превозвачи и спедитори е да се информират предварително възможно най-детайлно за специалните споразумения за отговорност и да преценят предложените надбавки спрямо по-високите рискове, свързани с отговорността.
В последната статия на Lutz Assekuranz за сп. ЛОГИСТИКА бе разгледана темата за незаконосъобразните клаузи за отговорност. Този материал ще надгради с полезна информация за допустимите, т.е. предвидените в CMR възможности за разширяване на отговорността по договорите за превоз. „Стандартната отговорност“ на CMR, т.е. ограничението на отговорността по чл. 23, ал. 3 от CMR (8,33 SDR/kg), вече е добре познато понятие в транспортния сектор. По-малко известни обаче са възможностите за разширяване или отмяна на тези и други граници на отговорността по CMR по взаимно съгласие между възложителя и превозвача.
Те се съдържат основно в членове 24 и 26 на CMR и се състоят във възможността за посочване на определена стойност на превозваните стоки, както и в споразумението за „специален интерес“ при доставка. На пръв поглед двете разпоредби изглеждат, ако не излишни, то поне припокриващи се. Те обаче имат различен обхват на приложение и ясно разграничени правни последици.
1. Определяне на стойността
Член 24 от CMR
„Изпращачът може, срещу заплащане на договорена добавка към навлото, да посочи в товарителницата стойност на стоката, която надвишава максималния размер, определен в член 23, алинея 3; в този случай посочената стойност замества максималния размер.“
В замяна на ограничението на отговорността, предвидено в член 23 от CMR за щети на стоките, член 24 от CMR позволява посочване на стойност. Ако възложителят желае да получи по-високо обезщетение, това е възможно чрез вписване на определена стойност и заплащане на добавка към договорения превоз. Посочената сума обаче важи изключително за щети върху самата стока. Ако се цели и обезщетение за имуществени щети (например пропуснати ползи или обезщетение за санкция, договорена между изпращача и получателя), трябва да се прибегне до декларирането на особен интерес съгласно член 26 от CMR.
На практика определянето на стойност съгласно член 24 се използва сравнително рядко. Причината не е само в това, че при изключително ценни стоки често се сключва отделна застраховка за превоза, но и в съдебната практика – колкото по-често съдилищата установяват груба небрежност, премахвайки лимита на отговорност по чл. 29 CMR, толкова по-малко смисъл има изпращачът да заплаща допълнителна премия за определяне на стойност по чл. 24. Или както може да се каже малко по-иронично: „Защо да плащаш за премахване на лимита на отговорността, когато често можеш да го получиш безплатно?“.
Условие за валидност
Във всеки случай е необходимо съответно споразумение между превозвача и възложителя. То трябва да бъде сключено по взаимно съгласие и не може да бъде наложено едностранно. Въпреки това вписването в товарителницата от изпращача може при определени обстоятелства да се разглежда като оферта към превозвача, която той може да приеме „без да казва нищо“. Трябва да се има предвид все пак, че мълчанието на превозвача не представлява изявление за съгласие.
Освен това изпращачът не може да счита, че водач на камион е упълномощен да сключва споразумения от името на превозвача съгласно член 24. Затова не се препоръчва такъв тип договорка да се прави набързо и да се потвърждава само с подпис от шофьора.
Допълнително условие за правно ефективното посочване на стойността е вписването ѝ в товарителницата. Според текста на член 24 от CMR това е задължително и не може да бъде заменено с упоменаване в други документи (като например в рамков договор). За съжаление, това важи само с резерви – в подобна ситуация Върховният съд на Австрия, най-висшата съдебна инстанция в страната, е постановил в международно дело, свързано с въздушен карго превоз, че липсата на декларация за стойността в товарителницата (издадена от спедитора) не засяга правната валидност. Остава да се надяваме, че тенденции от този вид няма да се пренесат и в правото на автомобилните превози (член 24/26 CMR).
Правни последици
При валидно споразумение, съгласно член 24 от CMR, стойността, посочена в товарителницата, замества границите на отговорността по член 23 и 25 от CMR. Задължението за обезщетение обаче продължава да бъде ограничено от действително претърпените щети!
По този начин се предотвратява възможното обогатяване на изпращача в случай на щета.
2. Посочване на интереса
Член 26 от CMR
- При заплащане на допълнителна договорена такса към превозната цена изпращачът може да определи в товарителницата сумата на специален интерес към доставката при загуба или повреда, както и в случай на превишаване на договорения срок за доставка.
- Ако е деклариран особен интерес към доставката, независимо от обезщетението, съгласно членове 23, 24 и 25 може да се претендира за компенсация за допълнителни доказани щети до размера на посочения интерес.
Докато член 24 предоставя възможност за увеличаване на границите на отговорността по член 23, 25 от CMR до договорената сума чрез деклариране на по-висока стойност за преки щети на превозваните стоки, то декларирането на интерес съгласно член 26 от CMR позволява обезщетение за пропуснати ползи и косвени щети. Задължението за обезщетение на превозвача е ограничено – аналогично на член 24 – от посочената стойност.
Условие за валидност
Прилагат се същите условия като за член 24, а именно – двустранно съгласие и вписване в товарителницата.
Правни последици
Ако е сключено правно ефективно споразумение за специален интерес, следва, че и извън обхвата на член 29 от CMR (груба небрежност) всички щети трябва да бъдат обезщетени до размера на декларирания интерес. Кои точно са те в конкретния случай обаче не се урежда от CMR. Преценката трябва да се прилага съгласно съответното национално право.
В повечето европейски правни системи в случай на загуба, повреда или просрочване на времето за доставка се обезщетяват и т.нар. чисти имуществени щети, както и косвени вреди.
Тук обаче трябва да се има предвид, че декларирането на специален интерес не е фиксирана договорна неустойка! Правоимащият може да претендира обезщетение само за действително понесените и доказани вреди.
Заключение
Двата варианта на отговорност могат да се използват само в отделни случаи, предвид строгите изисквания за валидност. И все пак като брокери с богат опит в транспортния сектор ние често се сблъскваме с желанието на нашите клиенти да намерим решения за покритие на рисковете, свързани с отговорността. Такива застрахователни продукти са налични на пазара и при споразумения по членове 24, 26 за отделни поръчки или сътрудничества е напълно разумно да се застрахова и този допълнителен риск. Нашата препоръка към превозвачите/спедиторите е да се информират предварително възможно най-детайлно за специалните споразумения за отговорност и да преценят предложените надбавки спрямо по-високите рискове, свързани с отговорността. Целта на „стандартната отговорност“ по CMR е да защити превозвачите от натиска на транспортния сектор. Тези суми са избрани не без причина в размер, съобразен с обичайните маржове в транспортния сектор. Сключването на застраховка не може да замести необходимата икономическа преценка, тъй като по-високият риск естествено се отразява значително на размера на премията. Опитът показва, че паушалната (недиференцирана) застраховка на споразумения по членове 24 и 26 често не е икономически изгодна за засегнатия превозвач/спедитор.
Допълнителна подкрепа по темата можете да получите от екипа на Lutz Assekuranz Versicherungsvermittlung GmbH – опитни специалисти, които ще ви съдействат както за компетентна аргументация пред всички участници във веригата на доставки, така и за пълно обезпечаване чрез оптимални застрахователни решения.
Лутц Асекуранц Ферзихерунгсфермитлунг – клон България
София, ул. „Верила“ №5, ет. 2
